ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Панихида в памет на свещ. Николай Константинов Попов

02 юни 2010 13:30, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Гербът на Варненска и Великопреславска св. Митрополия

На 31 май в храм " Св. Три светители" - гр. Шумен, свещеник Васил Василев отслужи панихида в памет на свещ. Николай Константинов Попов, по повод 50 г. от кончината му през 1960 година.

Свещ. Николай Константинов Попов е роден в семейството на свещеноиконом Константин Николов през 1901 година. Завършва свещеническото Духовно училище в Черепишкия манастир. Ръкоположен е за свещеник в шуменския храм "Св. Възнесение" през 1926 г. и е назначен за енорийски свещеник в с. Васил Друмев, Шуменско. Обслужвал е временно и енориите в селата Кюлевча, Дибич и Овчарово.

След присъединяването на Южна Добруджа към Майка България през 1940 г. е бил командирован за 2 г. в Добруджа, където е изградил няколко параклиса.

Веднага след 9 септември 1944 г. е бил арестуван от така наречената "народна власт" за 40 дни.

Излиза от затвора жив и здрав благодарение на един съвестен съдия-комунист, който го познавал като чист човек и го освобождава уж да събира пари за гаранция, която отеца така и не можа да събере!

Обвиненията били, че имал оръжие и тормозел учителите, като ги задължавал да водят учениците на църква.

Служи в енорията на с. Васил Друмев до смъртта си през 1960 г. Отгледал е двама сина.

Единият разказва, че дядо му преди да бъде ръкоположен за свещеник е бил 8 г. учител в Търновската гимназия. Отгледал е 7 деца, от които три дъщери, завършили Педагогически институт, а от четиримата му синове двама стават свещеници, един - учител-химик, а най-малкият завършва Духовна семинария, но преди да бъде ръкоположен за свещеник, е застрелян при един нещастен случай от най добрия си приятел. Лекуван е 4 г. от проф. д-р Станишев преди да почине!

Отец Константин Николов е бил полкови свещеник през Първата световна война на фронта при завоя на Черна.

БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВСИЧКИ НЕГОВИ ПОЧИНАЛИ СРОДНИЦИ!

ДУМИ НА ПРИСНОПАМЕТНИЯ ОТЕЦ НИКОЛАЙ:

"Причастието е Тайнство от Новия Завет, установено от Иисус Христос, чрез което човек се осветява. Видимият знак са хлябът и виното. Евхаристията е храна, живот и освещение за всяка душа, извор на духовна енергия и нов живот с Бога и в Бога, защото Господ казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб ще живее вовеки".

Под видовете на хляба и виното Христос принася Себе Си в жертва на Своя небесен Отец. В Литургията (от гр. лейтон-ергон - обществена длъжност) Жертвата и Жертвоприносителят е Христос. Свещеникът е служител и заместник Христов. Евхаристийното жертвоприношение се принася изключително само на Бога за Благодат и Милост. Евхаристията се прави, защото Иисус е казал:

"Това правете за Мой спомен!" (Лук. 12, 19)

Причастяването е приемането на истинското Тяло и Кръв на Иисус под видовете на хляба и виното. То е поради изричната воля на Христа, Който казва: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, няма да имате живот в себе си!" "Който яде този хляб, ще живее навеки!" (Ив. 6,54-58).

Това не е храна за тялото, но за душата. "

Текст: свещеник Васил Василев

 

 

« предишна новинаследваща новина »