ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит за празника на св. Николай Мирликийски

06 декември 2015 22:40, Отдел "Връзки с обществеността"
Патриарх Неофит

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Ваше Преосвещенство,

Ваше Високопреподобие,

драги отци, уважаеми представители на гражданската власт и общественост, обични в Господа, братя и сестри,

Всяка година на този ден Църквата отбелязва паметта на един от най-дивните и най-прославени Божии угодници – Чудотвореца и бързия небесен застъпник на християните във всички времена и по целия свят, просиялия в подражанието на нашия Господ в смирението, добродетелта и светостта епископ на Мир, главен град на малоазийската област Ликия – Николай. Верен следовник на Христа, образец не само на кротостта, но и на всяка добродетел и на всичко онова, което Господ Иисус Христос бе завещал като път към вечния живот, свети Николай Мирликийски и днес продължава да вдъхновява християнския род към силна и дейна вяра, към усърдие по Божия път и следването на Божиите повели, като невидимо ни укрепва и благославя от небесните селения в нашия личен подвиг и във вървенето ни към Христа и Царството на Отца.

В образа на свети Николай Чудотворец и днес виждаме както съвършения Христов ученик, така и предания пастир, който полага душата си за своите ближни. Защото делото на спасението не е лично и егоистично дело, а жертвено служение в подражание на призвания от Господа св. апостол Павел, който сам бе свидетелствал за себе си: „За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои” (1 Кор. 9:22). И как можеше светителят Николай да не следва примера и да не подражава на Апостола на народите, когато и той бе призован от Господа – не само да поеме отговорността за Мирликийската катедра, но и да разпръсне светлината на Евангелието по всички земи и сред всички народи, и да се превърне в небесен застъпник на Божиите чеда, които и до днес продължават да прибягват към светителските му молитви пред Божия престол. Нима можеше да избере монашеското уединение и пътя на отшелничеството този, когото Божият глас призовава: „Това не е нивата, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!”.

Подвигът и примерът на Мирликийския чудотворец са ни особено нужни тъкмо днес, когато светът и човечеството преминават през никога небивала в историята криза на духовността и идентичността. Когато извечно заложените от Твореца ориентири в живота ни са изгубени, както никога досега, и светът се лута и изнемогва, в търсене на изгубения драгоценен бисер, на онази искрица божествена светлина, която единствена може да ни преведе през оплитащите ни лабиринти на греха и духовното безпътство и да ни изведе към светлината на Божията истина и на Божието царство – към полъха на онзи „тих вятър”, където е Бог. Със своя живот Мирликийският чудотворец свидетелства пред нас за всички богомъдри истини, открити ни в светото Евангелие, че Бог никога не е безучастен към нито един от онези, които Му се уповават, и че „Той е наша помощ и защита” (Пс. 32:20). Уверява ни, че това, от което и днес най-много се нуждаем, не се състои във външното и в преходното, че съкровището ни не трябва да бъде събирано тук – в този временен свят, а другаде – във вечността, в отвъдтукашната наша небесна Родина, където „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

Пътят към тази Родина обаче преминава, както свидетелства и животът на свети Николай, през отричането от себе си и посвещаването ни на Бога и на нашите ближни – така, както се беше пожертвал за нас и Самият наш Господ Иисус Христос, Който „… не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:28). Минава през жертвеното служение и онази любов, с която Сам Бог бе възлюбил света и поради която Той „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16). За всичко това и за още много – отново и отново – продължава да ни напомня и Мирликийският чудотворец – светецът, който винаги е близо до нас, за да ни подкрепи в нашата немощ, да укрепи вярата ни и да ни утвърди по нашия път към небето. Затова нека и днес всички заедно, от сърце и душа, устремим поглед към небесата и се помолим: „Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души”!

По молитвите на светия наш отец, молитствувател и застъпник пред престола на Всеподателя Мирликийския епископ и Чудотворец свети Николай Бог да помилва и спаси всички нас! Амин!

Честит и благословен празник!

Произнесено на 6 декември в храм "Св. Николай", гр. Елин Пелин

 

 

« предишна новинаследваща новина »