ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Яковова св. Литургия бе отслужена в Богословския факултет "Св. Климент Охридски"

29 януари 2019 16:31, Софийска митрополия
Яковова св. Литургия бе отслужена в Богословския факултет "Св. Климент Охридски"

На 29 януари, в навечерието на празника на св. Три светители, в академичния параклис на Богословския факултет „Св. Климент Охридски“ за първи път бе отслужена Яковова св. Литургия. Древното последование, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и Светия Синод на БПЦ-БП, бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в св. богослужба взеха участие протойерей Сава Кокудев, ефимерий на академичния параклис, свещеник Захарий Димитров и свещеник Сава, йеродякон Вартоломей и дякон Асен Каньов. Древните литургични песнопения бяха прекрасно изпълнени от Източния хор при Богословски факултет, с ръководител д-р Любомир Игнатов.

 

След евангелското четиво, еп. Поликарп произнесе слово, в което обясни кога православните християни празнуват паметта на Св. Яков, брат Господен по плът и защо се отслужва една от най-древните литургии, която съществува в богослужебната вековна традиция. Той припомни че св. ап. Яков, според свещеното предание, е бил първият Йерусалимски епископ, след основаването на Христовата църква и това е първата литургия, която са извършвали християните в древност.

Въпреки, че този литургичен чин рядко се използва, духовниците и певците с лекота и молитвеност изпълняваха прошенията, молитвите, ритуалите и песнопенията.

За първи път след дълги години на забвение, Якововата литургия бе извършена в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", през 90-те години на м.в. от Величкия еп. Сионий, в битността му на ректор на духовната школа и в съслужение с архимандрит Николай, тогава ефимерий на семинарията, а понастоящем Пловдивски митрополит. Тъй като е нямало всички песнопения, нотирани в духа на източноцърковната традиция и подходящи за древната литургия с нейните словесни особености, г-н Любомир Игнатов, тогава преподавател по Източноцърковно пение и Типик в Софийската духовна школа, понастоящем д-р по Източноцърковно пение в Богословски факултет на СУ, разписва на невми част от църковните песнопения на особено умилителния пети глас т. н. "фригийски".

Въпреки продължителността и необичайността на литургичния чин, богослужбата бе особено тържествена и молитвена.

В края на Евхаристията мнозина християни пристъпиха и се причастиха по древния чин с Тялото и Кръвта Христови, които за разлика от Златоустовата, Василиевата и Преждеосвещена литургия се дават поотделно - първо християните взимат Тялото Христово, а след това Кръвта Христова. Непристъпилите към св. Чаша се благословиха от св. Кръст Господен за духовно утешение и подкрепа.

В края на службата еп. Поликарп изказа пастирски слова, с които насърчи студентите да бъдат благовестници на Христовото учение. Той благодари на преподавателите, които полагат много усилия да обучават духовно и богословски своите студенти и поздрави декана проф. д-р Александър Омарчевски.

Владиката подчерта, че този древен чин на литургията християните са отслужвали по време на своите събирания, молитвени общения, когато са преломявали Хляба, и че извършването и в този ден е, в чест на предстоящия празник на висшите богословски школи, с цел студентите да се запознаят и придобият представа и за древната литургия.

Еп. Поликарп като отправи благопожелания за успешна и пълноценна работа на Христовите благовестници - преподаватели и студенти в Богословския факултет, преподаде първосветителския благослов на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Справка:

Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней - 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).

Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител.

Светият апостол се отличавал с високо благочестие и го считали за един от стълбовете на християнството. Той водел най-строг живот, постел и се молел непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата искрено и безгранично уважение към него.

Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.

Светата Литургия на св. апостол Яков е класическият литургичен чин на Йерусалимската църква. До нас са достигнали голям брой нейни редакции, в основата на които лежат гръцката и много ранната сирийска редакции. Това последование се оформило в свещения град и дълги години представлява неговата богослужебна традиция.

Литургичният текст, който днес е известен като Яковова св. Литургия, се счита за самостоятелно развила се Литургия на Йерусалимската църква. Исторически сведения за този литургичен чин откриваме в един древен трактат „За преданието на Божествената Литургия” на Цариградския патриарх св. Прокъл от V век, в който той говори, че апостол Яков „оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената Литургия”.

Най-древният ръкопис на текста, запазен във Ватиканската библиотека под № 2282, датира почти от времето на Шестия вселенски събор, VІІ-VІІІ в. За славянския свят тази Литургия става достояние благодарение на Боговдъхновената работа на последния Български патриарх до падането на страната ни под османско владичество - св. Евтимий Търновски.

Най-старият ръкопис, съдържащ славянския превод на Литургията на св.а постол Яков, се съхранява в библиотеката на Хилендарския манастир на св. Гора – Атон. Писан е със сръбски правопис. Преводи на св. Евтимий са запазени и в някогашната Петроградска академия на науките и в библиотеката на Московската духовна академия. Тези текстове са запазени във вида, в който ги е преписал и преработил йеромонах Йоаникий.

Първото печатно издание на текста на Литургията на св. апостол Яков в България е направено от Левкийският епископ Партений, като за основа ползва издание на Александрийската патриаршия от 1931 г. През 1948 г. епископ Партений издава този превод по случай 25-годишния юбилей на Екзарх Стефан като Софийски митрополит.

Литургията на св. Яков, брат Господен, по традиция се служи в България два пъти в годината: на 23 октомври - денят, в който се отбелязва паметта на светия апостол и Неделята на светите Праотци по време на Рождественския пост.

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК - https://flic.kr/s/aHsmzQrPTt

Текст и снимки: Весела Игнатова
« предишна новинаследваща новина »