ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Патриаршеско слово за Неделя Кръстопоклонна

04 април 2016 10:06, Софийска митрополия
Негово Светейшество патриарх Неофит

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

„И като повика народа с учениците Си, рече им:

който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”

(Марк 8:34)

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ,

ДРАГИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Едва ли можем да намерим думи, които по-ясно и по-точно от тези да изразяват смисъла на църковното богослужение в днешната Трета неделя от спасителния Велик пост, наречена Кръстопоклонна. Днес светата Църква не само за пореден път ни приканва да се поклоним пред честнѝя и животворящ Кръст Христов, но и обръща нашето внимание към онзи кръст, който всеки от нас трябва да носи, за да бъде достойно името християнин, за да може всеки от нас да се нарича Христов ученик, последовател и подражател, достоен свидетел на Разпнатия заради нас Син Божи и благовестител на Неговото спасително учение.

Такъв е заветът на Господа, това ни припомня и светата Църква в днешния ден, обръщайки се към всеки от нас: Който иска да бъде Христов ученик и следовник, да вземе кръста си и така да Го следва. Защото, пътят на Господа наистина води към Възкресението и вечния живот, но преди това минава през Голгота, през разпятието и страданията, болката и унижението, себеотричането и жертвата. Пътят Господен води нагоре към светлината и живота, към отворените за нас райски двери, но неизбежно минава през изпитанието на Кръста. И ние добре виждаме това в земния живот на Спасителя, но само това не е достатъчно. От нас се иска и ние да извървим този път.

Мнозина обаче са се питали, питат се и днес, какво точно означава, как трябва да се разбира поставеното ни от Господа изискване „да носиш кръста си”? Нима за слабия и грешен човек е възможно да повтори подвига на Божия Син? Нима спасението не ни е било дадено даром от Господа? Защо е необходимо да ни се поставя и подобно тежко и непосилно изискване? Затова, защото, както казва св. апостол Павел, „… всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме” (Рим. 6:3). Защото в кръщението „ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха…” (Рим. 6:6). Ето какво означава „да вземем кръста си”. Означава да поведем нашата лична борба с греха и смъртта. Борба, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която никога не сме сами, но и която никой друг не може да води вместо нас.

„Да се отречем от себе си”, „да вземем кръста си” означава да отхвърлим от себе си стария, греховния човек. Означава всеки ден и час от нашия тукашен живот да водим нашата лична битка с греха, който толкова лесно ни оплита в своите мрежи. Означава да подредим правилно ценностната си система и да се откажем от всичко онова, което възпрепятства нашето възхождане към небесата. Защото, както казва Господ, дето е на човека съкровището, там ще бъде и сърцето му (Мат. 6:21). Означава още по-усърдно да се молим с молитвата на Псалмопевеца: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12). И не само да се молим, но да бъдем и активни Божии съработници в делото на нашето спасение – така щото винаги, когато се случи да паднем, да имаме в себе си желанието да се изправим и отново да продължим по пътя към нашата лична Голгота. Означава, накрая, да можем и ние да кажем, – заедно със св. апостол Павел, „разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:19-20).

За всички тези и за още много други неща ни подсеща светата Църква в неделята на поклонението пред Господния Кръст. Припомня ни, че Бог никога не изисква от човека непосилни за него неща. „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени” – казва Господ – „и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си… защото игото Ми е благо и бремето Ми леко” (Мат. 11:28-30). И защото „не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив” (Иез. 33:11).

В Кръста, възлюбени, е нашата сила, в него е и нашата победа. Кръстът Христов е нашето вярно и надеждно оръжие в борбата ни за вечния живот. Чрез него човешкият род беше освободен от древното проклятие. На него, заради нас и нашето спасение, бе въздигнат Христос – Новият Адам, та чрез Неговото въздигане за нас – потомците на Ветхия Адам – отново да се отворят портите на Царството небесно. На него се покланяме и ние днес, та, укрепени от него, непосрамени да доизвървим и пътя си до славното и всепобедно Христово Възкресение.

Божията благодат, силата и победата на Честния и животворящ Кръст Христов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

+++

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за Неделя Кръстопоклонна, катедрален храм „Св. Неделя“, София, 3 април 2016 г.

Снимка: Нина Комарова

 

 

« предишна новинаследваща новина »