ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

КРЪСТОВДЕН - ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО - 14.09.2016 г.

14 септември 2016 14:30, Българска Патриаршия
Централният куполен кръст на ПКСХП "Св. Александър Невски"

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

„Дървото на Кръста… се издига насред земята и целият свят е преизпълнен с безгранична радост”

(Седален, гл. 8)

 

Ваши Преосвещенства,

Драги отци,

Обични в Господа, братя и сестри,

От самото начало на своята поява проповедта за Христа Спасителя се разпространява като блага и радостна вест за Христовата победа над смъртта и повторно отворените за човека райски двери. Тази радост минава през изкушенията и изпитанията, понесени заради нас от Божия Син, и най-вече през разпятието, кръстните страдания и смъртта, за да се стигне и до Възкресението и тържеството на живота. Затова и днешният ден, в който вече седемнадесет столетия Църквата толкова тържествено чества откриването и Всемирното въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен, е преди всичко ден на радост; радост поради Кръста, чрез който ни бе дарувано нашето спасение; радост поради прославата на Сина Човечески (Иоан 12:23); радост, защото, по думите на Апостола: „… словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1 Кор. 1:18).

Какво обаче има предвид Църквата, когато говори за „Всемирно въздвижение на Господния Кръст”? Какво собствено означава наименованието на този светъл и толкова радостен празник? Защо в богослужението се извършва кръстообразното благославяне в четирите посоки на света? Защото Христовата жертва на Кръста е жертва за целия свят и за цялото творение, жертва, която е принесена не лично за някого, нито за един или друг народ, но „… за живота на света” (Иоан 6:51) – на целия свят. Защото, както четем още в християнски паметници от първото столетие, Господ събира Своята Църква „от краищата на земята” и „от четирите ветрове” (Дидахия, 9:4; 10:5). Защото – както пише св. Атанасий Велики – „смъртта на Господа е откуп за всички и чрез нея се „разруши преградата, що беше посред” (Еф. 2:14), и народите са отново призовани…” (За Въплъщението на Бог Слово, 4, 25). Та нали и Сам Господ бе предрекъл: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Иоан 12:32)! Ето от тук, от това всемирно измерение на кръстната жертва и на оръдието на тази жертва – светият и животворящ Кръст Христов – идва онази радост, която, въпреки спомена за мъките, страданията и смъртта Господни, владее в този ден душите и сърцата на всички верни.

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим”!

Всичко в Църквата преминава под знака на Кръста. Под този знак преминава и целият наш живот – личен и обществен, държавен и църковен, културен и просветен… Всяко нещо, което ние в Църквата вършим, всеки от нас лично и всички заедно, като Църква, е подпечатано от кръстния знак. Всичко вършим със силата на Кръста, заради неговата слава и неговата чест. В Кръста намира своя източник и осъществяване както човешкият живот, така и животът на целия свят и на цялото творение. Покланяйки се пред Кръста, ние се покланяме пред онзи знак, който в мистична пълнота обединява в себе си всичко онова, което по Откровение Божие и от личния си опит ние знаем за Бога и човека, за света и творението, за тайните на живота и мирозданието и въобще за предназначението, за целта и за смисъла на всеки от нас и на цялото творение. Защото, както чрез едно дърво се прояви непослушанието на прародителите и настъпи тяхното отстраняване от рая, така чрез осветеното от Христовата изкупителна жертва Дърво на Кръста човекът отново получи възможността да се завърне към своето първоначално и божествено предназначение.

И затова в химните на празничното богослужение, тържествувайки, ние пеем и утвърждаваме: „… Радвай се, живоносен Кръсте, непобедим трофей на благочестието, райска врата, утвърждение на верните, щит на Църквата, чрез който се отстрани и се унищожи проклятието, чрез който бе надвита силата на смъртта, и ние се възнесохме от земята на небето” (Из химните на Великата вечерня на Въздвижение). „Днес Кръстът се въздига и светът се освещава. Защото Ти, Който седиш на един престол с Отца и със Светия Дух, простря на него ръцете Си, и доведе света до познанието за Тебе, о Христе. С Твоята божествена слава сподоби и онези, които Ти се уповават” (из Ексапостилария на утренята на Въздвижение).

Затова, възлюбени, макар днешният ден да е отреден от светата Църква за строг пост и сълзи на покаяние, това е всъщност ден на тържество, ден на единствена по рода си земна и неземна, лична и литургична радост. Радост от това, че днес пред света и пред цялото творение в цялата си строгост, красота и величие отново се възправя и ни осенява Кръстът Христов, презреният някога инструмент на смъртта, станал оръдие на нашето спасение, съкровен символ на божественото домостроителство, пътеводна наша светлина, която неизменно ни упътва към портите на Царството Божие, към предназначението и крайната цел на нашия живот.

Възлюбени в Господа,

Под осенението на светия и животворящ Кръст Христов с трепетни вълнения очакваме утрешния ден – началото на Новата учебна година. Стотици и хиляди наши деца ще прекрачат училищния праг, за да продължат по благословения от Бога път на своето напредване в познанието и във всяка добродетел. Ето защо, в този толкова важен за Църквата ден се обръщаме и към всички наши ученици, към техните учители, родители и наставници, с пожелание за здраве и сили, ревност в преподаването и в усвояването на здравото учение, бодър дух и богоблагословени доброплодни усилия за благопреуспяването на нашата младеж, за достойна реализация на житейското поприще и във всяко добро от Господа!

За малките първолаци, за нас и за целия наш благочестив народ – в Родината и далеч от нея – за неговото мирно настояще и благословено бъдеще, нека още веднъж се помолим с празничното песнопение:

„Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, дарувай победи на православния български народ срещу враговете му, и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие”! (Тропар, гл. 1).

Амин!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, произнесено в ПКСХП „Св. Ал. Невски“, Кръстовден, 14 септември 2016 г., София

 

Снимка: Таня Вълчанова

 

 

Снимки

Съборна св. литургия по повод 200-годишния юбилей на Екзарх Антим I
« предишна новинаследваща новина »