ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Патриарх Неофит произнесено на св. Литургия в Покровския манастир

08 март 2016 22:21, Отдел "Връзки с обществеността"
Патриаршеска литургия

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,

СКЪПИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Живата Христова църква във всяко време и на всяко място ражда в недрата си Божии угодници, вместилища на Божията благодат, които със своя благочестив живот, с чистата си вяра и с молитва, достигаща до Божия Престол, освещават всички нас. Светилници на Дух Свети, които са пример за останалите и доказателство, че светостта е постижима и в древност, но и днес; в мирни дни, но и във времена на гонения срещу вярата; в пустинята и светите обители, но и в суетата на големия град и стихията на света. Светостта е постижима за всеки от нас, ако Бога имаме в сърцата си, ако към Него се стремим и Нему подражаваме, ако в Него е нашата надежда и непрестанно се усилваме в благочестието и любовта.

Днес ние имахме възможността да отслужим ведно с нашия събрат Московския и на цяла Русия патриарх Кирил божествена света Литургия в тази свята обител, където се покоят мощите на една такава Божия угодница - преподобна Матрона Московска и засвидетелствахме единството на двете сестри православни църкви - Руската и Българската.

Съвсем неотдавна в нашия престолен град София имахме отново повод да скрепим и потвърдим това наше единство с прославението в лика на светиите на Богучарския архиепископ Серафим, Софийски Чудотворец, към когото днес заедно отправихме слава, чест и поклонение и молитви за небесно застъпничество.

Св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец, е жива брънка в тази духовна непрекъсваема верига, чрез която Бог ни води към спасение. Той е възрастнал духовно под наставничеството, примера и духовните напътствия на такива духоносни отци на своето време като преподобния старец Варнава Гетсимански, праведният Йоан Кронщадски, преподобните отци от Оптинската пустиня и светителя Тихон, патриарх Московски.

След идването на владика Серафим в България много скоро се разкрива богатството на неговия дух и изобилието от благодатни дарове, понеже не „запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи” (Мат. 5:14). Той става изповедник, богоумъдрен наставник, любящ архипастир и ръководител по нелекия път на спасението, както за прокудени от своята родина чеда на Руската православна църква, така и за безчислено множество наши сънародници: клирици и миряни, чеда на Българската православна църква, които се стичат при него от цялата страна за молитва, изповед и духовно наставление.

В живота и на новопрославения св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец, и на преподобна Матрона Московска има нещо общо. И двамата са се подвизавали в голяма част от живота си не „по пустини и планини, по пещери и земни пропасти” (Евр. 11:38), а сред „стихиите световни” (Кол. 2:8), в центровете на големи градове, в столиците на двете ни страни. Укрепявани от Господа, Който бил тяхна крепост, твърдиня и прибежище (вж. Пс. 17:2), те са били като духовни острови, в които се разбивали вълните на суетния и размирен свят. И към двамата още приживе се стичали множество хора, жадуващи духовна подкрепа, съвети, напътствия; жадуващи за изцерение от душевните и телесните си недъзи. И двамата Божии угодници са обещали на своите духовни чада, ако се сдобият с дръзновение пред Господа, да продължат да бъдат техни молитствуватели и застъпници пред Божия престол и след блажената си кончина.

И ето днес ние сме свидетели как ежедневно нескончаем поток от хора от всички възрасти и социален статус идват с вяра и непосрамваща надежда при техните гробове да просят молитвеното им застъпничество пред Бога и благодатна помощ в дни на изпитания.

Ваше Светейшество,

Стоейки пред честния образ на новоканонизирания свети Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец, бих искал да Ви благодаря за братската в Христа Бога любов, която засвидетелствахте пред целия благочестив български народ. Вие се вслушахте в сърдечното желание на хилядите благочестиви християни, които вече 66 години ежедневно се стичат в криптата на Руския храм в София, за да измолят застъпничеството пред Бога на владика Серафим и оросяват със сълзите си неговия гроб. Оправдахте надеждите им този Божий угодник да получи църковна прослава. „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите” (Евр. 6:10).

Благодарим във Ваше лице и на председателствания от Вас Освещен Архиерейски събор на Руската православна църква, на членовете на Смесената комисия на Руската и Българската православна църква начело с нейните съпредседатели Волоколамски митрополит Иларион и Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, както и на членовете на Комисията по канонизациите при РПЦ за вниманието, с което изследваха живота, пастирското служение и чудесата на Божия угодник и за благоприятното и справедливо решение за неговата канонизация.

Позволете ми да благодаря и на пратеника на Ваше Светейшество при Българската патриаршия - Негово Високопреподобие архим. Филип, който много се потруди и не пожали сили и време, за да бъде доведено това богоугодно дело до успешен край. В негово лице, Ваше Светейшество, имате при нас истински пратеник на мира и неуморен радетел за единството между двете ни Църкви, което сега е на изключително високо ниво.

Ваше Светейшество, скъпи в Господа чеда на Руската и Българската православни църкви,

Нашите две сестри поместни църкви единодушно и единогласно засвидетелстваха пред Божия народ за светостта на св. Серафим – Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец. И отсега и вовеки той ще бъде жива и неразривна връзка помежду ни, повод за съвместна молитва и съслужения, и общ небесен застъпник пред Божия престол за нашите два православни народа!

Като от сърце потвърждаваме поканата, която с моите събратя от Светия Синод отправихме към Ваше Светейшество да посетите в близко време България, нека просим молитвеното застъпничество на новопрославения светител Серафим, Софийски Чудотворец и на преподобна Матрона Московска и занапред „братолюбието да пребъдва между” нас (Евр. 13:1) и да бъдем „единомислени помежду си” (Рим. 12:16). Амин.

Произнесено на 08.03.2016 г. в Покровския манастир, Москва

 

 

« предишна новинаследваща новина »