ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ СИН НА БЪЛГАРИЯ АНТИМ ПЪРВИ

14 февруари 2016 17:53, Видинска митрополия
Антим Първи

"Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"

 

През 2016 година се навършват 200 години от рождението на Негово Блаженство Антим Първи – Видински митрополит, Екзарх Български, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот.

По този повод във Видин, където е погребан и издигнат паметник, гробница-мавзолей, на Антим Първи, ще бъде тържествено и с подобаващо достойнство отбелязана тази годишнина.

Видинска света митрополия, Община Видин, Областна администрация Видин със съдействието на видинските институции и различни организации организират целогодишни тържества в памет на Антим Първи, с които подобаващо в единомислие и единство по примера и завета на великия йерарх да се почете неговото рождение.

Като плод на усилията на всички, датата определена за кулминация на честванията, поради липса на точна информация за месеца и деня на неговото рождение, бе определена 16 септември 2016 г., а като начало на тържествата се дава 16 февруари 2016 г., в деня когато Антим Първи преди 144 години е избран за екзарх - глава на Българската екзархия. На този ден, Природо-математическата гимназия на Видин, кръстена на името на Антим Първи, отбелязва своя патрон.

Желанието на видинските институции, е колкото възможно повече и с по-голяма тържественост и разгласа да бъде отбелязвано всяко събитие според годишната програма на честванията, за да могат българите и най-вече подрастващото поколение да се запознават с живота, делото, саможертвата и духовността на Антим Първи, както и по този начин да изпълним неговия завет, а именно, да помним родната си история и чрез труда и подвига на жертвалите се за нас и нашата свобода, да изграждаме нашата родина, като я превръщаме в истинско място за живот, развитие, просперитет, вяра, човечност и духовност.

Тържествата по отбелязването на 200-годишнината от рождението на Антим Първи ще преминават под почетния патронаж на г-жа Цецка Цачева, председател на 43- то Народно събрание на Република България.

Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, на 16 септември 1934 г., когато е осветена гробницата на Антим Първи, в своето слово пред мавзолея, се обръща към цар Борис III и присъстващите архиереи с упрек, като казва: „Държавата и Църквата отдавна трябваше да изразят признателността си към този заслужил вожд, с някакъв веществен знак. Залисани обаче с големи грижи за своето устройство и организация, до сега те не са могли да сторят това. В случая ние счетохме себе си за задължени да им помогнем. В резултат на нашите усилия, да изпълним това задължение и като приемник на великия блаженопочинал йерарх, се появи този мавзолей-паметник.“

От тогава до днес, нещата не са се променили, отново Видин, в лицето на своите институции, намира за необходимо и като задължение да помогне в прославата името и делото на Антим Първи.

Неслучайно, Софийският митрополит Стефан, казва: „На Вас деца на Видинската катедра, Бог да помага да оживите образа на екзарха Антим, най-великият и най-достойният български син. Дайте го на вашите деца, а те да го дадат на своите като пътеводна звезда. Видин има свещен жребий да бъде пръв между борците за църковна и политическа свобода. Нима днес той ще остане назад и ще покрие с прах миналото си? Не. Никога.“

Следвайки упрека на митрополит Неофит и послушанието към митрополит Стефан, Видин и неговите чеда, част от които сме и ние, възжелахме именно Видин да е огнището за прослава личността и изява заслугите на предостойния син на България Антим Първи, което да разнася своите искри по цяло българско и извън пределите на Родината.

Роденият през 1816 г. в Лозенград Антим Първи, възпитан в най-реновираното учебно школо на Османската империя, поел по монашеския път на Света гора, утвърдил се в богословието от руската земя и традиция, удостоил се в своето най-високо звание, епископското, от Майката църква – Вселенската патриаршия, поел една от големите и изявени епархии – Видинската, въздигнал се в глава на Българската екзархия и положил усилия за духовната, политическа и културно-просветна свобода на българите, изтърпял затвор и мъчения в Мала Азия, показал се като обединител на нацията, оглавявайки най-висшия народен орган – Учредителното народно събрание и Първото Велико народно събрание, оглавявайки своята Видинска епархия на 1 декември 1888 г. се пресели от този свят в небесните селения, където предстои пред престола на Твореца – Отец, Син и Свети Дух и се моли за достойния напредък, просперитет, истински духовен и социален живот на своите духовни чеда.

През своя живот Антим Първи бе истински последовател на св. патриарх Евтимий Търновски, който единствен при падането на Търново не остави своя народ, а се пожертва за благото на хората, очакващи от него подкрепа, утеха и благодеяние. Верен син на Търновския патриарх е Антим Първи, който стои като небесен страж и бди за единството на нашия народ.

За да се получи това наистина, е необходимо не да очакваме само, но и да се трудим по примера на великите и достойните преди нас и като им подражаваме да бъдем и ние пример за подражание в единство, мир, надежда и утеха на народа си.

Почитайки през годината 200-годишнината от рождението на Антим Първи, нека не се въздържаме да говорим, дори да повтаряме едно и също за неговия живот, защото, колкото повече говорим и споменаваме една личност, толкова повече ще се запознаваме с всичко онова, което той направи и което, като че ли стои скрито за нас, днешните му чеда и тънем в незнание.

Факт, който никак не ни радва, е че има хора от самия Видин, които все още не знаят какво има в малката църквица в двора на митрополията, не са влизали в гробницата-мавзолей и не знаят, че там се намира на упокоение тялото на истински човек, изпълнен с превелика любов към своя народ, род и Родина. Затова, нека устите ни не млъкват и сърцето не спира да трепти и съществото ни да проповядва Антим Първи, за когото думите не стигат, за да обяснят онова, което е и което е дал нам.

Имаме дълг!, Имаме завет!, Имаме послушание!, Имаме задължението да възкресяваме паметта на Антим Първи!

Както той живя, за да възкръсне България, така и ние да живеем, за да възкръсне неговата памет!

Вечна и блажена да бъде паметта на достойния син на България, Антим Първи!

Белоградчишки епископ Поликарп

 

 

« предишна новинаследваща новина »