ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО за ПЕТРОВДЕН

29 юни 2016 17:33, Софийска митрополия
Негово Светейшество патриарх Неофит

„… и казва им: вървете след Мене,

и Аз ще ви направя ловци на човеци”

(Мат. 4:19)

Ваше Преосвещенство,

Досточтими отци,

Обични в Господа, братя и сестри,

От най-дълбока древност Христовите апостоли са били един от фундаментите на Църквата и заемат свое особено място в нейния живот и нейната памет. От най-древни времена Църквата на нашия Господ и Спасител се гради „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък” (Еф. 2:20). Тях беше избрал Сам Бог, та чрез техния живот и проповед да прогласи Своите заповеди и Своята воля: чрез Духа Светаго, в деня на Петдесетница (Деян. 1:2-5; 2:1-42). В това божествено учение постоянстваха още първите християни, в това учение постоянстваме и ние днес, две хилядолетия след чудото в Йерусалимската горница.

Сред всички Христови апостоли обаче Църквата винаги е отличавала специално двама от тях – двама, останали в нейната памет и в нейното Предание с прозвищата си първовърховни и учители на вселената. На тяхната обща памет е посветила специален ден, в който да прослави заедно тези, които са сторили най-много за Евангелието и за разпространението на спасителната християнска вяра до всички краища на света.

Св. апостол Петър, името на когото означава камък, и св. апостол Павел – „най-малкият” от апостолите (1 Кор. 15:9): две скали, два непоклатими стълба на Църквата и благовестието, два непомръкващи светилника на нашата вяра и надежда, двама ревностни вдъхновители на нашата християнска любов – всеки от тях със своята лична съдба, всеки от двамата достигнал по различен път до Христос, но и всеки от тях призван лично от Него в делото на апостолското служение. Избрани и призвани лично от Господа, за да разпространят Благата вест от Йерусалим до Рим – от онзи мистичен център на благовестието, който е светият Сион (1 Петр. 2:6), до тогавашната столица на цивилизования свят, и така – с живота си и с мъченическата си кончина, да подпечатат веднъж и завинаги успеха на християнската проповед по цялата земя и до краищата на вселената.

Плодовете на тяхното дело личат и днес и всеки, който е тръгнал истински по Христовия път, има в себе си стремежа да подражава на вярата на Петър (Лука 22:31-32) и на божествената ревност на Павел (1 Кор. 12:31), да бъде готов да се отрече от всичко и да следва Господа така, както и те са вървели след Него, и да отдаде себе си и целия си живот заради вярата и заради делото на благовестието така, както и те са го отдали – приемайки без съжаление и с благодарност венците на мъченическата смърт и да може да каже, заедно с тях, в края на дните си: „с добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” (2 Тим. 4:7).

Възлюбени в Господа,

Примерът и подвигът на първовърховните апостоли, и стореното от тях в делото на благовестието са нужни и на нас днес, когато нашият духовно объркан свят очаква от нас същия пример и същия подвиг, за да се завърне към корените на Христовата вяра и на християнската духовност и така отново да заживее свободен от примките на врага на нашето спасение. И днес всички ние, които изповядваме Христовото име и живеем и се спасяваме в Христовата Църква, сме призвани към същото това ревностно апостолство, към което са били призвани някога и светите първовърховни апостоли Петър и Павел, заедно с всички Христови апостоли, ученици, следовници и свидетели на всяко място и във всички времена. „Моля ви, – пише св. ап. Павел, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” (1 Кор. 4:16).

Това е призванието ни, такава е и нашата мисия във всяко време и на всяко място – да бъдем подражатели на Христа и на избраните и утвърдени от Него и облагодатени от Светия Дух Негови апостоли. Всеки от нас е призван Христов апостол и всеки от нас и днес продължава да се вдъхновява от вярата и от примера и подвига на апостолите, а най-много на първовърховните сред тях – светите Петър и Павел, божествена двоица, в която и днес се утвърждава Църквата, която и днес предстои пред небесния престол, за да моли Владиката на всички да утвърждава и нас в нашето лично апостолство – в пътя и в подвига, във вярата и в любовта, в делото и в мисията, по които всеки от нас е поел, приемайки Кръщението в името Господне. Затова, възлюбени, нека още веднъж заедно отправим нашата обща молитва към светите Петър и Павел:

„Апостоли първопрестолни и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува мир на света и на душите ни – велика милост!” (Тропар, гл. 4).

По молитвите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, Бог да спаси и помилва всички нас! Амин!

Честит и благословен празник!

 

+++

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в деня на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, 29 юни 2016 г., Лозенски манастир, София

 

Снимка: Весела Игнатова

 

 

« предишна новинаследваща новина »