ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Предсъборен документ: АВТОНОМИЯТА И НАЧИНЪТ ЗА НЕЙНОТО ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ

02 март 2016 13:35, Българска Патриаршия

Решение на Петото предсъборно всеправославно съвещание

Шамбези, Женева, 10-17 октомври 2015 г.

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

 

Автономията и начинът за нейното провъзгласяване

 

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст „Автономията и начинът за нейното провъзгласяване”, проучи еклезиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия, се отнасят до:

а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията;

б) предпоставките, въз основа на които дадена поместна църква да потърси своята автономия от автокефалната църква, под чиято юрисдикцията се намира;

в) изключителната компетентност на автокефалната църква да задвижи и да завърши процедурата за даване на автономия на част от своята канонична юрисдикция, като автономни църкви не се основават в географското пространство на православната диаспора, и

г) последиците на този църковен акт за отношенията на провъзгласената автономна църква както с автокефалната църква, към която принадлежи, така и с останалите автокефални православни църкви.

1. Статутът на автономията изразява по каноничен начин състоянието на относителната или частична независимост на една определена църковна част от каноничната юрисдикция на автокефалната църква, към която канонично принадлежи.

а) При прилагането на този статут в църковната практика са се образували степени на зависимост, засягащи отношенията на автономната църква с автокефалната църква, към която принадлежи.

б) Изборът на предстоятеля на автономната църква се утвърждава или се извършва от компетентния църковен орган на автокефалната църква, чийто предстоятел той поменава и комуто е канонично подчинен.

в) Във функционирането на статута на автономията съществуват разни форми при прилагането му в църковната практика, които се определят от степента на зависимост на автономната църква от автокефалната църква.

г) В някои форми степента на зависимост на автономната църква се изразява и чрез участието на нейния предстоятел в синода на автокефалната църква.

2. Задвижването и завършването на процедурата за даване на автономия на част от каноничната юрисдикция на автокефалната църква принадлежи на каноничната компетентност на тази автокефална църква, към която принадлежи предстоящата да бъде провъзгласена автономна църква. По този начин:

а) Търсещата своята автономия поместна църква, ако притежава необходимите църковни и пастирски предпоставки, подава съответната молба до автокефалната църква, към която се числи, като разяснява и сериозните причини, продиктували подаването на нейната молба.

б) Автокефалната църква, приемайки нейната молба, оценява на синодно заседание предпоставките и причините за подаването на молбата и решава дали да даде, или да не даде автономия. В случай на положително решение, издава и съответния томос, който определя географските граници и отношенията на автономната църква с автокефалната църква, към която принадлежи, в съответствие с установените критерии на църковното предание.

в) Предстоятелят на автокефалната църква известява Вселенската патриаршия и останалите автокефални православни църкви за провъзгласяването на автономната църква.

г) В междуправославните, междухристиянските и междурелигиозните си отношения автономната църква се изявява чрез автокефалната църква, от която е получила автономията си.

д) Всяка автокефална църква може да предоставя автономен статут само в границите на каноничната си географска територия. В пространството на православната диаспора не се учредяват автономни църкви, освен само след всеправославно съгласие, осигурявано от Вселенската патриаршия според действащите на всеправославно равнище норми.

е) Когато се дава автономен статут на една и съща географска църковна област от две автокефални църкви и вследствие на това възникнат оспорвания на дадената от другата църква автономия, въвлечените страни се обръщат – заедно или поотделно – към Вселенския патриарх, тъй че той да намери каноничното решение на въпроса според действащите на всеправославно равнище норми.

3. Последствията за автономната църква и нейното отношение към автокефалната църква, които произтичат от провъзгласяването на автономията, са следните:

а) Първенствуващият епископ на автономната църква поменава само името на предстоятеля на автокефалната църква.

б) Името на първенствуващия на автономната църква не се вписва в диптисите.

в) Автономната църква получава свето миро от автокефалната църква.

г) Епископите на автономната църква се избират и се поставят от нейния компетентен църковен орган. В случай на сигурна невъзможност на автономната църква да извърши това, тя бива подпомогната от автокефалната църква, на която е подчинена.

 

Шамбези, 15 октомври 2015 г.

 

† Пергамски митрополит Йоан, председател

† Митрополит за Добра надежда Сергий

† Митрополит за Сао Паоло Дамаскин

† Капитолиадски митрополит Исихий

† Волоколамски митрополит Иларион

† Черногорски и Приморски митр. Амфилохий

† Търговищки митрополит Нифон

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

† Зугдидски и Цаишски митрополит Герасим

† Пафски митрополит Георгий

† Перистерийски митрополит Хризостом

† Семятицки епископ Георгий

† Корчански митрополит Йоан

† Михайловски архиепископ Георгий

† За Швейцария митрополит Йеремия,секретар по подготовката на събора

 

 

« предишна новинаследваща новина »