ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Предаването „Таворска светлина” на 13 юни - „Съвест, угризение, прошка”

09 юни 2010 11:08, Варненска и Великопреслaвска митрополия
„Таворска светлина”

В предаването „Таворска светлина”, което ще се излъчи на13 юни, гост ще бъде ас. Стефан Стефанов, преподавател в ШУ „Еп. Константин Преславски”.

Темата: „Съвест, угризение, прошка”.

Хората се раждат равни, но духовното развитие на всеки човек е въпрос на вътрешна настройка и личен избор.

Някои се стремят да внасят красота и доброта със своето присъствие. Те се ръководят от един закон, който живее вътре в тях и се нарича съвест.

В тълковния речник думата "съвест" е определена като вътрешна проява на нравствено съзнание, което преценява дела и помисли. Съвестта е нравствен коректив, тя е "непогрешим съдия, докато не сме я убили" (Балзак). "Съвестта говори с мълчание" - тази мисъл на Хайдигер звучи така съвременно, както и през всичките векове. Една от многото мъдри мисли за съвестта, която е безценна.

Съвестта е нещо невидимо, което направлява човешките души и сърца. А "най-хубавото се вижда със сърцето" - твърди Екзюпери.

Тази мисъл ме отвежда към един от героите на Йовков - Серафим. Живата съвест ражда едно от най-човечните чувства - милосърдието. Никой не го вижда, на никого не казва - просто прави това, което му диктува сърцето. Върши го, защото притежава ангелска душа, преценява и прави всичко, ръководейки се от съвестта си.

Тя е чужда на безочливостта, нахалството и показността. Човек не може да избяга от съвестта си. В него винаги остава скрито едно вечно съпътстващо го чувство, което отправя своите изисквания и въпроси от нас. Отговори и мотиви. Съвестта говори с мълчание, като се превръща в повод за вътрешни душевни терзания и внася смут в нашия вътрешен свят. Човек се старае да разбере дали постъпката му е правилна, или е допуснал грешки.

Съвестта има много нюанси - смирение, милосърдие, себеотдаване и още и още. Всеобщо мнение е, че народът ни е носител на тези ценности, съхранявани през вековете.

Дали е така в този момент на морален разпад и развихрени страсти? В последно време се прави все по-малко милостиня от българи. И ако се прави, то от известни личности, в чиято хуманност, а не рекламна цел, силно се съмнявам. Мерило за човешкото милосърдие са постъпките на обикновените хора, които без показност отделят от оскъдните си пари, за да подпомогнат онези, които не познават. Ако отваряме по-често душите си за чуждото нещастие и болка, може би светът около нас ще стане по-добър.

Свързана ли е прошката със съвестта? Възможна ли е християнската прошка? Достоевски чрез стареца Зосима настоява, че „всеки е виновен за всичко и пред всекиго”. Тези стряскащи думи ни потапят в дълбочината на християнския морал, където всеки е длъжен да се запита: „С какво аз съм виновен пред другите?”. Защото следва да помним и Христовите слова: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:15).

Скрита дълбоко в съзнанието ни, съвестта поражда угризения. Те са и първата стъпка по пътя към пречистването, към желанието да простим.

Защо обаче прошката става факт едва след пробуждането на нашата съвест?

Въпросите в предаването, които ще бъдат обсаждани:

1. Какво е съвестта, като потребност на човешката личност и нужна ли е тя?

2. Актуална ли е днес поговорката: "Чистата съвест е извор на човешко достойнство"?

3. Защо привидно безсъвестните преуспяват?

4. Какво означава определението „жигосана съвест”?

5. Какво е угризението, кога и защо идва то?

6. Кой е едиственият начин да се избавим от него?

7. Що е прошка и има ли я у нас днес?

8. Угризението на съвестта ли ни води до акта на прошката (да поискаме и съответно да дадем такава)?

Текст: свещеник Васил Василев

 

 

Снимки

Ас. д-р Стефан СтефановВодещият предаването: свещеник Васил Василев
« предишна новинаследваща новина »