ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

В ПАМЕТ НА ТОДОР ГРИГОРОВ – ТЕРЕС

11 януари 2016 21:55, Софийска митрополия
Тодор Григоров - Терес

В първите дни на новолетието, на 10 януари т. г., в столичната катедрала „Св. Неделя” беше изпратен в последния му път многозаслужилият богослов, певец със сладкозвучен теноров глас и композитор Тодор Димитров Григоров с артистичен псевдоним Терес. Той се престави в Господа на 8 януари след дълго боледуване. Опелото извършиха: предстоятелят на храма ст. ик. Мина Минчев, неговите събратя ст. ик. Тоско Казакин, прот. Кирил Попов, прот. Николай Цурев и дяконите-стажанти о. Йосиф Стоименов и о. Петър Кудузски. Песнопенията изпълни мъжкият катедрален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов.

Тодор Григоров е роден през 1940 г. в с. Ломци, Търговищко в семейството на свещеник Димитър Григоров. Възпитан религиозно-нравствено Бог насочва неговите стъпки към Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”, по това време в гара Черепиш, Врачанско. Тук той е приет за ученик след своя брат протопсалт академик Методий Григоров. В Духовната семинария и по-късно в Духовната академия „Св. Климент Охридски” Тодор развива голямото си музикално дарование. В студентските си години е индивидуален ученик на проф. Георги Златев-Черкин (1905-1977). След завършването на висшата духовна школа през 1967 г. е приет за хорист-солист на Българската хорова капела „Светослав Обретенов” (сега Национален филхармоничен хор). В желанието си да се усъвършенства в музикалното изкуство минава курс за квалификация в Пловдивския институт за художествена самодейност с успешно издържан изпит и получен диплом от 1976 г. за ръководител на хоров състав. Под диригентството на дългогодишния диригент на хоровата капела проф. Георги Робев (1934-2002) и други диригенти той участва в много уникални записи. Можем да споменем някои от тях.

Запис на избрани песнопения на Добри Христов и други руски автори „Православна славянска Литургия” – една от първите грамофонни плочи в България от началото на 70-те години със солисти Христо Каменов, Иван Петров, Благой Спасов, Наталия Пенева, Ст. Марчева. Първи запис на „Всенощно бдение” на Сергей Рахманинов от 1976 г. като солисти са Тодор Григоров - тенор и Наталия Пенева – алт. Помага на хора при ПХСХП „Св. Александър Невски” с диригент Ангел Попконстантинов в записите на църковни песнопения, направени през 1976 г. от великия български бас Борис Христов по време на неговото Голямо завръщане в България. Три години по-късно, през 1979 г., в записа на „Литургия Доместика” от Александър Гречанинов, осъществен от хоровата капела и камерен оркестър с диригент проф. Г. Робев, достоен партньор на „Царя на басите” Борис Христов е тенорът Тодор Григоров.

След Всенощното бдение през 1978 г. хоровата капела с проф. Робев прави пълен запис на св. Литургия на Пьотр Чайковски, в който отново солист е Тодор Григоров – Терес заедно с Благой Спасов, Н. Ягоридков и Александър Манолов. Отделни части на Всенощното бдение на Рахманинов (№ 6, 3 и 9) са изпълнени от хоровата капела в зала „България” по време на два концерта с православни църковни песнопения на 17 декември 1980 г. и на 30 май 1981 г. Същият хоров състав и солисти под диригентството на световноизвестния Евгений Светланов (1928-2002), поднася това произведение за първи път изцяло в зала „България” на 30 септември 1981 г. Няколко дни по-късно на 5 октомври 1981 г. то прозвучава в една от най-престижните концертни зали в света Grosser Musikvereinssaal (Златната зала) във Виена също под диригентството на Евгений Светланов. Този концерт директно се предава по почти всички радиостанции в Европа. Успехът е огромен. Отзивите са впечатляващи. „На приятелите на музиката се представи рядката възможност да се срещнат с това произведение („Всенощно бдение” на Рахманинов) и при това в претендиращата за автентичност интерпретация на Българската хорова капела „Светослав Обретенов”. Имахме възможност да чуем истински големи, мощни гласове. Евгений Светланов водеше изтъкнатия хор с присъщата му убедителност и стилова сигурност и постигна върхова изява, отразяваща високото ниво на славянската музикална култура, отговаряща напълно на традицията на руските катедрални хорове и отличаваща се с преобладаването на тънка колоритност и чудна прозрачност на звучността. Впечатление правеха преди всичко дълбоките баси, каквито гласове много рядко се срещат в нашите ширини. Два интересни гласа изпъкнаха и в солата: звучният алт на Наталия Пенева и изключително остро звучащият, поради чистия си открит тон, мощно убедителен тенор на Тодор Григоров-Терес.” (в-к „Wiener Zeitung”, Виена 07.10.1981 г.)

По случай 50-годишнината от основаването на Българската хорова капела, отново в зала „България” на 30 октомври 1994 г. под диригентството на проф. Георги Робев прозвучават всички части на това забележително произведение.

В прослава на св. Братя Националният филхармоничен хор записва албум с песни „Вам, о, Кирил и Методий”, а също така произведението на Тодор Григоров-Терес „Аз, буки, вяди” – трикантарий за бас , смесен хор, ударни и клавишни инструменти под диригентството на Методи Матакиев и солист Никола Гюзелев - Царство им небесно и на двамата. Записите са направени през 1984 г. В основата на тази интересна творба лежат текстовете на анонимната „Похвала за цар Симеон” от ХІ в., „Азбучната молитва” на епископ Константин Преславски и „О писменех” на Черноризец Храбър. Осъществен е и друг запис от хоровата капела и симфоничния оркестър на националното радио - ораторията „Паисий” от Тодор Григоров за солисти, смесен хор, оркестър и четец. Основен солист тук е отново Никола Гюзелев, а четец е Васил Михайлов. Могат да се споменат още много записи и концерти на светски и църковни произведения, в които имаме забележителното участие на скъпия покойник.

Тодор Григоров като християнин проявяваше ревност по Божия дом. По думите на Псалмопевеца: „Ревността за Твоя дом ме яде” (Пс. 68:10) и още „Ще пея на моя Бог, докле съществувам” (Пс. 103:33) той повече от 20 години беше диригент на хора при старинния храм „Св. Петка” в София, а през последните няколко години и певец в прославения мъжки хор при катедралния храм „Св. Неделя” с диригент проф. Мирослав Попсавов. Отрадно е за всички, че Тодор има достоен наследник на неговите места в музикалния и църковен столичен живот в лицето на своя син – тенорът Борис Григоров.

В края на опелото прот. Кирил Попов каза прочувствено слово за живота и достойно изпълнения дълг на Тодор Григоров към род, Църква и Родина. Той изказа искрените съболезнования на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит към семейството и близките на покойника. Отец Кирил завърши своето слово с описателен превод на последните думи от икоса на богослужебното последование: „Нека нашият плач за починалите с вяра в Бога да бъде Аллилуия, т. е. Хвалете Бога!“.

Бог да прости Тодор! Вечна и блажена да бъде неговата памет!

Текст: протойерей Кирил Попов
Снимка: семеен архив на сем. Григорови

 

 

Снимки

 ТОДОР ГРИГОРОВ – ТЕРЕС
« предишна новинаследваща новина »