ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Живот, дело и служение на Антим Първи

16 септември 2016 14:30, Българска Патриаршия
архим. Евтимий

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,

УВАЖАЕМИ ОТЦИ,

ДРАГИ ОФИЦИАЛНИ ЛИЦА,

СКЪПИ ГОСТИ,

Днес се навършват 200 години от рождението на Негово Блаженство Екзарх Антим Първи, велик духовник, държавник и общественик, радетел за чиста Православна вяра, свободна България и изпълнен с всяко благословение български народ.

Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на Евангелското слово, изявител на Христовата свободата, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"

Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира Каракал на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември, като впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г. става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски - професор по славянска филология.

След завършването на богословското училище на о. Халки постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски.

От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки.

На 25 май 1861 г. Антим Първи получава епископски сан и е назначен за Преславски митрополит, но отказва да заеме поста си, докато не се реши българският църковен въпрос. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на остров Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. Същата година Антим Първи отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и заедно с други архиереи повежда борба за независима българска църква.

С писмо от 16 декември 1868 г. Видинският митрополит Антим се отказва заедно със своето паство от ведомството на Цариградската патриаршия и се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски, заедно с които подписва изложение до Цариградския патриарх.

След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. Антим Видински участва във Временния свети синод, подготвящ Първия църковно-народен събор, който трябва да приеме Екзархийски устав и да избере български екзарх.

На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Трябва да се отбележи, че свиканият през февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Активният и просветен екзарх играе съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за духовно-културно-просветното издигане на българския народ.

След жестокото потушаване Априлското възстание и Баташките кланета, дали хиляди мъченици през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.

Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Екзархът връчва на конференцията мемоар, с който иска подобрение участта на българския народ, като му се даде автономно управление в областните му граници, определени с фермана от 28 февруари 1870 г. Великият везир Мидхат паша иска Екзархът да оттегли мемоара и да го замени с друг, подобен на другите патриарси, в смисъл, че техните народи са доволни от мира и правовия ред в Отоманската империя. „Не мога да изменя мемоара си – заявява категорично екзарх Антим. Как мога да бъда благодарен на правителство, което коли, беси и притеснява тъй жестоко българите. Не, аз няма да изменя на народа си!“ Конференцията взима под сериозно внимание мемоара на Екзархията и се изказва в полза на българския народ. Решението на конференцията обаче не се прилага и става причина за печалния завършек на екзаршеското служение и жертвено родолюбие на екзарх Антим Първи.

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна. След скорошен преврат в отоманската империя, присъдата е заменена със заточение.

На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.

В писмо чрез митрополит Исидор до руския император Александър II, екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него "Да се освободи България!".

През март 1878 г., след освобождението от турско робство, в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.

От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателства Учредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция.

От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е избран и за председател на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa да приеме поради старческа немощ и отслабени сили.

На Шипка екзарх Антим полага основния камък за издигане на първите паметници, които са руски и са построени през 1878-1881 г. на героите, паднали за свободата на България. Паметникът на свободата, който е най-големият и внушителен днес, е открит през 1934 г. на връх „Свети Никола“ (днес връх Шипка). Паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел в присъствието на Н.В цар Борис Трети.

По единодушното решение на Народното събрание Антим Първи оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.

Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия.

След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинска и Врачанска епархии срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.

На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa."

През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция.

На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин и е погребан, както споделя Видинският митрополит Неофит, „с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народ и Православната ни църква церемония в старата черква „Св. вмчк Пантелеймон“.

Нека бъде вечна и блажена паметта на великия син на България Екзарх Антим Първи! Да помним неговия живот, дела и завети и да ги предаваме на бъдещите поколения, за да просперира Църква, Родина и Род! Амин!

Словото бе произнесено от архим. Евтимий.

Цялата новина от честванията може да видите тук - http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=214158

 

« предишна новинаследваща новина »