ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изложбата "Етрополската калиграфско-художествена школа от 17 век" бе открита днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

11 май 2010 19:29, Българска Патриаршия
Ръкопис от Етрополската школа

На 11 май, деня на патронния празник на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", който е и професионален празник на българските библиотекари, в централното фоайе на библиотеката бе открита изложбата "Етрополската калиграфско-художествена школа от 17 век".

В експозицията са включени 36 ръкописа на една от най-известните български школи, която създава богато украсени и майсторски изписани по установен образец книги. Изложбата е част от проекта "Ръкописни и документални паметници от българските земи 13-17 век" по програмата на Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието, младежта и науката.

През 16-17 век в Етрополския манастир “Света Троица” (“Варовитец”) работи най-продуктивната книжовна школа в българските земи през тази епоха. В скрипториума на манастира се създават, преписват и украсяват ръкописни книги, разпространени по цялата българска земя. В условията на османското владичество, когато българският народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт, раждането и процъфтяването на скрипториума в манастира действително изглежда истински интелектуален подвиг. Етрополската света обител се превръща в един от стожерите, съхранили ценностите на българския народ и осигурили неговото Възраждане.

Етрополската книжовна школа просъществува не само благодарение на таланта и усърдието на десетките книжовници, творили в манастира. Заможните етрополски жители, църковните и манастирски служители откупуват ръкописите, заплащат на книговезците за подвързията на книгите. Многобройни дарители, идващи от всички краища на българската земя, оказват материална подкрепа на книжовниците от светата обител, като откупуват и даряват книгите.

През втората половина на 15 век като най-продуктивен книжовен център се издига Рилският манастир. През 16 век централно място заема дейността на Софийската книжовна школа, включваща София и софийските манастири. През 17 век най-значим книжовен център става Етрополският манастир. В края на 16 век в манастира започва да се събира новото монашеско братство и както личи от имената и данните, включени в Етрополския поменик от 17 век, към светата обител се стичат хора от близки и далечни краища на България. Онова, с което манастирът привлича младите монаси е калиграфско-художествената и писарска школа. Нейният разцвет започва през 20-те години на 17 век.

Ръкописите от Етрополската книжовна школа са предимно библейски и богослужебни книги. От библейските преобладават Евангелията, обикновено богато украсявани, а от богослужебните – Минеите.

Ранните ръкописи от Етрополската школа нямат твърдо установен тип писмо – в тях може да се проследи влиянието на различните центрове, от които произхождат или се школуват книжовниците. През първата половина на 17 век етрополските кописти създават свое типично и изискано писмо, известно като “етрополски калиграфски полуустав”. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална украса с характерни мотиви, като т. нар. “кръстен мотив” – на базата на кръста като сакрален християнски символ, птицата, змията, човешкото лице и главата с вдигнатата нагоре коса, които заедно с прекрасните миниатюри, поместени в медальони, изграждат една характерна специфика на паметниците на 17 век. Етрополският стил на орнаментиране през тази епоха се възприема и от много книжовници от Средна Стара планина и Средногорието.

До наши дни на науката са известни 76 ръкописа от Етрополската книжовна школа, които се съхраняват в различни хранилища – НБКМ, ЦИАМ, Врачанска Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и др. Най-старият ръкопис от школата е едно Четириевангелие от 1595 г., което се съхранява в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Няма съмнение, че ръкописите са били много повече от описаните.

През 17 в. в Етрополския манастир има училище за обучение на граматици и орнаментатори. Към него се обособява и едно от най-богатите книговезки ателиета. Подвързията на етрополските ръкописи е правена специално за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури, растителни мотиви и др.

Етрополските книжовници са оставили прекрасни образци на българското ръкописно изкуство. Според изследователите на Етрополската книжовна школа тук е последният голям разцвет на българската ръкописна орнаментика.

Манастирът “Света Троица” и Етрополската книжовна школа имат голямо общонационално значение. Името на манастира блести редом с имената на такива прославени с книжовната си ревност манастири като Зографския, Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския.

Текст: Ал. Карамихалева
Използвани са сведения от книгата “Етрополски манастир “Св. Троица” с автори Наталия Цветкова и Венета Мишева

 

 

Снимки

Ръкопис изписан от поп Йоан от Етрополската книжовна школа
« предишна новинаследваща новина »