ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Неделя на св. преподобни Йоан Лествичник

12 март 2010 11:18, Отдел "Връзки с обществеността"
Преп. Йоан Лествичник

На 14 март тази година се пада т. нар. Четвърта Неделя на Великия пост. В нея Църквата е определила да се чества паметта на преподобни Йоан, наречен Лествичник, по името на най-значимото му писание „Лествица”, или стълба за духовното израстване на човека.

Подтикнат от любов към Бога и желание да Му се посвети изцяло и да постигне ангелско житие, преподобни Йоан още на 17 години се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за монах. Деветнадесет години се подвизавал под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пещера в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук той се предал на постоянна молитва, пост и покаяние в самота и безмълвие. След дълги години, прекарани в пустинното място, по молба на монасите преподобни Йоан се съгласил да стане игумен на Синайския манастир „Св. Екатерина”. Той ръководел братята и ги наставлявал в духовния живот и монашеския подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая". Тя е написана по молба на игумена на Раитския манастир авва Йоан, който искал да получи от прочутия игумен на Синайския манастир духовно поучение за себе си и за монасите от Раитската света обител, намираща се също на Синайския полуостров.

"Лествицата", макар и да е написана за монаси може да бъде ръководство за духовен живот и за живеещите в света християни. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюзът на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.

В това свое духовно напътствие авва Йоан Синайски предава познанието за духовния свят и тайните на духовния живот, което се е предавало от духовен отец на духовен син, и с което са се подвизавали неизброим сонм знайни и незнайни свети отци - подвижници в Египетската, Йорданската и Синайската пустиня.

Духоносните аскети се отдавали на практикуване на умната молитва, очиствали душите си от страстите, съкрушавали несметни пълчища демони и достигайки духовно съвършенство, постигали Царството Божие и единение с Бога.

В края на VІ в. манастирът „Св. Екатерина” е най-значимият център за практикуване и разпространение на исихазма. Нетварната светлина, към която се стремели синайските монаси, била същата, която Моисей видял на Синай и която в пълнота се разкрила на планината Тавор при Преображението Христово.

Някои от монасите-исихасти, особено след набезите на арабите през VІІ в., отивали на запад - на Света Гора, в пределите на Гърция, в България, Румъния, Сърбия, и там предавали своя духовен опит. Душеспасителните наставления на великите исихасти (безмълвници) изиграли изключително значение за тези, които искали да усвоят нелекото изкуство на духовното подвизаване, на борбата със страстите и невидимите демони.

В същото духовно предание на умносърдечната молитва се подвизавал и друг известен синайски подвижник - св. Григорий Синаит (1255-1346), който систематизирал древното учение на исихазма. Той дошъл от Мала Азия и приел монашество в „Св. Екатерина”, където още била жива традицията от времето на св. Йоан Лествичник. По-късно св. Григорий се подвизавал в Крит, на Света Гора и в областта Парория - България, където бил обкръжен от много ученици, на които предал изкуството на исихазма. Носители на тази традиция стават например св. Ромил Видински, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Български и др.

Св. Йоан Лествичник умира през 603 година. Чества се на 30 март и в Четвъртата Неделя от Великия пост.

 

 

Снимки

Преп. Йоан Лествичник"Лествицата", икона от м. "Св. Екатерина""Лествицата", стенопис от Роженския манастир
« предишна новинаследваща новина »