ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Българският патриарх Неофит получи премията за 2015 г. на МОФ ЕПН

10 март 2016 09:47, Отдел "Връзки с обществеността"
Церемонията по награждаването

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит получи премията за 2015 г. на Международния обществен фонд "Единство на православните народи". Той беше отличен за изключителните си заслуги за укрепване единството на Православието и утвърждаването на християнските нравствени ценности в обществото.

Церемонията по награждаването се състоя в залата на храма „Христос Спасител” в Москва, в присъствието на висши духовници, политици и общественици от различни православни страни.

Встъпителни думи за историята, дейността и целите на Фонда, естеството на връчваната за 16-и път награда и тазгодишните лауреати произнесе председателят на Фонда проф. Валерий Аркадиевич Алексеев. След това думата бе дадена на Негово Светейшество патриарх Кирил, председател на попечителския му съвет, който говори за предизвикателствата пред човека и обществения морал днес и ролята на Православието в укрепването на мира, единството и традиционните нравствени ценности в съвременния свят. Той представи тазгодишните лауреати: Българския патриарх Неофит, президента на Р Сърбия Томислав Николич и Сергей Наришкин, председател на Държавната Дума на Руската федерация.

Пръв бе отличен Cветейшият Български патриарх Неофит. В своето слово, като се обърна към патриарх Кирил, лауреатите на премията, Н.В. цар Симеон и всички организатори, участници и гости на „това тържество на единството", патриарх Неофит каза: „Всесърдечно благодарим на Ваше Светейшество, като Председател на Попечителския съвет на Международния обществен фонд за единство на православните народи, на президента проф. Алексеев, на Президиума, Попечителския съвет и Комисията на Международния обществен фонд, за удостояването ни с премията за 2015 г. за укрепване единството на православните народи и утвърждаване на християнските ценности в обществото! Приемаме тази чест с ясното съзнание, че „нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте” (1Кор. 3:7) и че един полага основа, „а друг зида върху нея; ала всеки” трябва „да внимава, как зида” (1Кор. 3:10).

В днешното размирно време, когато са заплашени християнските основи на европейската цивилизация, когато се подлагат на дискусия вековните представи за морал, ние, православните – духовници, политици и общественици от различни страни, и всички хора с добра съвест, трябва да обединим своите усилия в защита на изконните християнски нравствени ценности и норми на поведение.

Ставаме свидетели на това как честта, честността, саможертвата в името на другите сякаш са останали далече в миналото и днес са загубили своята актуалност и ценност. От това губим всички ние и като общество, и като личности, защото Бог е създал човека да живее добродетелно в общност и така, чрез себежертвената любов, да възраства в съвършенството.

Мнозина от нашите съвременници, за жалост, са израснали без вярата в Бога, без да познават дълбокия смисъл и високото назначение на човешкия живот, които Творецът е вложил при сътворението. Хората се лутат без посока, заети със суетни грижи и собственото си себеутвърждаване, без готовност за саможертва, без волята да претърпят неудобства, утеснения, лишения в името на ближния. Като откъснати клонки от Лозата на живота.

Нашето патриаршеско служение от самото ни избиране и интронизация беше белязано от масови национални протести и недоволство срещу гражданската власт в страната, от криза в държавността и дълбоко разединение в обществото. Последваха тежки изпитания за нашия народ: природни катаклизми и катастрофи, нанесли много щети и взели човешки жертви. Отчаянието, загубата на ясни ориентири за целта и смисъла на живота доведоха и до серия публични самозапалвания на наши сънародници. И както става в такива случаи, очите на хората се обърнаха към Църквата, готови да чуят нейния глас, търсещи утеха, упование, надежда.

Страданията, изпитанията от различно естество са неизбежни в този увреден от греха свят, но когато човек има ясно съзнание кое е важно и кое – маловажно, кое е преходно и кое – непреходно, какви са смисълът и целта на човешкия живот; когато знае, че има Бог – Бог всемогъщ, но и любещ и милостив, Който държи всичко в ръцете Си, ще преминава и през най-тежките изпитания, без да губи вяра, надежда и душевния си мир. Унинието, отчаянието, малодушието, чувството за безизходица, за празнота и безсмисленост на живота и съществуванието ни избуяват там, където оскъдява вярата.

В мирни дни на съзидание и в дни на тежки изпитания, ние, православните духовници, няма да се уморим да призоваваме към боголюбие и братолюбие, защото любовта е основата и законът на битието. Ако нашите убеждения, културната ни, социална, политическа, национална принадлежност са повод за разделение, то любовта е онази сила, която истински може да ни направи единни, целенасочени и силни. Стабилно и преуспяващо е онова общество, което е сплотено от общи високи идеали, ценности и цели.

Църквата с нейното неподвластно на времето и непреходно учение е призвана да бъде съвестта на народа. Тя е носител на богооткровените истини за живота и света и ни разкрива нравствения идеал, въплътен в Личността на Богочовека Христос, към който трябва да се стремим и който трябва да следваме. В този смисъл не християнството трябва да се приспособява към духа на времето, а духът на времето трябва да се съизмерява с християнството и висотата на евангелските истини.

Единството, както в Църквата, така и в обществото, трябва да се запазва и продължава „чрез връзките на мира” (Еф. 4:3), като превъзмогваме в себе си гордостта и себелюбието и се усилваме в любовта. Единството е постижимо дотолкова, доколкото сме способни на такава любов, каквато ни се разкрива в съвършената Личност на Богочовека Иисус Христос. Доколкото сме придобили Христов нрав, доколкото сме очистили душите си от всичко неприсъщо на Христа.

На православния дух са чужди омразата, етнофилетизма и расизма. Свойствено му е да защитава онеправданите и страдащите и да отстоява, въпреки всичко, любовта към другия. От тези евангелски принципи трябва да се ръководим всички ние.

Приемаме тази номинация като едно признание за нашите скромни трудове в този дух, но и като потвърждение, че в дни на всеобщо отстъпление от вярата, морала и любовта не бива да забравяме християнските идеали и да се стремим да се ръководим от тях, защото от това доколко даден човек или даден народ въплъщава и осъществява в битието си тези истини, зависи доколко достоен и устойчив на превратностите на времето ще бъде той.

Човек така е устроен, че не може да живее без вяра. Но човек разумно и внимателно трябва да избира в какво да вярва, защото от това в какво вярваме, зависи как ще възприемаме хората и света около нас и как ще премине животът ни.

Православната вяра наистина носи отговора на всички социални и екзистенциални проблеми, с които се сблъсква съвременният човек. При това, православната вяра и животът в Църквата не само ни учат как да живеем, но ни дават и вътрешни духовни сили и вдъхновение, за да живеем достойно и пълноценно. Но най-важната мисия на Църквата Христова в този свят си остава тази: да ражда небесни жители. Защото, каква полза от Църква, която е богата, силна, влиятелна в обществото, популярна, дори милосърдна, ако хората не се освещават и спасяват в нея, ако не прави своите пасоми не само по-добри хора, но и жители на Царството Божие.

Нека всички участници в обществените процеси, всеки, според званието и силите си, и особено онези от нас, на чиито плещи е възложена повече власт и отговорност, да помним, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията ни и пред Неговия нелицеприятен Съд ще даваме отчет за тях, а “комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука. 12:48).

Нека „Бог на любовта и на мира” (2 Кор. 13:11) да бъде с всички нас!”

Последваха бурни аплодисменти, след което бяха наградeни и другите двама лауреати.

Церемонията по награждаването бе последвана от празничен концерт и прием.

Текст: Александра Карамихалева
Снимки: Здравко Кънев

 

 

Снимки

Церемонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаванетоЦеремонията по награждаването
« предишна новинаследваща новина »