ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Позиция на адв. Стефка Спиридонова: ЗА КЛЕВЕТАТА, ЗА ДОЦЕНТ ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ И ЗА ПРИСЪДАТА

13 октомври 2016 00:12, Ловчанска митрополия
Ловчански митр. Гавриил - св. Литургия за Петдесетница, 19.06.2016 г., Ловеч

Публичното пространство e пренаселено от разпространение на позорни обстоятелства и лъжливи твърдения, които са унизителни за честта и достойнството на представители на Светия Синод.

Един от най-ревностните участници в разпространението на непроверена информация за православните ни архиереи е доцент Дилян Николчев.

Негова любима тема са досиетата на клириците, „съпричастността” им към ДС, КГБ, която той търси и там, където не може да бъде открита, нито да бъде доказана.

Той много „вещо“ цитира в интервютата си 29 и 30 апостолско правило, за да се обоснове, че всичките ни архиереи трябва да бъдат отлъчени, но явно не си дава сметка за другите апостолски правила, които не позволяват отношение като неговото към архиереите и предвиждат тежки църковни наказания за подобно поведение /например 74 апостолско правило, 6 правило от II Вселенски събор, 21 правило от IV Вселенски събор, 8 правило на Картагенския събор и др./.

Поводът да напишем тези редове е публикувано обяснение във Фейсбук профила на доц. Дилян Николчев със следния смисъл:

"Сега разбирам от колеги, че в църковните среди върви пореден интригантски слух - че аз съм коментирал публично, че митрополит Гавриил е бил агент на КГБ. Откровено казано, прилича ми на активно мероприятие! Изрично, нарочно, отговорно заявявам, че винаги съм подхождал научно и сериозно на проблематиката за връзките на висшия клир с ДС /респ. съветските комунистически служби/ и не бих си позволил да разпространявам инсинуации в публичното пространство, без да имам документални основания или да нарушавам специализираното законодателство на страната ни. ... Иначе, другото, ми прилича, както казах - на ченгеджийско мероприятие!" /ПОЯСНЯВАМЕ, ЧЕ ПУБЛИКУВАМЕ ТОЧНО НАПИСАНОТО/

Дали е „интригантски слух” публичният коментар на доц. Николчев относно принадлежността на митрополит Гавриил към структурите на КГБ, ще оставим на читателите да преценят като публикуваме част от изявленията му в интервю от 18.06.2016 г. от сайта „Фактор” със заглавие: ”Църквата ни бойкотира събора в Крит заради Москва” и особено впечатляващо подзаглавие: „Свидетели сме на кооперацията на един от архиереите с Руската православна църква”. Ето кратка част от интервюто:

- Трябваше да са отлъчени всичките ни архиереи...

- Те затова и не ги отлъчиха, защото около 90 % се оказаха агенти. От доста години се занимавам с досиета и твърдя, че това дори не е цялата картина, тъй като законът е ограничен в определена рамка. Трябва да ги има съответните документи, подписи, агентурни донесения... Най-важното е агентът да е регистриран. Законът не обхваща обаче такива категории хора, които са сътрудничели на ДС без официализиране на контактите с репресивната служба, например т.нар. „доброволни заявители“. Те никога няма да излязат на светло, защото не са регистрирани. Същото важи и за т.нар. „кандидат-агенти“. Тоест, кандидат-агентът върши абсолютно същата работа като регистрирания вече агент, но със забележката, че те се проучват дали могат да станат агенти, дали се справят с поставените задачи. ДС обикновено е имала информация и е засичала дали агентът е коректен към нея. Тази категория също няма да бъде обявена. При духовенството е най-голям процентът на агентите. Ако за Външно министерство агентите на ДС на ръководни позиции са около 50 %, Светият синод държи първенството с около 90 %. Без да влизат категориите, за които споменах. Има и нещо друго. Голяма част от архиереите преди 1989 г. са специализирали в Москва. Там въпросителните за тяхното минало са изключително много. Ние сме свидетели и на кооперацията на един от архиереите с Руската православна църква за провалянето на събора в Крит. Този човек не излезе като агент на ДС, но остават съмненията за него, че има съпричастност с КГБ.

- Нека кажем кой е той.

- Това е ловешкият митрополит Гаврил. Аз не твърдя разбира се, че е така. Човек все пак трябва да има доказателства, но съществуват основания за съмнения. Да се върна към историята на РПЦ през съветския период..."

Ще акцентираме само върху едно изречение от интервюто, посочено като подзаглавие, което е повод и за наказателно преследване. Доцент Николчев твърди, че: „Ние сме свидетели и на кооперацията на един от архиереите с Руската православна църква за провалянето на събора в Крит”. От последващите му две изречения става ясно, че „Това е ловешкият митрополит Гаврил”. Защо използва първо лице множествено число доцент Дилян Николчев, като говори за себе си, не става ясно. Кои сме „ние”?!!! От изказа обаче безспорно се установява, че доцент Дилян Николчев е един от тях (свидетелите)!

Като преподавател със „застъпени професионални умения по римско право” /извадка от личната информация за доц. Дилян Николчев в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“/ допускаме, че му е известно що е свидетел - както според правната доктрина и тълковния речник, така и според Библията. За човек като него - с познания в правната наука, би следвало да му е ясно и що е кооперация. Все пак цитираме легалното определение на понятието кооперация от чл. 1 на Закона за кооперациите: „Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси."

Според горецитираното изречение, доцент Николчев се припознава като лице, на което са станали известни факти и обстоятелства на сдружаването на митрополит Гавриил с Руската православна църква, с която чрез взаимопомощ и сътрудничество той е осъществил дейност за постигане на конкретна цел: проваляне на събора в Крит. И за тези факти и обстоятелства той декларира, че може да свидетелства!

Това изречение, разпространено в публичното пространство, е клевета по смисъла на чл.147 от Наказателния кодекс и все още тече шестмесечният срок, в който митрополит Гавриил може да призове доцент Николчев, за да отговаря в съда за „кооперацията му с Руската православна църква по повод провалянето на събора в Крит”.

Това фриволно изявление няма нищо общо с истината. Руската православна църква на 2-3 февруари 2016 г. прие безусловно всички проектодокументи за събора в Крит.

Когато фактите говорят, и доценти като г-н Николчев е добре да мълчат!

А фактите са следните:

На 12 февруари 2015 г. с решение на Св. Синод в пълен състав БПЦ-БП изпрати до Секретариата по подготовката на събора своите забележки и позиции по документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, приет на предсъборното съвещание от 30 септември - 3 октомври 2014 г. На 11 март 2016 г. митрополит Гавриил изпрати писмо до Св. Синод, в което отхвърли основни формулировки в документа "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят" и това негово становище няма нищо общо с официалното становище на Руската православна църква. Към писмото му се присъедини и Пловдивският митрополит Николай. На 21 април 2016 г. писмото се превърна в позиция на Св. Синод на БПЦ-БП. На 1 юни 2016 г. Св. Синод предложи отлагане на събора. На 6 юни 2016 г. Антиохийската църква отказа да участва. На 9 юни отлагане предложи Сръбската църква. На 10 юни 2016 г. Грузинската църква отказа да участва. Едва на 13 юни 2016 г. отказа и Руската. Това е хронологията не само според журналисти, които подробно я проследиха, а е обективна истина, доказуема документално.

Като се притурят към всичко изложено дотук и „основанията за съмнения”, които има доцент Николчев, че митрополитът имал „съпричастност” с КГБ, то не става ясно дали това не е „пореден интригантски слух” и „ченгеджийско мероприятие”, както той се изразява в профила си във Фейсбук.

Когато някой има само съмнения като доцент Дилян Николчев, е добре да обуздава езика си, така както ни учи свети апостол Яков в Съборното си послание и ни умолява: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска.” /Як. 3: 14-15 /

А за такова враждебно говорене псалмопевецът моли: „ Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.” /Пс. 119:2/

И още риторично пита: „Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език?” /Пс. 119:3/.

Дали митрополит Гавриил ще се обърне към съдебните власти, за да потърси юридическа отговорност от доцент Дилян Николчев, е въпрос на негово лично решение.

Ако няма присъда от земния съд, то Божията присъда за всяко наше действие е сигурна, защото: „Бог е съдия праведен /крепък и дълготърпелив/ и Бог, Който всеки ден строго изисква” /Пс. 7:12/.

И още: „но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига” /Пс. 74:8/, а един човешки живот не винаги стига, за да разберем кого унижава и кого въздига!

 

Автор: адвокат Стефка Спиридонова, юридически съветник на Светия Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия

Източник: http://www.predanie.bg

 

 

« предишна новинаследваща новина »