ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Празникът на св. Николай (летни)

10 май 2010 10:16, Сливенска митрополия
Празникът Св. Николай Летни

9 май 2010 година. Европа чества 65-годишнината от края на Втората световна война. 9 май е определен и като Ден на победата и Ден на Европа. Още от ранни зори медиите шумно огласят ефира и информират народа за това важно събитие, очертало хода на световната история за десетилетия напред.

На 9 май Православната църква чества и едно друго, не по-малко важно за целия православен християнски свят събитие – Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). На това събитие обаче малцина отдадоха достойна почит.

През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, Светителят в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 година. През 1139 г. в гр. Бари е бил построен храм, посветен на св. Николай, където и до днес се покоят благодатните мощи на великия древен светител. Този църковен празник в България е известен като „Св. Николай Летни”.

За да отбележи празника, Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий отслужи св. Литургия в храм „Св. Николай Летни” в с. Жеравна. Участие в светата Литургия взеха и: иконом Димитър Сотиров, архиерейският наместник на Котелска духовна околия и енорийски свещеник на с. Жеравна; ставроф. иконом Панайот Чакъров, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия; архимандрит Димитрий Драганов от гр. Сунгурларе; иконом Ромил Ангелов от Айтос; иконом Петър Косев от Несебър и йеродякон Калист от Сливен. На клира сладкогласно пяха свещеник Димитър Илиев от Несебър и студент-богословът Панайот Сотиров от Котел. В края на светата Литургия архиереят произнесе назидателно слово за празника и благослови десетките богомолци от селото и от различни краища на България, дошли в Жеравна през почивните дни.

Село Жеравна е разположено в средния дял на Стара планина, близо до гр. Котел. Средната надморска височина е около 600 м, а най-високият в землището е връх Разбойна - 1128 метра. Селището се заселва през ХІІ век, а през ХVІІІ в. става голям църковно-просветен, занаятчийски и културен център. В селото има метох на Хилендарския манастир, запазен и до днес. Счита се, че именно там е направен преписът на „История славянобългарска”. Жеравна е световноизвестен резерват и е сред стоте национални туристически обекти в България. Има легенда, че земите около Жеравна са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, която е била жена на султан Мурад, затова по негово време селото получава статут на освободено от данъци селище.

В Жеравна са родени известни личности от Възраждането, като Райно Попович, Тодор Икономов, Сава Филаретов, Васил Стоянов, Йордан Йовков и др.

Църквата ”Св.Николай Летни” е построена през 1834 година. Вкопана е в земята и представлява трикорабна базилика. Иконостасът и иконите са дело на резбари и иконописци от Тревненската школа, като най-известен е Йоаникий Папавитанов. Стенописите са дело на зографите Йордан Михайлович от Елена и Георги и Генчо от Трявна. В храма е подредена богата експозиция от икони, църковна утвар и каменна пластика.

 

 

Снимки

Празникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай ЛетниПразникът Св. Николай Летни
« предишна новинаследваща новина »