ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СТАНОВИЩЕ на Старозагорския митрополит Галактион

08 март 2010 16:01, Старозагорска митрополия
Старозагорски митрополит Галактион

СТАНОВИЩЕ НА СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

ПО ПОВОД ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ ОТ 25 ФЕВРУАРИ 2010 ГОДИНА

С оглед прегледността на нашето изложение ние ще започнем, привеждайки цялото съдържание на коментираното особено мнение на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Натанаил:

„Особено мнение на Неврокопски митрополит Натанаил, заявено в заседание на Св. Синод в пълен състав, протокол № 5, на 25 февруари 2010 година, относно съставяне на листа на кандидатите за избор на митрополит на Западно- и Средноевропейска епархия, както и утвърждаването на епархийски съветници, избрани на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим през месец октомври 2009 година.

Дължим да заявим, че продължаваме да поддържаме изразените от нас ОСОБЕНИ МНЕНИЯ в заседанията на Св. Синод в пълен състав на 1 декември 2009 година, прот. № 50, както и на 23 февруари 2010 година, прот № 3.

Душата ни е смутена от явното нарушение на Устава на Българската православна църква - БП и в частност Глава девета - ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ.

В чл. 114, ал 1 ясно е определено: „Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години". През 2009 година, на основание разпоредбите на Устава на БПЦ - БП, съгласно Окръжните на Св. Синод се проведоха избори за ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛИ, ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТНИЦИ И ДЕЛЕГАТИ ЗА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР.

В заседанието заявихме, че настояваме да се провери кои са и кога са избрани и утвърдени както епархийските съветници, така и епархийските избиратели, но Светият Синод не пожела. Изразихме мнение, че участниците в VIII Епархийски събор на Западно- и Средноевропейската епархия, състоял се в гр. Рим през октомври 2009 година, нямат правомощията да избират нито епархийски избиратели, нито епархийски съветници, както и делегати за църковния събор. Светият Синод не е разгледал в детайли цялата документация и вместо да провери действителността, пристъпи към утвърждаване на епархийски съветници. По този начин не е ясно кой е легитимният орган, който да упражнява правомощията, предоставени от Устава на БПЦ - БП относно избиране на църковните органи в диоцеза на Западно- и Средноевропейската епархия, което опорочава всички актове, издавани от Св. Синод по-нататък, тъй като те се основават на опорочен първоначален акт, който повлича след себе си поредица от порочни актове и действия, стигайки до избирането на нелегитимен митрополит. По този начин Светият Синод сам се подлага на нови изпитания, оспорващи каноничността и уставността на своите решения.

Всичко това ни дава основание да мислим, че така ще се разбие и без това крехкият църковен мир и единство в Западно- и Средноевропейската епархия.

Страхът от отговорността пред Бога и Неговият народ ни принуждават да държим тази позиция, с която се разграничаваме от решението на Св. Синод, прот. № 5 от 25.02.2010 година, което по нашата архиерейска съвест, не е от полза за светата ни Църква, поради което и не поемаме отговорност за последиците.

+ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ

НАТАНАИЛ

25.02.2010 г.

гр. София”

Наистина в цитирания в особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил чл. 114, ал. 1 от УБПЦ четем: „Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години”, но още в началото на Устава на Българската православна църква-Българска патриаршия, където е уредено устройството на БПЦ в чл. 4, ал.1, т. 2 е записано: „В диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква - Българска Патриаршия влизат и:…..2. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа - със седалище в Берлин. Устройството и управлението на епархията се определят с устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.” Разпоредбата на тази норма ясно и недвусмислено препраща към Устава на Българската Западно- и Средноевропейска епархия, който е утвърден именно от Св. Синод на Българската православна църква, съгласно изискването на УБПЦ. С оглед избягването на повторно изказване на особени мнения по дискутирания в настоящото наше становище въпрос, ние държим да внесем следното уточнение. Уставът на Българската Западно- и Средноевропейска епархия към настоящия момент не е отменен, нито изрично, нито мълчаливо, т.е. той е действащ и именно към него препраща разпоредбата на чл. 4, ал.1, т. 2 от УБПЦ. Наистина ако Св. Синод бе утвърдил приетия на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим през месец октомври 2009 година Устав на Българската Западно- и Средноевропейска епархия, то този устав би отменил сега действащия, но тъй като такъв Устав не е утвърден от Св. Синод, то устройството и управлението на Българската Западно- и Средноевропейска епархия следва да се урежда по съществуващия и действащ Устав.

За да онагледим горното наше мнение, ние ще приведем един пример. Една от най-използваните разпоредби на Закона за вероизповеданията, тази на чл. 10, ал. 2 гласи: „Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав”. Тази именно правна норма ние отнасяхме към разпоредбите на Устава на Българската православна църква, действащ до 09 януари 2009 година. Нея ние отнасяме и към настоящия Устав на Българската православна църква-Българска патриаршия, влязъл в сила на 09 януари 2009 година и отменил предния Устав, съгласно § 11 от ПЗР на УБПЦ-БП. Именно на приложението на тази правна норма ние основавахме правосубектността на Българската православна църква и на всичките й поделения, т.е. правната легитимация на митрополии, манастирски събори и църковни настоятелства се крепи на гореспоменатата разпоредба.

Всичко това ние излагаме, за да аргументираме нашето разбиране за законосъобразността на проведения избор за членове на епархийския съвет при Западно- и Средноевропейска епархия, извършен изцяло при спазване на разпоредбите на утвърдения от Св. Синод Устав на тази епархия, към който ни препраща чл. 4, ал. 1, т. 4 от УБПЦ-БП.

В чл. 19 от Устава на Българската Западно- и Средноевропейска епархия, ние четем: „С благословението на Св. Синод и с окръжно писмо, Епархийския архиерей ПРИЗОВАВА всички Църковни общини за свикването на редовен или извънреден Епархийски събор, който има /събира се/ в следния състав:

1. – по двама избрани делегати от всички БПЦобщини. Енорийският свещеник участва в Събора по право, като духовно лице;

2. – епархийските съветници;

3. – членовете на Епархийската финансова комисия;

4. – членовете на Просветната комисия”.

Следва разпоредбата на чл. 20, където е записано: „Мандатът на делегатите е за две години на Събора. Изборната процедура се осъществява по следния начин:

1. – всеки делегат има право на ЕДИН глас;

2. – при равенство надделява гласът на Архиерея, или при негово отсъствие го замества посоченият от него заместник;

3. - Епархийският църковен събор избира … делегати на ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР в София. Същите същевременно са и ПАТРИАРШЕСКИ избиратели;

4. – изборът за Митрополит на Българската Западно- и Средноевропейска епархия се извършва от делегатите на Епархийския църковен събор. Следователно всички делегати остават ИЗБИРАТЕЛИ за Епархийски Митрополит с мандат от Събор до Събор”.

По-нататък в чл. 23 се определя редът за избор на епархийския съвет, а именно: „Епархийският смесен съвет се избира от делегатите на Епархийския църковен събор за мандат от 4 /четири/ години, ако на следващия Събор не им се направи отвод”.

От всичко гореизложено е видно, че ако на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим от 17 до 19 октомври 2009 година, са спазени горецитираните разпоредби, то проведеният избор за членове на епархийски съвет по никакъв начин не противоречи на УБПЦ-БП, който препраща към съответния епархийски устав.

И така, в протокола на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим от 17 до 19 октомври 2009 година четем: „В седемнадесетия ден на месец октомври, в 2009-та година от рождението на нашия Господ Иисус Христос, когато светата Църква спомня паметта на св. прор. Осия и прпмчк Андрей Критски, в град Рим бе открит Осмият редовен епархийски събор на Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква-Българска патриаршия…. След встъпително слово, епископ Тихон прочете адресираните към участниците в събора Патриаршеско и Синодално поздравително писмо и посланието на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. Последва възгласяне на многолетствие от съборяните за Българския Патриарх, Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон и Св. Синод на БПЦ.” Тук именно ние откриваме благословението на Св. Синод за провеждането на епархийския събор, откриваме също и оправомощаването на Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон да председателства събора, веднъж като определен от Св. Синод за управляващ епархията, а втори път от посланието на митрополит Симеон, който не само не възразява, но дори приветства провеждането на този епархийски форум.

По отношение представителството на VIII Епархийски събор в същия протокол е записано:

„III. Участници в събора

1. Доклад на акредитивната комисия.

1.1. В доклада си акредитивната комисия оповести броя на шестдесет и осем епархийски делегатски квоти, които имат права за участие в Осмия редовен събор на Западно- и Средноевропейската епархия.

1.2. Четиридесет и седем от редовно избраните делегати са засвиделствали присъствие и предоставили пред акредитивната комисия необходимите документи за участието си в събора.

1.3. Останалите двадесет и един делегати не засвидетелстваха личното си присъствие и участие в настоящия събор, поради уважителни причини.

 

2. Участници в събора.

Присъстващите участници в Осмия редовен епархийски събор на Западно- и Средноевропейската епархия с гласоподавателни права са:

Управляващият Западно- и Средноевропейската епархия

1. Тивериополски епископ Тихон

Епархийски съвет

2. Иконом Емил Ангелов

(същият е и делегат на БПЦО ,,Свв. Седмочисленици”, Загреб, Хърватска)

3. Иконом Любомир Леонтинов

4. Г-н Владимир Пантелеев

5. Г-жа Архитект Паулина Тихолова-Реали

Архиерейско наместничество за Италия, Сан Марино и Малта

БПЦО ,,Свв. Кирил и Методий”, Рим

6. Архимандрит Климент Бобчев,

7. Г-н Делян Шумков

8. Г-н Валери Манчев

БПЦО ,,Св. Амвросий Медиолански”, Милано

9. Йерей Ивалин Славов

10. Иподякон Любен Николов

БПЦО ,,Св. вмчк Георги Софийски” Малта

11. Д-р Христо Минков

Архиeрeйско намeстничeство за Гeрмания, Австрия, Швeйцария и Лихтeнщайн

БПЦО ,,Св. цар Борис Покръстител”, Берлин

12. Свещеноиконом Юлиян Ангелов

13. Г-н Георги Хаджийски

БПЦО ,,Св. Климент Охридски”, Мюнхен

14. Протойерей Недялко Калинов

15. Г-н Найден Големанов

16. Г-н Сотир Червенков

БПЦО „Св. Ана”, Пасау и БПЦО ,,Св. Николай Мирликийски”, Регенсбург

17. Свещеноиконом Виктор Цимер

18. Г-жа Бригите Цимер

19. Г-жа Светла Димитрова

БПЦО ,,Преп. Йоан Рилски”, Виена

20. Свещеноиконом Иван Петкин

21. Презвитера Катя Петкин

Български параклис ,,Свв. Кирил и Методий”, Виена

22. Йеромонах Йоан Желков

23. Д-р Георги Костадинов

24. Г-н Делчо Брайков

Архиерейско наместничество за Унгария, Чeхия, Хърватия, Словакия

БПЦО ,,Свв. Кирил и Методий”, Будапеща

25. Свещеноиконом Стефан Мамаков

БПЦО ,,Св. Йоан Кръстител”, Братислава

26. Йерей Николай Андонов

27. Г-жа Милана Начкина

Архиерейско наместничество за Кралство Вeликобритания, Кралство Бeлгия, Кралство Холандия, Рeпублика Франция и Вeлико Хeрцогство Люксeмбург

БПЦО ,,Преп. Йоан Рилски”, Лондон

28. Свещеноиконом Симеон Илиев

29. Доц. Емил Зарков

30. Г-н Цветан Петров

БПЦО ,,Св. Патриарх Евтимий Търновски”, Париж

31. Архимандрит Емилиян Боцановски

32. Г-н Мариус Устабашиев

33. Г-н Матей Илиев

БПЦО ,,Св. Климент Охридски”, Брюксел

34. Свещеноиконом Димитър Димитров

БПЦО ,,Св. Софроний Врачански” Лион и БПЦО ,,Свв. Кирил и Методий” Страсбург

35. Свещеноиконом Петър Симеонов

36. Д-р Боряна Цветкова

Архиерейско наместничество за Кралство Испания и Португалия

БПЦО ,,Св. Богородца”, Барселона

37. Свещеноиконом Иван Бонев

38. Г-н Райчо Шкодров

39. Г-н Николай Камбарев

БПЦО ,,Свв. Кирил и Методий”, Валенсия

40. Протойерей Александър Великов

41. Г-н Николай Ландгев

БПЦО ,,Св. Богоявление”, Сеговия

42. Йерей Юлий Николов

43. Г-н Николай Каймакчиев

БПЦО ,,Преп. Йоан Рилски”, Лисабон

44. Протойерей Гоце Христов

45. Йеродякон Авенир

46. Д-р Жозе Прето

Архиерейско наместничество за Кралство Швeция,

Кралство Норвeгия, Кралство Дания и Рeпублика Финландия

БПЦО ,,Св. Паисий Хилендарски”, Стокхолм

47. Г-н Даниел Беловарски

БПЦО ,,Св. Богородица”, Малмьо

48. Г-н Павел Асенов

 

3. Установяване на кворум.

С обявяването и преброяването на редовните участници в събора бе установен кворум от 48 души”.

От горния текст е видно, че в VIII Епархийски събор Българските православни църковни общини в Западно- и Средноевропейска епархия са представени съобразно уставните разпоредби.

Накрая ние ще цитираме протокола на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим от 17 до 19 октомври 2009 година, в частта му, отразяваща проведения избор за епархийски съвет, а именно:

„т. 5. Избори

5.1. Епархийски съвет

5.1.1. Епископ Тихон изрази благодарността си към настоящия състав на епархийския съвет, от името на епархийското ръководство и делегатите на събора.

5.1.2. Последва официално предложение за състав на епархийския съвет със следните членове:

Свещенослужители:

- архимандрит Климент Бобчев

- иконом Емил Ценов

Миряни:

- г-н Владимир Пантелеев

- нотариус Валери Манчев

Подгласници:

- иконом Любомир Леонтинов

- архитект Паулина Тихолова-Реали.

Посредством явно гласуване с 48 (четиридесет и осем) гласа ,,за” и нито един глас ,,против”, предложените кандидати бяха избрани.

5.1.3. На основание на тези резултати, бяха обявени имената на членовете на епархийския съвет с мандат 2009 - 2013 г. Това са:

Свещенослужители:

- архимандрит Климент Бобчев

- иконом Емил Ценов

Миряни:

- г-н Владимир Пантелеев

- нотариус Валери Манчев

Подгласници:

- иконом Любомир Леонтинов

- архитект Паулина Тихолова-Реали”.

От последно цитирания текст е видно, че VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим от 17 до 19 октомври 2009 година в съответствие с определените от Устава на Българската Западно- и Средноевропейска епархия свои правомощия, единодушно е избрал състав на епархийския съвет при Българската Западно- и Средноевропейска епархия, който е предложен за утвърждаване от Св. Синод веднага след провеждането на събора. Както се уверихме от горното наше изложение VIII Епархийски събор на Българската Западно- и Средноевропейска епархия е свикан правомерно, съставен е от законосъобразно определени представители, председателстван е от законно определен и утвърден от Св. Синод архиерей – управляващ епархията, и е взел непротиворечащи на църковното законодателство решения. В този ред на мисли ние не виждаме къде се корени причината за особеното мнение на един наш събрат – член на Св. Синод. В последното той цитира чл. 114, ал. 1 от УБПЦ, където четем: „Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години”. В чл. 23 от Устава на Западно- и Средноевропейската епархия се определя реда за избор на епархийския съвет, а именно: „Епархийският смесен съвет се избира от делегатите на Епархийския църковен събор за мандат от 4 /четири/ години, ако на следващия Събор не им се направи отвод”. Само за сведение ще уточним, че в чл. 46, ал. 1 от неутвърдения от Св. Синод Устав на тази наша задгранична епархия е предвидено: „Епархийският съвет се избира от делегатите на епархийския църковен събор за мандат от 4 /четири/ години”. Към всичко това трябва да добавим и решението на VIII Епархийски събор, проведен в гр. Рим през от 17 до 19 октомври 2009 година, според което с оглед изборните резултати са „обявени имената на членовете на епархийския съвет с мандат 2009 - 2013 г.”, какъвто всъщност е мандатът на всички епархийски съвети в диоцеза на Българската православна църква. Като пример за това ще посочим писмо № 727/08.07.2009 година на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, заведено в деловодството на Старозагорската св. Митрополия с вх. № 749/13.07.2009 г., с което се известява, че Св. Синод в заседанието си на 24 юни 2009 година, протокол № 5 – намален състав, е разгледал и на основание чл. 119, ал. 1 от УПБЦ-БП е одобрил изборната преписка за проведения избор на членове на Епархийския съвет и утвърждава редовно избраните епархийски съветници, както и техните подгласници, т.е. Старозагорският епархийски съвет е утвърден през 2009 година и съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от УБПЦ има мандат четири години, който изтича през 2013 година, също както този на епархийския съвет на Западно- и Средноевропейска епархия.

При така описаната ситуация ние наистина недоумяваме срещу какво точно е насочено особеното мнение на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил? Каква градивна идея е накарала нашия събрат за пореден път да изрази различната си гледна точка, възразявайки срещу синодалното решение? Защо не изрази подобно особено мнение срещу извършените от бившия митрополит Симеон ръкоположения без утвърждаването на кандидатите от Св. Синод, с което - освен уставните разпоредби - се нарушиха и редица църковни правила? Дали в неговата непрекъсната и, най-важното, абсолютно неаргументирана позиция не се крие макар и неосъзнат стремеж към разстройване на църковната дисциплина и провокативно поведение, насочено срещу опитите на Св. Синод да внесе ред в живота на родната ни св. Православна църква? Отговор на всички тези въпроси ние ще се въздържим да дадем в настоящото, както и да изразим особено мнение по повод поведението на нашия събрат, надявайки се в бъдеще той да подкрепи усилията ни за стабилизирането и укрепването на Българската Западно- и Средноевропейска епархия.

 

+ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ Г А Л А К Т И О Н

 

 

 

« предишна новинаследваща новина »