ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Среща на випуск 1995 г. на Софийската духовна семинария

04 юли 2010 01:18, Весела Игнатова
Випуск 1995 г. с класен ръководител г-н Любомир Игнатов

Казват, че човек се завръща там, където е бил. Върви по пътеките, по които вече е преминал, като че ли за да не забрави, откъде е тръгнал или е вървял, докато е търсел себе си. Припомня си изминалите вълнуващи (радостни и тъжни) мигове и някак естествено се потапя в спомени. Тези мигове се съживяват и той е пак същият, макар и вече с видими следи на времето...

“Пак ще се срещнем след десет години…”- пееха познатия рефрен семинаристите на випуск 1995 г. на Софийската духовна семинария в деня, в който получиха дипломите си за завършено образование. Забързани да се впуснат и черпят с пълни шепи от живота, те като че ли на шега си обещаваха:”След десет години....” Времето неизменно летеше и те станаха петнадесет... до „часа на срещата”.

През тази 2010 г. се изпълниха цели двадесет години от постъпването им в Софийската семинария и петнадесет от завършването им. Випуск 1995-а са един знаков випуск, който ще остане в историята на Софийската духовна семинария като първия, завърнал се в родния си дом през 1990 г. след дългото изгнание на питомците на родната ни Църква сред скалите на гара Черепиш.

През 90-а година на миналия век от желаещите 120 юноши бяха избрани 75 да се обучават и ограмотяват в истините на Христовата вяра. Момчета от цяла България с различни характери и семейно възпитание се събраха, за да придобиват знания и умения, да укрепят вярата си в Бога и така да станат достойни работници на Божията нива.

На една от двете завършили паралелки пряк ръководител в тази нелека задача беше г-н Любомир Игнатов, преподавател по Източноцърковно пение и Типик.

На 1 юли т. г., когато Църквата чества Пренасяне мощите на преподобния Рилски светец, св. Йоан събра отново своите питомци в Софийската семинария – училището, което е под неговата духовна грижа. Дошли отново (както преди) от различни краища с влакове, коли, самолети, целият клас на г-н Любомир Игнатов се събра за тази втора другарска среща (първата е била 5 г. след завършването). По- нетърпеливите се включиха още във вечерното празнично богослужение и с голяма радост посрещаха всеки новопристигнал.

За тези, които пет години са били част от семинарски живот, е съвсем естествено да се научат да приемат другия до себе си, въпреки недостатъците му и да го обичат по християнски, въпреки грешките и проблемите, които е създавал. За тези, обаче, които са били отвън стените на духовното училище (в пряк и духовен смисъл) е непонятно как толкова различни хора могат да застанат като един, когато се наложи. Нещо повече, през целия си живот независимо от пътищата, които поемат по своя и Божия воля, те винаги остават верни на единството и приятелството, на връзката, която градят през тези пет години и която минава през много и различни изпитания, за да възрасне и се превърне в осъзнато чувство на принадлежност.

С голяма радост и празнично настроение премина тази другарска среща. Разказите за веселите случки от семинарското ежедневие се редуваха с тези за трудните и даже критични моменти. Край богатата трапеза порасналите вече мъже разпалено разказваха, споделяха, припомняха и разбира се, пяха любимите си народни песни. Своята среща празнуваха не просто съученици, а приятели и духовни братя за цял живот, готови да се отзоват при нужда на всеки един от тях.

Тази съкровена и неписана връзка между семинаристите преминава и се утвърждава през годините и колкото повече времето минава, толкова по-силна и търсена става тя. И ако всяка човешка организация се разпада след проверката на времето, то тази, която е изградена на евангелския принцип „там, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” е благословена да пребъдва довека.

Интересно е да се отбележи, че тази година за празника на Рилския светец в Софийската духовна семинария се събраха два випуска от различни поколения. Единия - випуск 1955, които отбелязват 55 години от завършването си и другия - на завършилите преди 15 години. Тези два випуска ще останат като знакови в историята на духовното ни училище. Единият се явява последният приет в Софийската духовна семинария и изгонен от атеистичния режим през 1950 г. от сградата на Семинарията в София, а другия за първи път приет отново в нея. Срещата на този празник /без да се уговарят изрично/ между тези две поколения показа за сетен път какво приятелство, приемственост, пример и подкрепа имат помежду си всички възпитаници на Софийската духовна школа.

 

 

Снимки

В очакване на останалите от класаОтново в семинарския храм (този път отзад)На вечерното богослужениеНа кафе след службата Да видим кой още го нямаОтец Веселин Хаджиламбрев дойде последен, нали прави основен ремонт на храм "Св. Атанасий ", гр. АсеновградСреща на випуск 1995 г.Пак всичко се прави под контрола на класнияНа трапезатаПриятели за цял животПаметна снимка от срещата След "вечерна проверка"
« предишна новинаследваща новина »