ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

На 26 юни Съборът на о. Крит приключи

28 юни 2016 17:15, Българска Патриаршия
На 26 юни Съборът на о. Крит приключи

В неделя Съборът на остров Крит приключи. В него участваха десет от четиринайсетте Автокефални православни църкви и бяха одобрени шест документа. Има окончателни решения на делегатите по темите: „Православната диаспора”, „Автономията и начинът за нейното провъзгласяване”, „Тайнството Брак и препятствията за него”, „Мисията на Православната църква в съвременния свят”, „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, „Важността на поста и неговото спазване днес”. Тези решения са взети след дискусии (някои – оспорвани), в които не са били одобрени всички предложени промени, но в окончателния си вариант документите са подписани от всички участвали в Събора епископи.

Съборът отправи заключително послание „до православния народ и всеки човек с добра воля”. Сред основните формулировки в него са:

1. Главен приоритет на Светия и Велик събор бе провъзгласяването на единството на Православната църква. Основавайки се на Божествената Евхаристия и апостолското приемство на епископите, съществуващото единство трябва да се укрепва и да принася нови плодове. Вярна на единодушната апостолска традиция и опита в тайнствата, Православната църква е автентичното продължение на Едната Свята, Вселенска и Апостолска църква, както се изповядва в Символа на вярата и се потвърждава от учението на църковните отци.

2. Участвайки в светата Евхаристия и молейки се за целия свят, ние сме длъжни да продължаваме литургията и след светата Литургия и да носим свиделството на вярата пред близки и далечни съгласно ясната заповед на Господ преди Неговото Възнесение: „и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя“ (Деян. 1:8). Реевангелизацията на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христос, представляват непреходен дълг на Църквата.

3. Нашата Църква, отговаряйки на своя дълг да свидетелства за Истината и за своята апостолска вяра, придава голямо значение на диалога, най-вече с инославните християни. По този начин останалият християнски свят би познал по-дълбоко автентичността на Православното предание, ценността на светоотеческото учение, литургичния опит и вярата на православните. Диалозите, водени от Православната църква, никога не предполагат компромиси по въпросите на вярата.

4. Избликът на фундаментализъм, наблюдаван в различни религии, представлява израз на болезнена религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог значително допринася за насърчаването на взаимното доверие, мира и помирението. Православната църква недвусмислено осъжда разпростирането на военното насилие, гоненията, изселването и убийствата на членове на религиозни малцинства, принудата към смяна на вероизповеданието, търговията с бежанци, отвличанията, изтезанията и ужасяващите екзекуции. Тя осъжда разрушаването на храмове, религиозни символи и паметници на културата.

5. Съвременната секуларизация си поставя за цел отделянето на човека от Христа и от духовното влияние на Църквата, отъждествявайки го неоснователно с консерватизъм. Но западната цивилизация носи незаличим отпечатък от непреходното влияние на християнството. Нещо повече, Църквата явява спасителното значение на Богочовека и Неговото Тяло като пространство и начин на живот в свобода.

6. В своя съвременен подход към брака Православната църква счита за неразривен съюза между мъжа и жената в любовта, за „тайна велика… в Христос и в Църквата“ (Еф. 5:32). По сходен начин тя определя семейството като „малка Църква“, която произлиза от брака и е единствената гаранция за възпитанието на децата.

Светият и Велик събор изразява своята позиция и по въпроса за отношението на християнската вяра към научните изследвания, като посочва ползите от тях, но и негативните последици, които те носят със себе си. Подчертава, че научното знание няма как да даде отговори на значими етически и екзистенциални въпроси и не спомага за откриването на смисъла на живота и на света – въпроси, които изискват духовен подход.

Присъстващите на о. Крит духовници се обърнаха и към младите хора, които търсят пълноценен живот, изпълнен със свобода, справедливост, съзидание и любов. Приканиха ги да се съединят осъзнато с Църквата на Този, Който е Истината и Животът; да се присъединят, като споделят своя живот, тревоги, грижи и очаквания. Защото „младите хора са не просто бъдещето на Църквата, но нейното активно и творческо настояще на поместно и вселенско ниво”.

Съборът бе закрит с отслужването на съборна св. Литургия в Неделята на Вси светии в храм “Св. св. Петър и Павел” в Ханя на о. Крит. В нея, както и в работните заседания на Събора, участваха делегациите на Вселенската, Александрийската, Йерусалимската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Еладската, Полската, Албанската църква и църквата на Чехия и Словашките земи. Антиохийската, Руската, Българската и Грузинската патриаршия потвърдиха своя отказ от участие в Събора и неговите мероприятия въз основа на преценката си, че Съборът има нужда от допълнителна подготовка заради нерешени въпроси около формулировката на текстовете, както и други процедурни, организационни и междуцърковни въпроси.

 

По информация на официалния сайт на Събора в Крит: https://www.holycouncil.org
Снимките също са взети от официоза на Събора.

 

 

Снимки

На 26 юни Съборът на о. Крит приключиНа 26 юни Съборът на о. Крит приключи
« предишна новинаследваща новина »