ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Духовник от голям мащаб - 50 години от кончината на Ловчанския митрополит ФИЛАРЕТ

26 юни 2010 23:40, Българска Патриаршия
Митрополит Филарет

Високопоставените личности не могат да бъдат оценявани правилно приживе. Защото не безпристрастни люде ги обкръжават... Оценките за тях, за техните дела от страна на околните носят отпечатъка или на ласкателството, което угоднически влияе, или на недоволството, което често зад гърба злослови. Единствен безпристрастен Съдия е Бог, Който изважда на виделина не само деянията на човека, но и най-скритите помисли на сърцето му. Той съди хората не само по фактите в живота им, но и по неуловимите за външното око подбуди на вътрешния човешки свят и по тайните покайни въздишки на душата, за които никой, може би, не знае.

Покойният митрополит Филарет принадлежи не само към високопоставените тук, на земята, личности. Щастливи са били всички, които са могли да го познават в зрялата си възраст, да изпитат обаянието на един висококултурен човек – добротворец, посветил се на вярно служение на Всевишния. Това ярко излъчване е завладявало не само възрастните.

Бях в предучилищна възраст, когато в града се разнесе вестта за неговата преждевременна кончина. Възцари се всеобща скръб. И до днес за мен името на Дядо Филарет, както почтително го наричахме, е свързано със спомена за неговото незапомнено погребение. Улиците на града – особено около храма „Света Троица”, бяха препълнени с хора. Пристигнаха членове на Светия Синод, свещенослужители от различни краища на България, за първи път видях тук монаси и монахини, с камиони пристигнаха жители на други градове или от съседните села. Страхувах се да не се изгубя в този човешки безброй. Любопитните ми детски очи следяха всичко.

Бързо разбрах, че митрополит Филарет е една наистина високопоставена личност. От домашните си узнах, че е петият митрополит в Ловеч след Антим Ловчански, че повече от 21 години той се е трудил да бъде полезен на своето благочестиво паство и на епархийския клир. Разбрах, че е родом от Варна, учил за кратко време агрономство, бил с високо богословско образование, придобито у нас и в чужбина – в Страсбург.

Днес, половин век след датата, когато той напусна нашия земен свят, 27 юни 1960 г., в представите ми отново оживява неговата величествена осанка. Бях надничала крадешком в двора на Митрополията и бях го виждала отблизо. Наред с високото умно чело и внушителната бяла брада, силно ме впечатляваха ръцете му – бели, гладки, нежни. Мъчно можеше да долови човек какво се крие зад неговите спокойни и наблюдателни очи и зад този загадъчен, понякога благ, понякога строг израз на лицето. Той стоеше на високия си пост, но обичаше да слиза долу при обикновените люде, при малките Христови братя. И тогава е разкривал най-добрите страни на душата си – да бъде състрадателен към страдащите, а към бедните – отзивчив. Знаеше се, че обича да прави тайни благодеяния – раздавал е пари, дрехи, вещи, като повтарял: „Не казвайте никому!”

Затова епархиотите му го обичаха силно. Не един студент той е издържал на свои разноски. На много от усърдните църковници – мъже и жени – той знаеше имената, спираше се да разговаря след божествена св. Литургия с тях, посещаваше ги по домовете им, служеше им панихиди и водосвети, често по негова покана съвсем обикновени християни разделяха трапезата му.

Затова през изминалите пет десетилетия всички тия приласкани от митрополит Филарет сърца продължават да тъгуват за своя преждевременно напуснал ги архипастир. Техните скришом капнали сълзи поливат в незнайни часове цветята на неговия гроб, посадени от признателни и любещи души.

Нека със смирено преклонени сърца молим Бога да упокои душата му в Своите селения - „там, гдето няма болка, ни скръб, ни въздишка, а живот вечен”!

По повод 50-годишнината от блажената кончина на приснопаметния Ловчански митрополит Филарет на 27 юни 2010 г. от 9, 00 часа в Ловеч ще бъде отслужена света Литургия, а след нея и панихида. Ще се извърши и поклонение на гроба му.

Текст: Мирослава Метева

 

 

Снимки

Митрополит Филарет
« предишна новинаследваща новина »