ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Митрополит Гавриил ще представи "Проповеди" на о. Йоан Крестянкин в Руския културно-информационен център

15 март 2016 19:00, Ловчанска митрополия
Представяне на нова книга

На 29 март от 18,30 ч. в Руския културно-информационен център в София ще бъде представена новата книга на Ловчанска света Митрополия, в която за първи път са публикувани в превод на български проповедите на стареца Йоан Крестянкин за Великия пост и Цветния триод.

Сборникът ще бъде представен от Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил. Заедно с представянето на книгата ще бъде излъчен и филмът за о. Йоан от поредицата "Старци", със субтитри на български.

По-долу публикуваме прекрасното слово на приснопаметния старец Йоан, произнесено преди 12 години на 23 февруари, в навечерието на светия Велик пост.

 

***

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Бързотечната река на времето със стремителен устрем се носи във вечността. И само светата Църква и Божиите празници за известен миг преустановяват това движение, сякаш изброявайки времето. И целият наш живот от раждането до излизането ни от него се отразява в този годишен кръг, напомня и зове: „Познай себе си, вгледай се в себе си, човече! Кой си ти, как живееш и какво те очаква занапред? Та нали и ти заедно с този поток на времето се носиш към безвремието, към вечността?“ И така всеки ден, всяка година.

И отдавна ли беше, когато за първи път тази година се разнесе в Църквата вопълът на изнемогналото в грехове човешко сърце: „Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче!“ И потръпнаха сърцата – повея полъхът на поста. Но ето вече се изнизаха подготвителните седмици, предшестващи Великия пост, когато:

– фарисеят и митарят бяха огледало за нашите души;

– с гласа на блудния син ние с вас зовяхме към Небесния Отец, осъзнавайки и своето отпадане от истината, и заминаването ни в далечната страна: "Боже, съгреших пред небето и пред Тебе, направи ме като един от наемниците Си";

– напомнянето за Страшния и славен Съд Господен, когато книгите ще се разтворят и тайното ще стане явно, ни зовеше, без да всява страх, към познание на себе си, към покаяние.

И ето днес е вече последният ден в преддверието на Великия пост. На този ден Църквата спомня страшната трагедия, станала с човечеството в зората на неговата история – изгонването му, в лицето на общия за всички нас праотец Адам, далеч от Божието лице, изгонването на Адам от рая.

Долината на плача и скръбта – земята, приела изгнаника, та по Божия заповед да произраства за престъпника тръни и бодили, да яде той хляба си с пот на лицето, в болка, сълзи и печал да ражда и отглежда децата си, да пожъне всичките горчиви плодове на своето непослушание към Небесния Отец.

Плакал Адам след своето изгнание, седейки „срещу рая“, плакал, като си спомнял кой е бил и какво е притежавал, и от Кого се е лишил. И след първия Адам до ден-днешен цялото човечество плаче и въздиша по неуловимия призрак на щастието в този живот. А целият свят, изтерзан и уморен, плаче от безпътие, плаче за това, че душата е оголена, че безцелен и безрадостен е животът. И нищо не може да напълни нашия живот така, че човек в безусловна пълнота да почувства действителното, а не призрачно щастие, защото тя, тази пълнота, е единствено в Бога.

Но ние сме изгнаници. Раят е далече и колкото повече се отдалечава човечеството от времето на падението, толкова по-мъгляв става в него прекрасният образ на рая, толкова по-дълбока става болката и страданието на човечеството и толкова повече се заличават образът и подобието Божие в душата на човека. И отдавна би погинал светът, ако вторият Адам – Христос, не бе отворил отново заключения рай и не бе дал на човека възможност да се върне в него.

И всички ние сега носим върху си тъгата и тежестта на живота на изгнаника. Но също така ние, които живеем с живота на Църквата, знаем и райската радост на отворените Царски двери и животворящите ликуващи думи „Христос воскресе!“ и в тях – изначалната близост на Божествената любов към човека. Но тази райска радост на земята се предшества от Великия пост и Църквата постоянно учи, че това, което сме изгубили чрез греха, можем да постигнем, да намерим, да си върнем само чрез покаянието, подвига и труда на голямото въздържание.

Ще минат само няколко часа и всички ние с вас с изумление ще забележим, че около нас и в нас нещо се е изменило; ще се случи нещо, което ще наложи върху всичко печата на особена съсредоточеност и внимание. Това ще бъде началото на Великия пост. И ние заедно с Църквата. И ние, които сме в Църквата, заедно от призива към покаяние трябва да преминем към самите покайни трудове, към делото на покаянието.

Светата Майка-Църква е възприела заповедта на Господа за целебния пост, прозвучала още в старозаветни времена към народа Божий чрез пророк Йоил: „...обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание... наредете пост и обявете тържествено събрание. Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета, и всички жители в дома Господен; ...нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание...” (Йоил. 2: 12, 15, 16, 17).

Чрез попрището на Великия четиридесетдневен Пост е започнал пътя на Своя подвиг вторият Адам – Иисус Христос, та чрез Своята Божествена любов към падналия човек отново да отвори заключения рай и да укаже пътя, по който човек може да се върне в него.

Светото Евангелие свидетелства: „Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня” (Мат. 4:1-2). И пристъпил към Него дяволът, изкушавайки Го. Голяма е дързостта и слепотата на тъмната сила. Преуспяла в изкушаването на човека в рая, тя усвоила за себе си богоборчеството до ослепление и като не узнала в Спасителя Христа Божия Син, пристъпила към Неговата кротост, смирение, търпение, чистота и святост с мрака на съблазните, сплетени от гордост, измяна, самомнение и лъжа. Безгрешният Христос Бог, ненуждаещ се от очистване, противостоял на изкусителя с пост и молитва, за да укаже и на всички нас, които Го следваме, пътя на борбата с греха. И потвърдил Господ със слово и дело, че този род [дяволът] се изгонва само с молитва и пост (срв. Мат. 17:21).

Чрез поста и молитвата християнинът приема от Господа силата на Духа за борба с врага. Чрез пост и молитва получава той дара на разсъждението и на ума Христов. Постът и молитвата запалват светлината, разсейваща тъмата на греховния живот, защото „…светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан. 1:5).

А човекът със своята свободна воля избира пътя или на тлението, или на нетлението – или на доброто, или на злото. И ако чрез греха на непослушанието към Бога в живота са влезли скърбите, страданието и смъртта, то само чрез послушанието, поста и молитвата – чрез тази жива наша жертва на любовта към Бога – се възвръща в живота светлината на висшата правда, мир и радост. Това, скъпи мои, е рай още тук на земята.

Но според Божията заповед любовта към Бога е възможна само при любов и към хората. Сърцето на християнина може да се съгрява и да гори само от двуединната любов - и към Бога, и към хората едновременно. Ако нашето сърце е лукаво и жестоко по отношение на нашия брат – човека, то, бидейки омрачено от неприязън, студенина, жестокост, става равнодушно или лицемерно и към Бога. И раят, който може да бъде толкова близко – в сърцето ни, си тръгва, бледнее, и грехът на нелюбовта ражда непослушание, самост и самолюбие.

Но как да обичаме грешника, как да обичаме необичащия ни, врага? Тогава Господ ни се притичва на помощ. Той ни дава Господнята молитва и ние всеки ден слушаме: „…и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си…“. Чрез тази молитва Господ ни казва: вгледай се в себе си,

– защото именно ти си самият този длъжник, на когото трябва да се прости дългът;

– именно ти си самият този грешник;

– именно ти си необичащият – обичаш по избор;

– имено ти си нечий враг: някого си обидил, някого – презрял, някого – унижил.

Ти самият се нуждаеш от прошка, от снизходителна любов.

И звучат думите на днешното евангелско четиво: „…ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14). Простете на всички всичко и ще бъдете простени. Простете и ще бъдете спасени, и ще наследите рая.

А сега след тези думи на Господ за прошката звучат и следните: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). В тези думи Господ указва най-краткия и най-сигурен път към спасение, отварящ пред нас вратата на Царството Небесно. Господ посочва това, без което всички наши подвизи и усилия в живота, като цяло, и на попрището на Великия пост, в частност, ще бъдат напразни. И този път е само един – пътят на любовта към хората, започващ с неосъждането.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“. При първото Свое идване Господ е дошъл не да съди света, а да спаси. Той дошъл, за да отвори за света заключения за него рай. А целия съд Бог е отдал в ръцете на Своя Син при Второто пришествие. Но все още „милостта бива похвалявана на съда“ (Иак. 2:13).

Сега все още е времето на Божията милост. Бог все още ни милва, а ние съдим и осъждаме. Ние с пълна увереност и лекота се въздигаме чрез своето мнение и съд и над ближния, и над далечните, и над малките, и над големите. Съдим и когато много знаем; съдим и когато нищо не знаем; съдим по чутото от другите.

И замислете се, скъпи мои, че нашият съд, както и съдът на врага, вече се разпространява и върху Самия Спасител. Съгрешил човекът пред Бога, пред хората, и ние сме свидетели на това. Но ние не сме видели как той се е каел и не сме чули как над главата на грешника са прозвучали утешителните думи на свещеника: „…чрез дадената ми от Него власт, те прощавам и освобождавам от всички твои грехове, в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Божията милост вече е изличила ръкописанието на греховете, а ние все още продължаваме да помним и да съдим. Но това вече не е съд над човека, а над Бога, Който е помилвал и простил.

И така, ние погиваме чрез съдене. Защото там, където има съд, няма любов. Едничка любовта е способна по всяко време да бъде адвокат и само любовта прикрива голотата на своя брат.

Днес, започвайки подвига на Великия пост, да започнем, прочее, приятели мои, решаването на два най-главни духовни урока: да не съдим и да не съблазняваме! А за да се укореним в спасителното блажено неосъждане, за да сложим начало на този подвиг още от първите великопостни дни, трябва да се учим да виждаме, съдим и осъждаме само самите себе си – онзи единствен човек, когото познаваме истински, всестранно и дълбоко. Ето къде безмилостният съд ще ни бъде за спасение, защото единствено този съд ще ни доведе до познание на истината. Той ни дарява да виждаме онази пропаст, на ръба на която стоим и която копаем с греховете си, с дълговете си пред Бога и хората, със своето осъждане на другите. И този наш съд над себе си ще изтръгне от сърцата ни живия спасителен вопъл, достигащ небето: „Господи! Помилуй ме, Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ И ще започне чудото на нашето спасение. С мир, тишина и любов ще утеши Господ нашите покайни души и сърца. По думите на скъпия за всички нас старец, преподобния Серафим Саровски: „Придобий дух мирен и хиляди около тебе ще се спасят“ – ще започне преображението на живота около нас.

„Днес е пролет за душите!“ Светият Велик пост е при дверите. Чрез него да покара семето на нашето покаяние и молитва и да даде спасителния плод на възкресението на душите ни в Бога.

Чедо Божие!

„Да пости твоят ум от суетни помишления;

да пости твоята воля от зли пожелания;

да постят очите ти от лоши погледи;

да постят ушите ти от скверни песни и шептене клеветническо;

да пости твоят език от клевета, осъждане, лъжа, измама и сквернословие;

да постят ръцете ти от биене и похищаване на чуждото благо;

да постят нозете ти от ходене на зло дело“.

Ето това е християнският пост, който очаква от нас Господ.

Да влезем, приятели наши, във Великия пост, да застанем на попрището на подвизите – покаяние, въздържание и смирение – да се утвърдим в тях, та след като получим прошка, да срещнем Христовото Възкресение, светата Пасха – райското сияние на земята. Амин!

23 февруари (13 март) 1994 г.

 

 

 

източник: predanie.bg

 

 

Снимки

представяне
« предишна новинаследваща новина »