ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Предсъборен документ: ТАЙНСТВОТО БРАК И ПРЕПЯТСТВИЯТА ЗА НЕГО

02 март 2016 13:25, Българска Патриаршия

Свещено събрание на предстоятелите на православните църкви

Шамбези, 21-28 януари 2016 г.

 

Тайнството Брак и препятствията за него

 

I. Православният брак

1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване, а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.

2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци – Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от началото не само с духовното общение на двойката – на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил „първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Еф. 5:32).

3. И тъй, христоцентричната предобразност на тайнството брак, обяснява благославянето на свещения съюз от епископ или презвитер чрез специална молитва (свещенословие), затова и св. Игнатий Богоносец в посланието си до св. Поликарп Смирненски подчертава, че тези, които пристъпват към брачно общение, трябва „да правят съединяването си със съгласието на епископа, за да бъде бракът по Господ, а не по (човешко) желание. Всичко да става за слава Божия” (V, 2). Така че както свещеността на богоустановената връзка, така и високото духовно съдържание на брачното съпружество обясняват изискването да се окаже „бракът нещо честно и брачното легло – чисто” (Евр. 13:4), затова и се отхвърля всеки опит за нарушаване на неговата чистота (Еф. 5:2-5; 1 Сол. 4:4; Евр. 13:4 и др.).

4. Единението в Христос на мъжа и жената представлява една малка църква или образ на Църквата. В този смисъл Климент Александрийски заявява: „Кои са тримата, събрани в името Христово, между които пребивава Господ? Не са ли тримата мъжът и жената, и детето? Защото жената чрез Бога се свързва с мъжа” (Стромати, 3.10, PG 8, 1169В). Чрез Божието благословение единението между мъжа и жената се извисява в по-висока степен, тъй като общението е по-прекрасно от отделното съществуване, щом като ги въвежда в порядъка на царството на Пресветата Троица. Необходима предпоставка за брака е вярата в Иисус Христос – вяра, която са длъжни да приемат женихът и невестата, мъжът и жената. Тъй като основата на единството в брака е единството в Христос, та чрез благославянето на съпружеската любов от Светия Дух двойката да може да отразява любовта между Христос и Църквата като тайнство на царството Божие, на вечния живот на човека в Божията любов.

5) Защитата на свещения характер на тайнството брак е била винаги особено важна за защитата на семейството, което озарява общението на личностите на съпрузите както в Църквата, така и в цялото общество. По този начин постигнатото общение на личностите чрез тайнството на брака е не просто една договорена естествена връзка, но чрез свещения статут на семейството е и същностна и творческа сила. То осигурява закрилата и възпитанието на децата както в духовната мисия на Църквата, така и в живота на обществото.

6) По примера на снизходителния апостол на езичниците Павел (Рим. 7:2-3; 1 Кор. 7:12-15, 39 и др.) Църквата е подхождала винаги с необходимата строгост и с подобаващата пастирска чувствителност както към положителните предпоставки (различие по пол, законна възраст и др.), така и към отрицателните (кръвно родство и родство по съребрена линия, духовно родство, съществуващ брак, друга вяра и пр.) за сключване на брак. Пастирската чувствителност е била нужна не само, защото библейското предание подчертава връзката на естествения съюз на брака с тайнството на Църквата, но и защото църковната практика не изключва възприемането от гръкоримското естествено право на определени принципи на брака, които представят брачния съюз между мъжа и жената като „общение на божественото и човешкото право” (Модестин) и са съвместими със свещения характер на тайнството брак, който Църквата му отдава.

7) При така неблагоприятните съвременни условия за тайнството брак и за свещената институция на семейството епископите и пастирите са длъжни да развиват активна дейност в пастирската област, та да защитят отечески вярващите, заставайки близо до тях, за да подкрепят разколебаната им от различни трудности надежда, да поставят институцията на семейството върху непоклатими основи, които нито дъждът, нито реките, нито ветровете могат да разрушат, тъй като тези основи са на камък, а камъкът е Христос (вж. Мат. 7:25).

8) Поставяният днес в обществото въпрос е бракът, който е сърцето на семейството, а семейството оправдава съществуването на брака. Упражняваният в съвременния свят натиск за признаване на нови форми на съжителство представлява действителна заплаха за православните християни. Кризата на брака и на семейството в различните й образи дълбоко безпокои Православната църква не само заради отрицателните последствия за строежа на обществото, но и заради заплахата за по-конкретните отношения в самото традиционно семейство. Главни жертви на тези тенденции са брачната двойка и особено децата, тъй като за съжаление те още от детската си възраст понасят страдания, въпреки че нямат никаква вина за това.

9. Законно подписаният граждански брак между мъж и жена няма характер на тайнство, а представлява акт за съжителство, утвърден от държавата, различен от благословения от Бога и Църквата брак. Членовете на Църквата, които сключват граждански брак, трябва да бъдат третирани с пастирска отговорност, която се налага, за да осъзнаят ценността на тайнството брак и на произтичащите от него благословения за тях.

10. Църквата не приема за своите членове договорите за съжителство на хора от един и същи пол или какъвто и да е друг вид съжителство за нейните членове, различен от брака. Църквата трябва да положи всички възможни пастирски усилия, така че нейните членове, отклонили се в такъв вид съжителство, да могат да осъзнаят действителния смисъл на покаянието и на благословената от Църквата любов.

11. Много тежките последствия на тази криза се изразяват чрез опасното нарастване на броя на разводите, на абортите и множеството други вътрешни проблеми в семейния живот. Тези последствия са голямо предизвикателство за мисията на Църквата в съвременния свят, затова и пастирите на Църквата са длъжни да положат всички възможни усилия за справяне с тези проблеми. Православната църква с любов приканва чедата си и всички хора с добра воля да защитят верността към свещения характер на семейството.

ΙΙ. Препятствия за брак

1. Във връзка с препятствията за встъпване в брак поради кръвно, съребрено, осиновително или духовно родство важи предвиденото от свещените правила (53-о и 54-о на Пето-шестия вселенски събор) и свързаната с тях църковна практика, както тя се прилага днес в поместните автокефални православни църкви и както е определена и описана в техните устави и в съответните им синодни решения.

2. Неокончателно разтрогнат или анулиран брак, както и наличие на предишен трети брак са абсолютни препятствия за сключване на брак съгласно православното канонично предание, категорично осъждащо двубрачието и четвъртия брак.

3. Съгласно свещените правила по акривия (канонична точност) не се позволява извършване на бракосъчетание след монашеското пострижение (16 правило на Четвъртия вселенски събор и 44 прав. на Пето-шестия или Трулски събор).

4. Свещенството съгласно действащото канонично предание (3 прав. на Пето-шестия или Трулски събор) представлява пречка за сключване на брак.

5. По отношение на смесените бракове на православни с инославни и нехристияни се стигна до следното решение:

а) бракът на православни с инославни според каноничната точност (72 прав. на Пето-шестия или Трулски събор) не се допуска, тъй като не може да бъде благословен; може обаче да бъде благословен по снизхождение и поради человеколюбие при изричното условие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитани в Православната църква.

б) бракът между православни и нехристияни според канонична точност напълно не се допуска.

6. Практиката при прилагането на църковното предание за пречките за встъпване в брак трябва да взема под внимание и разпоредбите на съответното държавно законодателство без да се излиза от рамките на църковното снизхождение (икономия).

7. Прилагането на църковното снизхождение в това отношение да се разглежда от Св. Синод на всяка автокефална православна църква съгласно принципите на свещените правила в духа на пастирската разсъдителност с цел спасението на човека.

 

Шамбези, 27 януари 2016 г.

 

† Цариградски Вартоломей, председател

† Леондополски митрополит старец Гавриил (от името на Александрийския патриарх Теодор II)

Бел.: „Църквата на Антиохийската патриаршия има противоположно мнение и за това не подписва!”

† За Германия митрополит Исаак (от името на Антиохийския патриарх Йоан X)

† Константински архиепископ Аристарх

и вместо него Антидонски митрополит Нектарий (от името на Йерусалимския патриарх Теофил III)

† Протойерей Николай Балашов (от името на Руския патриарх Кирил)

† Сръбски Ириней

† Румънски Даниил

† Български Неофит

† Грузински Илия II (неподписал!)

† На Нова Юстинияна и на цял Кипър Хризостом II

† Илийски митрополит Герман (от името на Архиепископа на Атина и на цяла Гърция Йероним II)

† Семятицки епископ Георгий (от името на Митрополита на Варшава и на цяла Полша Сава)

† Тирански и на цяла Албания Анастасий

† На Прешов и на цяла Чехия и Словакия Ростислав

 

 

« предишна новинаследваща новина »