ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Новият храм "Св. прпмчк Прокопий Варненски"

14 юни 2010 16:23, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Макет на бъдещия храм

Новият храм "Св. прпмчк Прокопий Варненски" ще се намира в центъра на Варна - на кръстовището на бул. "Сливница" и ул. "Отец Паисий". Към храма (с традиционна архитектура) ще има параклис, кръщелна, многофункционална зала, детска занималня, стаи за обучение по иконопис, стая за социални дейности, фоайе за отдих и игра на децата, библиотека, магазин-галерия, социална кухня и лекарски кабинет.

Първата копка на храма беше направена на 31 октомври 2006 г. от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил в съслужение с архиереи от Светия Синод на Българската православна църква и в присъствието на гости от поместните православни църкви.

Житие св. прпмчк Прокопий Варненски

Произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Св. Гора. След като се запознал с видовете монашески живот, той избрал отшелническия и се подчинил на послушание на един старец на име Дионисий, който се подвизавал в скита "Св. Йоан Предтеча". След време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлоблив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.

Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба въстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл, по-лош от първия. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват за това, че е напуснал светогорския скит. Това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на спасителната вяра. Без да открие някому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). В разговора си с кадията Прокопий забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. На въпроса: "Защо носиш брада?" отстъпникът отговорил: "Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада". Това зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение - заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност, а след 15 дни турците му наложили вече и самия печат на своето нечестие - обрязали го.

След като отстъпникът вече приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе и той отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Тайно отишъл при свой приятел духовник, разказал му всичко станало и прибавил, че има намерение да умие душата си от ужасния грях на отречението, като пролее своята кръв.

Духовникът видял твърдостта на неговото решение и благословил намерението му.

Петнадесет дни мъченикът посещавал духовника тайно. Последния ден той споделил на духовника, че ще застане пред нечестивия съд. Тогава заедно изпели молебен канон на Пресвета Богородица, разцелували се с последно целувание и излезли, като духовникът вървял с него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побой и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:

- Ако бихте ми дали и целия свят, пак не бихте могли да промените моето разположение!

Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата.

Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави! Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Имало един отстъпник от Христа, известен със своята свирепост и злоба, него довели и той изпълнил това, което не могли да сторят тези по природа варвари. По този начин душата на страдалеца била изпратена при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.

Всичко това станало в град Смирна на 25 юни 1810 г., в събота.

По молитвите на Христовия страстотерпец Прокопий, да се сподобим и ние всички с вечните блага! Амин!

"Жития на Българските светии", София, 1979 г., том II, стр. 64.

"Жития на светиите", София, 1974, стр. 307.

Атонски патерик

Набирателните сметки за довършване на храма са:

ЦКБ АД – клон Варна

BIC: CECB BGSF

IBAN: BG43 CECB 9790 1080 6282 00 – в лева

BG25 CECB 9790 1480 6282 00 – в евро

BG87 CECB 9790 1180 6282 00 – в щатски долари

ДСК ЕАД – Варна

BIC: STSABGSF

IBAN: BG47 STSA 9300 0013 0895 88 - в лева,

BG05 STSA 9300 0013 0898 59 - в евро

BG15 STSA 9300 0013 0896 79 - в щатски долари

 

 

Снимки

Св. прпмчк Прокопий ВарненскиТака ще изглежда бъдещият храмБъдещият храмБъдещият храм
« предишна новинаследваща новина »