ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

67 години от спасяването на българските евреи от нацистките концлагери

10 март 2010 16:02, д-р Десислава Панайотова
Част от съпътстващата изложба - Екзарх Стефан и митрополит Кирил

Днес, 10 март 2010 г., се навършват 67 години от спасяването на българските евреи от изпращане в нацисткия концлагер в Треблинка, Полша. Тази годишнина бе отбелязана в Големия салон на БАН, а честването й бе организирано от Академичната общност - Академични приятели на Израел (АПИ) под наслова "Спасението на българските евреи - битка за съхранение на националното ни достойнство".

На събитието присъстваха зам.-председателят на БАН г-н А. Атанасов, Н. П. г-н Гилад Нол - зам.-посланик на Израел в България, зам.-кметът на Столична Община г-н Любомир Христов, множество членове на българската академична общност и граждани.

При откриването на тържеството ст. н. с. г-жа Любка Танчева отбеляза, че избавянето на 48 000 български евреи от явна смърт е едно от най-неповторимите събития в новата история на България. Тя подчерта, че "поради този уникален по рода си героичен акт, в който беше въвлечено цялото българско общество и с изключителното участие на Българската православна църква - у нас нямаше холокост. Това направи България едно щастливо изключение в световната история".

В кратките, но емоционални приветствия по повод избавлението на българските евреи, всички, застанали на тържествената трибуна, подчертаха самоотвержеността на обикновените българи и на тогавашния зам.-председател на Народното събрание г-н Димитър Пешев, на достойните български депутати, застанали зад организираната от него подписка. Но най-вече бе отдадена почит и благодарност с поклон пред върховния християнски подвиг на Българската православна църква в любовта й към преследваните и онеправдани български евреи, проявен от нейните архиереи приснопаметните Екзарх Стефан и митрополит Кирил Пловдивски. Подвиг, проявен и от техните събратя и верни чеда в лицето на православното духовенство и православните християни в България.

Една от оцелелите през 1943 г. еврейки, г-жа Мими Пизанти - тогава на 17 години, разказа как видинските евреи били накарани да си съберат багажа и на пристанище Видин да чакат шлеповете, които трябвало да ги откарат към нацистките лагери извън пределите на България. Със сълзи на очи тя си спомни как приснопаметният Видински митрополит Неофит дошъл на пристанището при изплашените до смърт семейства. Той се доближил до нея и положил архипастирската си десница върху главата й с думите: "Спокойно, чедо, след малко ще си отидете обратно в къщи". Едва след време всички те разбрали колко усилия е положила Православната ни Църква, за да издейства от цар Борис ІІІ спасението им - чудо Божие, както го нарече преди това г-жа Любка Танчева.

Тук е мястото да припомним накратко, но с дълбока почит, възвишения пример за безусловна християнска любов, проявена и от другите наши досточтими архиереи. Екзарх Стефан, наред с многобройните устни разговори и официални писма на Св. Синод в защита на българските евреи, и въпреки религиозните различия между юдаизма и Православието, приютява в дома си тогавашния равин на София Даниел Цион, за да го спаси от започналите преследвания. Пловдивският митрополит Кирил - по-късно Български патриарх - прескача оградата на училището, в което са били събрани пловдивските евреи за екстрадиране, и им казва, че ако ги поведат към Треблинка и той ще тръгне с тях. Междувременно е дал на управляващите да разберат, че лично той, заедно с православните свещеници и миряни на Пловдив, ще легне върху влаковите релси, за да се противопостави на отвеждането на техните еврейски съграждани далеч от родината.

Не е чудно, че този дух на любов и състрадание на православните ни архиереи е изпълвал в онези драматични години и сърцата на техните духовни чеда.

Тъй като на носещите жълтата шестолъчна звезда не се полагал хляб срещу купоните, с които се пазарувало по време на Втората световна война, православните българи ходели до къщите на своите еврейски съседи и им носели от насъщния си хляб, както и месо и всичко останало, което можели да заделят, мислейки не само за своите, но и за еврейските деца. Българчетата пък в много училища из цяла България сами си правели шестолъчни звезди и ги забождали върху гърдите си в знак на солидарност със своите съученичета-еврейчета, за да не се чувстват те посрамени, неразбрани и отхвърлени заради еврейския си произход.

В писма до Берлин това отношение на православните българи към еврейските им сънародници се коментира от тогавашния нацистки представител у нас Адолф Бекерле като неспособност от страна на българите да схванат "възвишените" идеи на немския националсоциализъм и като форма на "духовен примитивизъм".

Затова пък Господ Иисус Христос посочва подобна грижа за ближните като висша форма на милост и любов (Лука 10:25-37). Любов, чрез която нуждаещите се биват спасявани. Любов, чрез която вярващите придобиват Царството Божие.

Снимки: Весела Игнатова

 

 

Снимки

ПрезидиумПрезидиумЗаместник-председателят на БАН г-н А. АтанасовЗаместник-председателят на БАН г-н А. АтанасовЗаместник-посланикът на Израел г-н Гилад НолЗаместник-кметът на Столична общинаРекторът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван ИлчевСт. н. с. Любка Танчева, невробиолог - БАН, член на АПИЗнамената на България, Израел и Европейския съюз
« предишна новинаследваща новина »