ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Интервю с проф. протопрезвитер Николае Дура, почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

10 юни 2010 21:41,
Протопрезвитер Николае Дура

След като на 11 май т. г. Софийският университет „Св. Климент Охридски” присъди на румънския канонист проф. протопрезвитер Николае Дура почетното звание „доктор хонорис кауза”, високият гост посети Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Професорът се срещна с декана на факултета доц. д-р Димитър Киров и преподаватели от реномирания православен богословски факултет. Отец Николае подари сборник, издаден по случай неговата 60-годишнина, включващ голям брой студии на професори от цял свят, включително и от България. Протойерей асистент Добромир Димитров и пишещият тези редове показаха на високия гост забележителните църкви на старата столица и с. Арбанаси. Отец Дура се поклони и на мощите на св. Пантелеймон, намиращи се в Присовския девически манастир.

На 15 май протопрезвитерът заедно с двама от своите докторанти гостува в богохранимата Русенска епархия. Отец Дура се поклони пред чудотворната икона на св. Богородица в катедралния храм „Света Троица” в Русе. След това румънската църковна делегация посети единствения действащ скален манастир в България – „Св. Димитрий Басарбовски”. Последва посещение на Ивановските скални църкви, където професорът се възхити на уникалните стенописи, дело на монаси исихасти.

По време на неговото посещение в България за нас беше истинска духовна радост да споделяме и търсим отговор на актуални въпроси от живота на нашата православна Църква. Отец-професорът щедро предаваше своя богат опит на специалист по църковно и международно право, като не щадеше време и усилия да даде компетентен отговор на всеки зададен от нас въпрос.

Поклонението на румънските научни работници завърши в с. Басарбово с посещение на храм „Св. Димитрий Басарбовски”, духовно обгрижван от отец Добромир.

Благодарение на своя неуморен труд с голям брой архиви в Букурещ протопрезвитер Николае Дура прави истинско откритие. Отец-професорът открива мястото в румънската столица, където е погребан видният български будител св. Софроний Врачански на 23 септември 1813 година. Относно това откритие професорът публикува общо седем студии в румънски и международни научни списания. За тези заслуги светейшият Български патриарх Максим награждава професора с патриаршеска грамота на 1 юли 1989 г. по време на международна конференция във Враца.

В Басарбовската св. обител протопрезвитер Николае Дура специално за читателите на официалния сайт на Българската патриаршия даде интервю, относно актуалната от много време в нашето общество тема за преподаването на Религия в българското училище.

 

- Отец-професоре Николае Дура, след падането на комунизма в България се наблюдават скромни плодове в областта на духовния живот. Ясен показател за това е ограниченият брой монаси и монахини в нашите манастири, което говори и за нивото на вярата на народа. По какъв начин в Румъния се e запазил един интензивен духовен живот? На какво се дължи големият наплив от желаещи да се обучават в духовните семинарии и православните богословски факултети?

- В Румъния все пак ситуацията е била различна, в сравнение с тази славянска зона, в която влиза вашата страна, Русия, Сърбия, Украйна. В Румъния е имало монашески живот, макар и не така интензивен по брой и да не се е ползвал със същата благосклонност от страна на светската власт, както през времето между двете световни войни. Но и след като комунистите дойдоха на власт, ние пак имахме манастири с десетки и стотици монаси. Аз съм бил в тези манастири, познавам ги, съществуваше истински монашески живот, печатаха се книги, имаше силно монашеско призвание, имаше млади хора, които приемаха монашество. Истината е, че макар в последно време у нас да не приемат монашество стотици хора, както е било в миналото, вярата и влечението към манастирите и църквите са се запазили и не престанаха.

Когато през ‘88 и ‘89 година бях в София и видях, че има само няколко действащи църкви, останах изненадан. Докато при нас само в Букурещ имаше стотици църкви. Имахме два богословски факултета със стотици студенти. Имахме и семинарии с хиляди семинаристи. В Румъния в годините на комунизма християнският и църковен живот беше пример за целия православен свят.

Тоталитарната власт се опита да посее духовен смут, но не успя. Вярата беше твърде дълбоко вкоренена в сърцата и традициите на румънците, а църковният живот - много добре организиран.

Имахме щастието предстоятел на нашата Църква да бъде блаженопочиналият патриарх Юстиниан Марина, който беше много мъдър, знаеше да управлява мъдро кораба на Църквата и в отношенията с държавата да пази правата на Църквата. Така беше и при патриарх Юстин Моисеску. Това, което той направи в Северна Молдова с манастирите, т. нар. художествено наследство, го направи съвсем неочаквано (б. а. - докато е бил митрополит в Яш, са били реставрирани много църкви и манастири - епархийски исторически паметници). Това не можеше да се срещне никъде другаде в Югоизточна Европа. След като чувах какво се случва в Русия, Украйна, България, Сърбия, си дадох сметка, че трябва да сме много щастливи. Казваше ми се, че е така, но аз лично не вярвах.

Но пък вие имате жизненост. Познавам обикновени християни, свещеници и професори по богословие. Имате подготвени хора, можете да направите нещо, но е твърде анемично и ми се струва, че причината за това е, че в България не се преподава Религия в училищата. Не познавам отношенията между българската държава и Църква. Не знам какви са причините да не настоявате за съдействие от страна на държавната власт, та нали Православието е вашето най-ценно национално наследство и идентичност. Не е толкова важно, че си славянин или българин, на нас цялата ни история е християнска, било тя българска или румънска. В който и музей да отидеш, виждаш християнско наследство.

Може да твърдиш, че си българин и имаш своя идентичност, но ако ти държиш християнството само като реликва, която, както по времето на комунизма, пазиш скрита в два-три манастира, Рилски и Бачковски, за да я показваш на туристи, това на какво прилича? През комунизма политиката беше неблагодарна. Днес обаче хората би трябвало да бъдат по-отворени към Православието, което е нашето най-ценно достояние.

Бях много щастлив от това, което видях в Русия. Там се работи, няма село и град, в които да няма действаща църква. При вас има още какво да се направи по отношение на вярата. Сигурен съм, че имате демократична държава, в която свободата се спазва. Струва ми се, че не толкова държавната власт е виновна, колкото вие, християните, защото не знаете как да направите чуваеми вашите искания и да говорите с властите, за да ви дадат необходимата подкрепа, понеже и при нас, ако не кажеш какви са нуждите ти, няма да получиш.

Ние за щастие имаме Негово Блаженство патриарх Даниел, който е една просветена личност, и който взе съответните мерки и подписа с държавата протокол за социална дейност. Това е велико дело! Но ето, че идеята и предложението дойдоха от страна на Църквата. Сигурен съм, че ако инициативата дойде от ваша страна, още при следващото си идване в България ще забележа съществени промени.

- По какъв начин Румънската православна църква успя да въведе преподаването на предмета "Религия" в училищата? Българската православната църква от години наред прави мотивирани опити за въвеждането на този предмет, но за крайно съжаление, среща неразбиране от страна на управляващите.

- Не съм знаел, че при вас е толкова тежко положението с преподаването на предмета "Религия" в училищата. Във всички страни от Европейския съюз го има, по силата на правото за свобода на религията, което е предвидено от Декларацията за правата на човека от 1948 г. в Ню Йорк и потвърдено по време на дискусиите относно Европейската конвенция за защита правата на човека в Рим 1950 г., в Социално-политическия пакт от 1966 г. в Ню Йорк, подновен през 1999 г., след това от Книгата за правата на човека (Ница, 2001), и т. н., толкова много международни и европейски документи, които предвиждат правото за свобода на религията.

Във всички западноевропейски страни съществуват подписани споразумения между държава и Църква относно преподаването на Религия в държавните училища и частното религиозно образование. И Румъния като европейска държава се вписва в сферата на тази реалност и вследствие на подписани протоколи и споразумения, така както ви е известно, в нашите основни и средни училища от първи до дванадесети клас се преподава Религия. Разбира се, че ако си юдеин - ще избереш да изучаваш юдаизъм, ако си мюсюлманин - ще избереш да изучаваш ислям, ако си християнин, било то православен, католик или протестант, всеки изучава религията, която изповядва. Това е много добро нещо, понеже се предават тези християнски ценности с хуманно естество, човешкото достойнство, dinitas umana, уважението към ближния, почит към благословено съжителство, толерантност, да спазваш основните права и свободи на другия, на човека като цяло, които Църквата и религията учи и проповядва, е нещо добро. Това не води до нищо друго освен до добро за обществото. Общество без тези хуманни ценности, които са предимно с християнски, юдео-християнски произход, на Стария и Новия Завет, ще бъде общество, в което гражданите не ще могат напълно да се радват на правата и свободите си. Затова е в интерес на всяка една държава, това не го казваме само ние, а всички западноевропейски държави, да имаме тези истински ценности. Учудвам се, че в България, независимо, че са останали със своите атеистични, агностични убеждения, не се осъзнава, че без преподаване на Религия в училищата не е възможен напредък. Ще видите, че след година, две, пет, десет, в крайна сметка и тук ще се наложи това право, което е основно човешко право.

Европейската конституция, подписана в Рим през септември 2004 г. и Лисабон през декември 2006 г., гарантира правото на родителите да възпитават децата си в своята религия. Европейската конституция ни гарантира правото да възпитаваме децата си в своята религия. Да получаваме религиозно образование от компетентни хора по религията, която желаем.

Така че тези, от които зависи въвеждането на предмета в училищата, или не познават това европейско законодателство, или се преструват, че не го познават, или до такава степен са останали закрепостени в пролеткултизма, стахановското или марксистко-ленинското учение, така са им промили мозъците, че не могат да видят нещо повече. Не е допустимо днес, при все че живеем в свободен свят, да се потъпкват основни човешки права. В нашата конституция пише, че ако някой изповядва друга вяра или атеистично, философско убеждение, той е свободен да го изповядва, а аз съм длъжен да спазвам неговото право. Днес ние живеем в плурализъм, няма го повече монолога на една единствена държавна партия с едностранчиво богословско убеждение. Точно обратното. Как е възможно тук, в България, която притежава християнство, просъществувало векове наред и Църквата, която ви е създала езика, културата и вашата идентичност да не се преподава на децата тази вяра. Гордеете се със св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски. И с право. Гордеете се и със св. Йоан Рилски, св. Евтимий Търновски, всички тези ваши велики отци, които са познавали цялата европейска култура. Ако всички те не се изучават в училище и децата не изучават вярата на своите предци, тогава те кои са?

Днес вече не е от значение етносът, ние сме европейци, универсални. Нашата идентичност ни е оформила културата, която от своя страна се е формирала от нашата вяра. Затова е толкова важно хората да са свободни и да обучаваме децата си във вярата. В училище още учат децата и младежите само на дарвинизъм, т. е. че човек произлиза от маймуна, а при вас не се преподава, както в Румъния и в Западна Европа, креационизмът, истината, че човек е сътворен от Бога, че се намира под Божия промисъл и любов и т. н., не се изучават християнските ценности, които са хуманни ценности. Европейският хуманизъм е с християнски корени и ценности: достойнството на човешката личност, почитта, уважението, които подобават на сътворения по образ Божий човек. Не може да съществува цивилизовано общество и правова държава, ако тези ценности не се утвърждават в живота на нейните граждани.

- А какво изучават децата на тези, които се самоопределят за атеисти?

- Атеистите могат да имат своя подготовка със съответни преподаватели, не са длъжни да участват в часовете по Религия, агностиците също. Само тези, които са християни и искат да се обучават в християнската вяра, те изучават Религия, за да придобият що годе минимум религиозна грамотност. Защото на какво учим ние децата? Учим ги да бъдат честни, морални, да спазват човешките ценности, да уважават другите народи, т. е. все хубави неща. Няма да ги научим на нещо друго, освен на добри неща. Учим ги например: ако става въпрос за вас, кой е създал аз, буки, азбуката? Азбуката е създадена от св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски и неговите ученици. Коя е нашата култура? Ние, като румънци, в качеството си на християни какво сме донесли в нехристиянския свят, сред останалите европейски страни и световната култура? Какви други християнски народи има около нас? Какъв обмен на културни ценности сме имали с тези народи? Това са все хубави и полезни неща. Ние никого не задължаваме. Никой атеист не е длъжен да дойде и насила да възприеме моята вяра.

Ако за 40-50 години марксизъм и ленинизъм са успели да им промият мозъците и те са останали закрепостени в техните идеи, не им остава друго освен да продължат така. Ние не постъпваме подобно на тях. Нито да ги преследваме, нито да ги вкарваме в затвори за техните убеждения. Живеем в свободно общество. Уважаваме ги, нека си изповядват светогледа. Но и те нямат право да продължават тихомълком, открито или под друга форма да проявяват закостенялост в това отношение, защото нарушават европейското законодателство за правата на човека, погазват международното право и съвсем реално помрачават и елиминират тези хуманистки ценности.

- Какви са вашите препоръки за подобряване състоянието на изстрадалата ни православна Църква?

- Видях, че имате просветени йерарси, начело със светейшия Български патриарх Максим, имате добри познавачи на богословската наука, добри дипломати, хора, които могат да променят сегашното ви положение. Струва ми се, че е необходимо само някой да ги напътства и да ги насърчава. Не чакайте, както беше навремето. Защото и при нас имаше случаи, когато чакаха от Комитета по църковните въпроси да наредят какво да правим. Дори някои се пробудиха и след Революцията, като се обаждаха по телефона в комитета да попитат: „Господин инспекторе, какво трябва да направим?” Би трябвало да се събудят и да стъпят здраво на краката си. Да разберат, че България е европейска, правова и демократична държава, в която християнските ценности са издигнати на пиедестал.

Отношенията между Църквата и държавата да се поставят на други основи, така че двете основни институции на вашето общество да бъдат в интерес на гражданите, както е при нас. Румъния ясно осъзнава, подобно на останалите европейски страни, че Църквата има права и е призвана свободно да извършва своята благодатна и мисионерска дейност в служба на обществото, за подобряване имиджа на вашата страна.

Преподаването на Религия не е нещо ново. Виждате как е и в останалите европейски страни. Не ви остава нищо друго освен да вървите смело по пътя, по който и ние вече сме преминали, за да бъдем истински европейци. Не чакайте да видите, че бие гонгът отвъд Волга и едва тогава да се събудите и да си останете с мисълта за миналото. Защото ако не скъсаме с миналото и не забием плуга, за да орем дълбока браздата, никога не ще успеем да променим лицето, имиджа на Църквата. Защото с половинчати неща няма да постигнем никакъв успех.

- Вашите заключителни слова?

- Убеден съм, че ще се осъществи желанието на българския народ за духовен напредък, а Българската православна църква винаги ще бъде такава, каквато са я желаели свети Кирил и Методий и св. Климент Охридски. Бог да ви помага!

- Сърдечно Ви благодаря за това интервю!

- Бог да Ви укрепи и умъдри в работата Ви!

Превод от румънски език: дякон Кирил Синев

 

 

Снимки

Среща с декана на богословския факултет доц. д-р Димитър Киров Братска професорска срещаСреща с декана на богословския факултет доц. д-р Димитър Киров Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. ДураПротопрезвитер Николае Дура до фотография на проф. Т. КоевВ ателиетата на Православния богословски факултет във В. ТърновоПротопрезвитер Николае ДураПочетната диплома на проф. Николае ДураПроф. Николае Дура с почетната диплома в ръцеВ Археологическия музей в ТърновоСнимка пред стенопис на св. Софроний Врачански, чийто гроб проф. Дура откриПрисовският манастир "Св. Пантелеймон"До иконата с мощи на преп. Димитрий БасарбовскиПред пещерата, в която е погребан игуменът на манастира монах Хрисант
« предишна новинаследваща новина »