ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Интервю на Сливенския митрополит Йоаникий за вестник "Монитор"

09 септември 2010 12:18, Сливенска митрополия
Сливенският митрополит Йоаникий

Организираме литийно шествие за въвеждане на православно вероучение в българските училища.

Светият Синод организира литийно шествие за въвеждане на вероучение в училищата, независимо че и сега в тях се преподава религия по желание на учениците. Мотивите за това са много. Искаме утре в страната ни да има добри, морални и учтиви хора, които да обичат Православната църква и България. Това са важни въпроси и никой от нас няма право да ги подценява.

Вероучението преобразява човека. Който има вяра и страх Божий, трябва да върши добро, независимо от това кой каква оценка му дава. Свети Григорий, епископ Нисийски, казва: „Печатът на нашия живот са добродетелите, които сега цъфтят, а плод принасят в своето време”. Според друг праведник добродетелният човек е като райско дърво, което дава плодове за наслада, радост и надежда. Православното вероучение е учебен предмет от изключително голямо значение, защото възпитава в добродетелност. А добродетелността се приема положително от обществото. В този ред на мисли изучаването на вероучение в училищата е полезно за нацията ни. Светият Синод отдавна желае подкрепата на обществото за изучаване на вероучението като задължителен предмет. Ние, архиереите, няма да се уморим да настояваме за това.

Критиците вероятно ще ни атакуват защо в училищата да не се изучава религия, където има желаещи ученици, и защо трябва изучаването на вероучение да е конфесионално. Нашият аргумент за подобно настояване е, че България е православна страна повече от 1130 години. Живели сме с тази вяра и я обичаме. Тази вяра проповядваме всякога и навсякъде, защото сме почувствали нейната сладост. А който е почувствал сладостта на Православието, не може да се отклони никога от него за нищо на света.

Възможно е и да ни атакуват с факта, че сме страна-членка на Европейския съюз и образованието у нас е светско. Гърция също е членка на ЕС, но там вероучение в училищата се изучава от 2 до 11 клас. Затова в техните манастири има монаси и монахини, а не пустеят като нашите. Като отидем там, ние им се възхищаваме и се питаме: защо нашите не са така добре уредени като техните? Не са, защото децата не се възпитават в духа на православната вяра. Вероучение се изучава и в Румъния, която също е членка на ЕС.

Младото поколение в България не знае ползите от православната вяра: чувство за дълг към Родината; любов към ближните; почитане на църковната йерархия; спазване на моралните норми. Колкото до законите, важно е да се знае и да не се забравя, че Божият закон е над човешките закони, които постоянно се променят. А Неговият закон е свят и изисква почтеност и коректни отношения към хората – все неща, изграждащи морално и справедливо общество. Затова, когато говорим за Божий закон и вероучение, ние, архиереите от Светия Синод, сме категорични: този предмет трябва да бъде въведен.

След демократичните промени в някои енории бяха отворени неделни училища, където се изучава вероучение, има и катехизически курсове за възрастни. Ние обаче не искаме да се връщаме към килийните училища, които са били важни, но за времето си. Сега е необходимо Православието да влезе като етична норма и морален коректив в българското училище. Защото неделните училища при храмовете се посещават от тесен кръг деца, такива от семейства на вярващи. Вероучението трябва да излезе от тази рамка и да обхване най-широк кръг от ученици в цялата страна, за да научи младото поколение на морал, да формира в него постоянни етични норми на поведение, чувство за дълг, отговорност и коректност. Накратко, да създаде честни и справедливи човеци.

Българската православна църква разполага с добре подготвени кадри, завършили богословските факултети в Софийския и Великотърновския университет, които имат и педагогически профил, но броят им все още не е достатъчен, за да покрият всички училища в страната. Въпросът със заплатите на учителите по религия в училищата е важен. Сега им се изплаща възнаграждение за лекторски часове, а не твърда заплата. Този въпрос също е редно да се реши от държавата, като възнагражденията на учителите по вероучение бъдат изплащани така, каквато е практиката и със заплатите на учителите по другите предмети. Тези хора трябва да бъдат назначавани на щат, за да могат да се издържат.

Преди четири години въпросът за изучаването на вероучение в училищата отново беше дискутиран. Тогава се оформиха две групи, с две концепции - на Светия Синод и на специалисти от образователното министерство, сред които и историкът проф. Георги Бакалов, който е завършил и духовна семинария. За съжаление не се постигна консенсус по въпроса и така дебатите затихнаха.

Ние от Светия Синод не се съгласихме с предлаганата концепция на комисията. Тя предлагаше да се изучава предмет религия и всички вероизповедания да бъдат равнопоставени. Православието е в основата на нашата история и ние не можем да се съгласим то да бъде поставено на равна основа с всички останали религии.

Все още не е правено проучване колко родители биха желали децата им да изучават вероучение в училищата. Едни искат, други не желаят. Ще ни атакуват, как така учениците ще изучават вероучение, ако родителите не са вярващи? Бих отговорил с контравъпрос - а защо децата на тези хора изучават математика и литература? Някой питал ли ги е дали искат тези предмети, или не?

Не е правено проучване колко са православните в България, които не само са кръстени, но са и въцърковени. Подобни проучвания правеха службите преди 1989 година. Ние обаче по традиция сме православна страна и не бива да отстъпваме от вярата на нашите деди, още повече, че тази вяра учи хората на добродетелност. Нека и нашите деца бъдат добродетелни и да изграждат едно ново, по-добро и хуманно общество.

 

 

« предишна новинаследваща новина »