ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„История славянобългарска” е подходяща за всяка възраст..." - интервю

28 януари 2016 09:13, Ловчанска митрополия
Ловчанска св. митрополия

Скъпи в Господа братя и сестри, уважаеми читатели,

Считаме, че в светлината на възникналата обществена дискусия за изучаването или неизучаването на великата светоПаисиева "История славянобългарска" в прогимназията публикуваното по-долу интервю с историка проф. Пламен Павлов е актуално. Според нас то ясно разкрива опитите и заплахите спрямо подрастващите поколения на България от нихилизация и дехристиянизация на тяхното образование. Ние сме убедени, че християнското и патриотичното възпитание и образование на учениците е от ключово значение за доброто бъдеще на българската нация и Отечеството ни.

-------------------

25 Януари 2016, Агенция „Фокус”

Интервю на Деница Китанова с проф. Пламен Павлов, специалист по история на Византия и средновековните балкански държави, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

 

Проф. Пламен Павлов: „История славянобългарска” е подходяща за всяка възраст, отпадането ѝ от програмата за 6-ти клас ще се отрази неблагоприятно на подрастващите

 

Фокус: Проф. Павлов, как ще коментирате факта, че „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски отпада от учебната програма по литература за шести клас?

Проф. Пламен Павлов: Ако беше проблем само с „История славянобългарска” и това, че би била преместена от 6-ти в 8-ми или някакъв друг клас, бихме могли да търсим някакво оправдание за подобни безсмислени и доста странни промени. Въпросът е, че целият дух на учебните програми все повече затъва в някакъв нихилизъм. Виждаме как отпада не само „История славянобългарска” на будителя на нацията Паисий Хилендарски, отпадат или се преместват също произведения като „Къде си вярна, ти любов народна” и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”. Те са част от формирането на една личност, на нейното национално и ако щете европейско мислене. Много е на мода да се говори за европейски стандарти, за европейски практики, все пак нека да припомним, че в химна на Франция се пее за родината. В тези учебни програми думата „родина” изобщо отсъства, това го казаха и географите в техните протести. Мисля, че са необходими много големи корекции. Дълбоко не приемам и много мои колеги не приемат отпадането на предмета история от 11 и 12 клас. Видяхме, че географите се организираха и протестираха по сходни причини. За съжаление гилдията на историците е по-индивидуалистична и не знам по какви причини, но не се организира. Нашият исторически факултет във Велико Търново, с декан проф. Иван Тютюнджиев, прие декларация, в която възразихме срещу отпадането на изучаването на история в 11 и 12 клас. Слушах заместник-министър Кастрева, която каза, че в 10 клас учениците са приключили националното си възпитание. Националното възпитание въобще, общата култура, културният профил на един човек се изгражда през целия му живот. В никакъв случай не е приключило на 16 години. Напротив точно в 11-ти и 12-ти клас би трябвало историята, литературата и географията да присъстват, защото това са основни компоненти на нашата идентичност като хора, като българи и европейци.

Фокус: От МОН посочиха, че Паисиевата история ще бъде преместена в програмата за 9-ти клас, като на нейно място в 6-ти клас учениците ще изучават „Робинзон Крузо”. „Срамим ли се да се наречем българи” или „История славянобългарска” не е подходяща за тази възраст?

Проф. Пламен Павлов: ”История славянобългарска” е подходяща за всяка възраст. В крайна сметка тя е преписвана на времето от нашите прадеди, хора, които са били много малко образовани, някои от които са били направо неграмотни. Не виждам как децата в 6-ти клас са неспособни да разберат повика на Паисий да се брани националното, да се гордеем и да познаваме миналото. Не виждам нещо да пречи да се изучава и в 5-ти и в 9-ти клас. Що се отнася до примера с Даниел Дефо и „Робинзон Крузо” – разбира се, че и такива произведения могат да бъдат включени. „Робинзон Крузо” беше включена в сегашната програма по литература, някъде в горния курс. Не знам как стоят нещата, но в досегашните програми, в някои учебници нямаше Гьоте и неговия „Фауст”. Ако се върнем към нашите програми преди 9 септември, ще видим, че те са по-модерни от сегашните. Казвам много тежки думи, но мисля, че имам основание за това. Виждаме, че това буди обществено недоволство. Нелепото обяснение на министерството, че всичко било обсъдено с някакъв кръг от експерти или кръг от директори или някакви ангажирани лица, не е достатъчно. Самият аз съм бил на такива разговори в министерството, говорили сме, има някакъв диалог, не мога да го отрека, но не мога да приема, че всичко е решено и край. Този административно-бюрократичен подход за мен е неприемлив. Видяхме на протестите на колегите географи, че на тези гласове от нашата гилдия се отговаря, че всичко е решено. В общи линии „Ние сме на власт, ще правим каквото си искаме”. Демокрацията е точно обратното нещо. Ако погледнем програмите в другите държави, ще видим, че там присъства националното възпитание. Особено в момент като днешния, когато виждаме, че цяла Европа е застрашена от глобални промени, от катаклизми, най-малкото логично изглежда да махаме основен [труд-бел.гл. ред.] или да преместваме едно такова послание. Това мисля, макар и емоционално.

Фокус: Отпадат текстове, които са фундаментални за българското мислене и самосъзнание като „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”. Как това ще се отрази върху подрастващите?

Проф. Пламен Павлов: Вие задавате риторични въпроси. Това ще се отрази изключително неблагоприятно. Подобни текстове, песни – творби с такъв дух са факт по целия свят. С националната материя, с общокултурната материя, трябва да се действа много внимателно. Голяма част от младите българчета учат до 10 клас, оттам нататък ще учат нещо друго, както г-жа Кастрева заяви. Както казва министър Танев, ще отидат в чужбина. Възразявам срещу тези внушения на министъра, че българските деца непременно трябва да ходят в чужбина. Един министър на образованието, би трябвало да бъде сред стожерите на националното. При неговите скандални изяви във Враца преди година и нещо... В България има добро висше образование. Самият министър Танев е част от него. Би трябвало неговата мисъл да бъде преди всичко за българските университети. Иначе хората имат свобода на избор, могат да ходят в чужбина, да се специализират там. Мисля си, че въобще трябва да бъде преосмислена цялата стратегия на образованието. Преди няколко дни, наши деца спечелиха световна олимпиада по математика. Веднага чухме по национални медии, че са поканени в Оксфорд, в Кеймбридж, а защо да не бъдат поканени в Софийския университет, във Великотърновския, в Пловдивския. Защо ние не каним хора от Англия или от Америка? Може би отначало това ще изглежда куриозно, но това е нормалният модел. Къде са подготвени тези деца – в България, от хора, които къде са завършили – в България. От това по-висока оценка на нашето висше образование може ли да се даде? Според мен е факт, че ние въпреки всички трудности, въпреки, че сме най-лошо платени от всички, включително и от Албания и от околните страни, се опитваме някак си да си гледаме работата. Да не говорим за учителите. В крайна сметка какво получаваме – програми, които някой е благоволил да ни спусне отгоре, уж обсъдени на някакво равнище. Диалогът е нарушен. Той трябва да бъде много повече с учителите и с родителите, иначе реакциите ще бъдат емоционални и може би по-твърди като моята, но не ни оставят друг избор.

http://www.focus-news.net/opinion/2016/01/25/36623/prof-plamen-pavlov-istoriya-slavyanobalgarska-e-podhodyashta-za-vsyaka-vazrast-otpadaneto-ot-programata-za-6-ti-klas-shte-se-otrazi-neblagopriyatno-na-podrastvashtite.html

----------------

Напомняме на читателите си, че Паисий Хилендарски, освен будител и просветител, е светец на Православната църква, канонизиран от БПЦ.

 

 

« предишна новинаследваща новина »