ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

В разговор с префекта на Ватиканската библиотека кардинал Рафаеле Фарина

28 юни 2010 23:35, Отдел "Връзки с обществеността"
Кардинал Рафаеле Фарина

От 8 до 12 юни кардинал Рафаеле Фарина, ръководител на Секретния архив на Ватикана и библиотекар на Светия престол, бе на посещение в България. На 10 юни в аулата на СУ „Св. Климент Охридски” той бе удостоен с титлата "доктор хонорис кауза" и произнесе академично слово. В рамките на визитата си той се срещна с високопреосвещените митрополити Видински Дометиан и Русенски Неофит, както и с директора на НБ "Св. Кирил и Методий”, с директора на Университетска библиотека, с ректора на СУ „Св. Климент Охридски” и с директора на Центъра за славяно-византийски изследвания „Иван Дуйчев”.

Кардинал Рафаеле Фарина е роден на 24 септември 1933 г. в Буоналберго (Кампания), Италия. На 14 г. постъпва в новициат при салезианите в Неапол. Учи философия и теология в Папския салезиански университет в Торино. Ръкоположен е за свещеник през 1958 година. През 1965 г. става доктор по Църковна история в Папския Грегориански университет. Неговият докторат върху Евсевий Кесарийски е отличен със златния медал на университета. От 1965 г. до 1997 г. е професор по Църковна история в Папския салезиански университет в Рим. Бил е секретар на Папската комисия по исторически науки във Ватикана в периода 1986-1997, президент на Комитета на ректорите на папските университети и представител на Светия престол в Асоциацията на европейските университети. От май 1997 г. е назначен за префект на Ватиканската апостолическа библиотека. На 24 ноември 2007 г. е въздигнат в кардиналски сан от папа Бенедикт XVI.

- Ваше Високопреосвещенство, бихте ли споделили, за първи път ли пристигате в България и какъв е поводът за това посещение?

- За първи път посещавам България и съм тук по покана на Философския факултет при Софийския университет, за да ми бъде връчена почетната степен „доктор хонорис кауза”.

- Стана ясно, че по време на посещението си в страната ни с ректора на СУ сте подписали двустранно съглашение за сътрудничество. В какво ще се изразява това сътрудничество?

- За момента това е едно предварително споразумение, с което ние заявяваме принципното си желание за сътрудничество. Впоследствие, с течение на времето, предстои да се уточнява в какво точно ще се изразява това сътрудничество.

- Ще се разработват отделни проекти в различни области?

- Да. Едната насока, в която биха могли да се разработят такива проекти, е например обмяна на опит и информация между катедрата по библиотекознание към Философския факултет на СУ и школата по библиотекознание към Ватиканската библиотека, като две школи с еднакво поле на дейност.

Много вероятно е това сътрудничество да обхване и размяна на информация, издания и публикации, както и съвместни издания между Ватиканската библиотека и Университетската, и Националната библиотека. От голямо значение и за двете страни би била размяната на ръкописи и документи, които се съхраняват във Ватикана и касаят българската история, както и на документи, които се съхраняват в България и представляват интерес за Ватиканската библиотека, върху микрофилми или на друг електронен носител.

От българска страна има голям интерес и към секретния архив на Ватиканската библиотека, който е много по-голям от самата библиотека и където се съхраняват документи, отнасящи се не толкова до развитието на българския език и историята на България, колкото до отношенията между Източната и Западната църква.

- А предвижда ли се сътрудничество в областта на изследването, реставрацията и съхраняването на ръкописи и старопечатни книги?

- Консервацията, запазването и съхраняването на ценни документи и ръкописи се осъществява в две насоки. Едната е: свалянето или репродуцирането на документа по фотографски път, на електронен или цифров носител. Според утвърдената ни практика едно копие се пази при оригиналния документ, а друго се изпраща за съхранение в далечна точка на света с цел, в случай на война, природен или друг катаклизъм, поне едно копие да се запази. Ние, във Ватиканската библиотека, усилено работим в тази насока и през октомври месец започва процесът по дигитализация на документите, съхранявани в библиотеката.

Другият важен аспект от работата по запазването на документите е консервацията и реставрацията на оригиналите.

Това е едно широко поле за сътрудничество: размяната на опит в областта на създаването на оптимални условия за съхраняване на документите, различни техники и нови технологии за реставрацията на повредени документи, както и различни методи и нови технологии за разчитането на палимпсести (б.а. пергамент, който е използван два или три пъти чрез измиване или изтриване на стария текст). Знаете, че пергаментът е скъп и труден за направа материал и нашите предци са имали обичая да го използват няколко пъти, като остъргвали един текст, за да напишат друг. Така върху един лист пергамент понякога откриваме по 3-4 слоя текст един върху друг.

Нашата задача сега е да сваляме слой след слой, докато стигнем до протослоя, най-стария слой. Преди процедурата за разчитане на оригиналния текст на такива ръкописи изискваше използването на специални химикали, ултравиолетова светлина или видикон камери. В момента с една японска фирма проучваме възможността да разчитаме отделните слоеве в един палимпсест, без да ги сваляме, използвайки технология за различно оцветяване на различните слоеве.

- Това, което ми разказахте, е впечатляващо съзвучие между древност и модерни технологии и вероятно обединява усилията на много хора?

- Да, имаме различни специалисти, лаборатории, фотографски отдел... Естествено има неща, които са твърде сложни и скъпи за осъществяване, изискват специални умения и ние, въпреки че поставяме печата на Ватиканската библиотека, ги възлагаме на външни изпълнители при взаимноизгодни условия.

Например при нас е най-старият запазен ръкопис на гръцки на Менологията на Василий II, от XI век (б.а. - менология - гръцки корпус със жития на светии). Изключително ценен е и с голяма художествена стойност. Повече от половината от всяка страница е изрисувана с прекрасни миниатюри върху златен фон. Преди години Атинският архиепископ имаше желание да отпечата този ръкопис, но ние му обяснихме, че това ще е изключително скъпо и сложно начинание. В крайна сметка с тази задача се зае един издател от Испания, с когото работим в сътрудничество. Той изработи факсимилета на този ръкопис и, съгласно договорката ни, предостави безплатно 150 екземпляра на Атинския архиепископ, 50 на Ватиканската библиотека, някои от които оставихме за съхранение, други предоставихме на папата за представителни нужди – за подаръци, а една част от отпечатаните екземпляри остана за продажба при издателя. Този тристранен проект се осъществи под патронажа на испанската царица София, която е гъркиня и е православна.

Ние, както и всяка библиотека, сме разкъсвани между желанието да опазим за идните поколения достигналите до нас ценни документи и разбирането, че тези документи същевременно трябва да бъдат достъпни за ползване от нашите съвременници, за да бъдат проучвани и използвани за различни научни разработки. Търсим начини, за да постигнем баланс. Най-добрата известна техника за запазването на документите е микрофилмът, но това е една доста сложна и скъпа технология. Затова ние се насочваме към свалянето на копия върху диск, който макар и да има малка трайност – 5-6 години – може лесно да достигне до много хора и да направи документа достъпен за проучвания. Вече всички библиотеки се насочват към използването й, за да се запазят оригиналите и същевременно документът да е достъпен.

- Благодарение на тази технология много българи за първи път успяха да се докоснат и да „разлистят страниците” на т. нар. Лондонско четвероевангелие, което по произход е българско, дело на монах Симон от Търновската книжовна школа, датира от 1355-1356 г. и е правено по поръчка на цар Йоан-Александър.

- Впечатляващо!

- Ваше Високопреосвещенство, когато говорим за Ватиканската библиотека, за какви мащаби всъщност говорим: като брой ръкописи, печатни издания, отдели, но и като отрязък от време, който обхващат те?

- Ватиканската библиотека е основана в средата на 15 век от папа Николай V, когото някои сравняват с Птоломей, основателя на Александрийската библиотека. Това е времето, когато са създадени и други важни библиотеки в Италия и цяла Европа, като Лондонската, например. По това време книгите са ръкописни, затова началото й е поставено именно от голям брой ръкописи. Към папската библиотека с около 350 ръкописа, ползвана дотогава само от Римската курия, папа Николай V прибавил и личната си библиотека от впечатляващите за времето повече от 150 ръкописа, създавайки библиотека с публичен характер, достъпна за всички, в специално определено за целта място във Ватиканския дворец. По-късно с появата на инкунабулите (б.а. - древни печатни книги, датиращи от 1500 и 1600 г.), в библиотеката влизат и голям брой такива книги - повече от 8 000. Но сърцето на Ватиканската библиотека са нейните ръкописи – те са нейната характеристика. Друга характеристика на Ватиканската библиотека е нейната универсалност. Що се отнася до дисциплините, във Ватиканската библиотека се съхраняват както богословски книги, така и гръцка и латинска класическа литература, медицина, астрономия, математика, палеография, история, право, история на изкуството, филология. Що се отнася до езика, при нас се пазят ръкописи на гръцки, латински, сирийски, коптски, етиопски, еврейски, грузински, разбира се, славянски ръкописи и др. При направената инвентаризация през 1455 г., годината на смъртта на папа Николай V, ръкописите наброявали повече от 1200. Днес в библиотеката има над 75 хил. манускрипта и това я прави най-богатата на ръкописи библиотека в света, има над 8 хил. инкунабули, над милион и половина печатни книги и повече от 100 хил. гравюри и географски карти, както и печати, монети и др. ценности.

Ръкописите са разделени приблизително в 130 фонда с открит достъп или секретни. Откритите фондове продължават да се попълват.

- Кои са най-ценните и съответно най-старите ръкописи, съхранявани във вашата библиотека?

- Стари кодекси на Библията, богослужебни книги и други. В библиотеката, освен че се съхраняват най-голям брой ръкописи, се съхраняват и едни от най-старите ръкописи, които при това са с изключителна художествена стойност, изпъстрени с прекрасни миниатюри. Целта на папа Николай V била да събере всички най-ценни ръкописи от Изтока и Запада, запазени от древността, излезли под перото на монаси и книжовници и да бъдат съхранени. По стечение на обстоятелствата при нас са попаднали и ценни книжовни паметници на ацтеките, маите, както и около 2 хил. на китайски, японски и корейски. Интересуват ни не модерните съвременни издания, а древните книжовни паметници.

Но като говорим за най-ценни ръкописи – това е кодексът на Библията, съдържащ всички библейски книги на Стария и Новия Завет.

- Ватиканският кодекс? (б.а. - Codex Vatikanus, от codises, заради формата на книга, която има този ръкопис.)

- Да. Този ръкопис датира от около 325 година, от времето на Никейския събор. Предполага се, че е един от 50-те ръкописа, поръчани от императора за построените от него църкви в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и други градове на империята.

- Кой император? Константин Велики?

- Да, император Константин. Евсевий Кесарийски (б.а. - ок. 260/4 – ок. 340), наричан "баща на църковната история", споменава за тези Библии в своята „История на Църквата”, която описва хронологично ранното християнство от създаването му до 324 година. До нас са достигнали два кодекса от тези Библии, съдържащи всички новозаветни и старозаветни книги. Единият е нашият Ватикански кодекс, а другият кодекс е открит в манастира „Св. Екатерина”.

- Имате предвид Синайския кодекс (Codex Sinaiticos)?

- Точно така. Този ръкопис е открит от немския учен Константин Тишендорф през 1844 и друга част през 1859 г., и отнесен в Санкт Петербург. През Първата световна война поради нужда от пари руснаците продават този кодекс на Британската библиотека, където се съхранява и днес. Но ние с гордост можем да кажем, че този кодекс не е така пълен като Ватиканския, защото част от него е останала в „Св. Екатерина”, друга в Русия, трета в Лайпциг...

Принципно, колкото един ръкопис на Библията е по-стар, толкова по-ценен е той, защото е по-близо до оригинала и е претърпял по-малко изменения вследствие на отклонения при преписи и преводи. Интересното при тези ръкописи е и, че те са написани без познатото ни днес разкъсване на глави и стихове, която практика се въвежда чак в 13 и 16 век.

- Ще съм Ви благодарна, ако ми обясните какво означава изразът „открих нещо в Библиотека Ватикана”. Винаги съм се питала: когато някой каже, че е открил нещо във Ватиканската библиотека, какво всъщност има предвид? Нима не знаете какво имате във вашата библиотека?

- За да разберете, ще Ви направя следното пояснение. Ние имаме отдел ръкописи и отдел печатни книги и те от своя страна са разпределени по отдели и описани по съответния ред. Но в миналото в Библиотеката са постъпвали и цели библиотеки с огромно количество книги и документи. Някои са подарявани, но повечето са откупени от Ватиканската библиотека.

- Частни библиотеки и колекции ли имате предвид?

- Да, обикновено са частни. Става въпрос за Урбинската кралска библиотека, Палатинската и сбирки, принадлежащи на известни аристократични фамилии – Отобони, Боргезе, Барберини, Киджи, Роспилиози... Цялата библиотека пристига във Ватиканската библиотека като цяло, като „Библиотека Барберини”, например. По принцип се правят описи на постъпващите документи, но представете си, при нашите повече от 70 000 ръкописи, около толкова са нашите най-ценни ръкописи, и 10 човека, които описват съдържанието на фонда ни, при положение, че те описват детайлно и каталогизират около 200-300 документа на година, можете да си представите колко години ще са ни необходими, за да се опише всичко.

- Какво успяхте да видите в България и с какви впечатления ще си тръгнете от страната ни и от града на Божията Премъдрост?

- Първите впечатления обикновено са объркващи. За много краткото време на моя престой, извън официалната програма на посещението ми, успях да посетя храм „Св. София”, храм „Св. Александър Невски”, Рилския манастир... Видях впечатляващи неща, които плениха сърцето ми и запалиха интереса ми. Тръгвам си с много приятни чувства от гостоприемството, което срещах навсякъде и с желанието да посетя страната отново.

 

 

Снимки

Кардинал Рафаеле ФаринаКардинал Рафаеле ФаринаКардинал Рафаеле ФаринаВатиканската библиотекаВатиканската библиотекаВатиканската библиотекаВатиканската библиотекаСтраница от Ватиканския кодекс на БиблиятаБългари посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век. Ватиканската библиотекаСв. Кирил и Методий, Менологията на Василий IIМенологията на Василий II, 10-11 в.Менологията на Василий II, 10-11 в.
« предишна новинаследваща новина »