ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Послание до боголюбивия клир, монашеството и миряните на Западно и Средноевропейска митрополия по случай началото на Великия пост

08 март 2019 14:13, Митрополия на Западна и Средна Европа
Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

„Агънче Божий, Който взимаш греха на света, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.“ (из Великият покаен канон на св. Андрей Критски)

Досточтими отци,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Скъпи чада на Богоспасаемата Западно и Средноевропейска епархия,

Отново сме пред прага на светата Велика Четеридесятница – време за по-интензивен духовен живот, изразен в пост, молитва, покаяние и добродетели. По този повод уместно е да разгледаме поста като важно и спасително Божие и църковно установление – неговата същина и значение за християните изобщо и по-частно _ великия пост, като достойна подготовка за празника на Христовото възкресение.

Религиозният пост обикновено е плод на вътрешна потребност от покаяние и изкупление, от съзнание за вина поради сторен грях. Освен за покаяние в старозаветната епоха той бил практикуван и при голяма скръб и бедствия, при започването на някое важно и трудно изпълнимо дело с цел да се измоли божествената помощ. Като пример от оная епоха можем да дадем покайния пост на ниневейци, които от най-малкия до царя постили, за да умилостивят Бога да не праща над тях Своя гняв. Така постил Моисей на планината Синай 40 денонощия, без да яде хляб и пие вода, преди да напише на плочите десетте Божии заповеди. Иудит чрез пост се подготвила за геройското си дело – да убие поробителят на своя народ Олоферн.

Постът е Божие и църковно установление. Началото му св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст съзират в Божията повеля даде на прародителите - да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Целта на тази повеля, очевидно, е била изпитателна и възпитателна – да се изпита синовната обич и послушание на първите човеци към техния Създател от една страна, и, от друга – да се утвърдят те в доброто и в първото блаженство. Като последица от това непослушание, обаче, дошъл грехът и последиците от него. Повредената от греха човешка природа имала още по-голяма нужда от поста като средство за преодоляване на последиците от грехопадението. Конкретно Божие постановление за поста е Словото Господне към пророк Йоил “Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа“(Йоил 1:14) Като установление за пост трябва да се считат и всички наредби на Иехова за „смирение и съкрушение на душите“ Така установения от Бога пост в Стария Завет, по линия на естественото приемство, е преминал и в Новия. Велик постник е бил съединителното звено между Стария и Новия Завет – Св. Йоан Предтеча, който цял живот не вкусил спиртна напитка и се хранел с акриди и див мед. В Новия Завет поста получава нова божествена санкция и освещаване с личния пример на Господ Иисус Христос, Който постил 40 денонощия в пустинята , посочил нуждата от пост и изяснил истинския му смисъл. По примера Господен постили и неговите ученици и всички повярвали в Неговто име. Св. ап. Павел предписва на християните да бъдат в пост и молитва. Така постите установени от Бога и светите апостоли са били възприети от св. Църква като общо за всички християни задължение.

И тъй постът е време за проявяване на християнска добродетелност и покаяние. Той има две страни - външна формална и нормативна и вътрешна- духовна, нравствена. Формалния пост се състои от въздържане само от определен вид храна и питие, а духовния – в духовно бодърстване, въздържание от лоши мисли и дела и във вършене на богоугодни дела. Постът не е самоцел, а средство за постигане на една цел – да смирим себе си пред Бога , да укротим възбужданията на плътските страсти, да станем способни за истинско покаяние, за служба Богу и изпросване на великата Му милост. Крайната цел на поста е да ни подпомогне в стремежа ни към достигане на духовно съвършенство и израстване. Християнския пост не е умъртвяване на тялото, както погрешно смятат някои, но умъртвяване на греха в нас, понеже той причинява духовно тление и смърт. Чрез волята се укрепява волята ни в борбата срещу злото. Укрепявайки духа, постът дава възможност на духа да владее над тялото. Чрез това ние угаждаме на Бога. Ония от нас, които живеят по плът не могат да угодят Богу, защото препълненият стомах тегли надолу и не дава възможност на душата да се отдаде изцяло на Бога.

Христос осъди формалния, фарисейски пост, но не отрече самия пост. Истинският пост се подпомага от въздържание и молитва, той е съпроводен от дела на милосърдие и води към спасение. Същината на истинския пост е разкрил Сам Бог чрез устата на пророк Исаия: „Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода, и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните и скитниците – сиромаси заведи у дома си: видиш ли гол, облечи го…“ (Исаия 58: 6-7). В сряда на първата великопостна неделя светата Църква пее: „Като постим брате, телесно, нека постим и духовно: да скъсаме всяка несправедлива връзка, да изкореним всяка грубост, да раздерем всяка неправедна полица, да дадем хляб на гладните, да въведем в домовете си безприютните бедни…“ (стихира на вечернята) В този дух говори и св. Йоан Златоуст: „Ти постиш – докажи това със своите дела. Какви дела, казваш? – Ако видиш бедния, дай му милостиня ако видиш своя брат щастлив, не му завиждай> Нека постят не само устата, но и зрението и слухът и краката и ръцете и всички членове на нашето тяло!“

И тъй възлюбени в Господа братя и сестри,

Навлизайки в спасителното великопостно поприще , нека прегърнем поста и молитвата – тия две криле на християнското благочестие и да литнем с тях в чистите духовни висини – по-близко до Бога, по-близко до нашето спасение!

„Нека започнем времето на поста светло и като имаме пред очи примера на духовния подвиг, да очистим душата, да очистим плътта, като се въздържаме както от ястия, така и от всяка страст, наслаждавайки се от добродетелите на духа, та като се усъвършенстваме чрез това в любовта, да се удостоим да видим всечестното страдание на Христа Бога и светата Пасха, радвайки се духовно!“ (св. Теодор Студит - из стихири на вечернята на Сирна неделя)

+ Западно и Средноевропейски митрополит Антоний

« предишна новинаследваща новина »