ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Вход Господен в Йерусалим, наричан още "Връбница" или "Цветница"

27 март 2010 12:27, Българска Патриаршия
Вход Господен в Йерусалим

Утре, в неделята преди Великден, Църквата отбелязва празника Вход Господен в Йерусалим, който народът ни нарича още "Връбница" или "Цветница".

Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете Му и Го приветствали с възгласа “Осанна”.

В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че Той ще влезе в Йерусалим както древните царе възседнал ослица. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал и като Го видели да влиза в града, възседнал ослица и заобиколен от учениците Си, повярвали, че Той е новият еврейски Цар, Който ще ги спаси от властта на римляните.

Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а Цар на Небето и Земята, Който ще царува вечно. Те тичали пред Него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: “Благословен Идещият в име Господне!”

У нас първите разлистени дървета през пролетта са върбите, затова берем върбови клонки за прослава на Царя на царете - Христос. Тези, които Го приветствали като цар с възгласи “Осанна”, дни по-късно викали “Разпни Го” и Го предали на римляните, за да бъде разпнат на кръст като разбойник. Когато юдеите разбрали, че Той няма да ги освободи от римското робство, че Неговото Царство е духовно и свободата, за която говори не е политическа, а духовна, се отрекли от Него.

Този евангелски разказ е станал символ за непостоянството на човешката природа. Символ е на това колко лесно променяме чувствата си и отношението си към Бога и към ближния, когато не отговорят на нашите очаквания.

Рано сутринта в неделя, повикани от църковните камбани, християните се стичат в храма за празничното богослужение. След литургията свещениците раздават осветените цветя и върбови клонки за благословение на всички богомолци, прославили Христа в сърцата си. Закачено на входната врата, върбовото клонче е знак, че в този дом живеят християни, че в него царства Христос и Неговият дух на мира и любовта.

Христос постоянно стои пред дверите на сърцата ни. Ще Го пуснем ли да влезе и с какво ще застелем душите си пред нозете Му: със страстите си или с добродетели? Ще Го прославим ли в сърцата си и с делата си, или отново и отново ще Го разпъваме с безчестието си?

Текст: Александра Карамихалева

 

 

« предишна новинаследваща новина »