ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"

15 март 2019 12:15, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"

На 14 март 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи велико повечерие с последната част от канона на преподобни Андрей Критски в храм "Свети Атанасий". Във великопостното богослужение съслужи иконом Божидар Янакиев, което бе песенно украсено от Архиерея, отци, църковни певци и хора при Катедрален храм "Успение Богородично".

Евангелското четиво, посветено на четвъртия ден от светата Четиридесетница, бе според свети апостол и евангелист Матей (Мт 7:7-11). В него се чуха Господните думи: "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори" (Мт 7:7-8).

Веднага след прочитането на четвъртата част от Великия покаен канон ставрофорен иконом Дончо Александров - епархийски съветник и председател на църковното настоятелство при храм "Св. Атанасий", произнесе проповед, започвайки с думите: „В продължение на четири вечери ние се сподобихме отново в първата седмица на Велики пост да чуем канона на свети Андрей Критски. В продължение на четири вечери свети Андрей ни поведе на една разходка в необятната страна на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Пред нас се разкриваха картини на човешкото падение, разкриваха се личности, ситуации, които свидетелстваха за отдалечаването на човека от Бога, за скъсването на връзката между човека и Бога и последиците - физически и духовни, които носеше разкъсването на тази връзка“.

Отец Дончо заяви още: „Освен това обаче свети Андрей Критски ни дава възможност ние да се потопим и в покаянието на митаря, на блудния син, на Закхей, на блудната жена, която със сълзите си и с мирото отриваше нозете на Христос, на свети апостол Петър, който ридаеше заради предателството на Спасителя. В никакъв случай канонът не звучи песимистично, в никакъв случай не звучи отчайващо, защото свети Андрей потвърждава и истината, че Христос дойде в този свят. Той се въплъти, прие човешка плът, за да може да избави човека от греха, за да отвори пред него вратите на спасението, за да може да се помири Богът с човека. И той ни представя тези картини от Евангелието, в които ние виждаме Христос, Който не отвръща лицето Си от никого. Как лекува, как прощава, как вдига човека, как изцерява. И това внася в нас надежда. Надеждата, че Бог е близо до нас, че Бог е Този, Който дарява на покаялия се благодат и излива Своята милост“.

Председателят на храма-домакин обърна внимание на греха и каза, че той е болест и отрова, която умъртвява духовно човека, отдалечава го от Бога, прави го неспособен да бъде в Божията благодат. Отецът допълни, че не Бог се отдалечава от нас, а ние се отдалечаваме от Него чрез греха. „Много често ние си казваме: "Какво толкова?" - и смятаме, че грехът е един вид престъпване на закона - "Ще отида, ще се изповядам и ще ми бъде простено"... Но не е толкова просто и не е толкова лесно да кажеш само: "Прости ми!", и едва ли не всичко да се заличи. Да, грехът е убийство за душата... Ако ние не го отбягваме, ако ние не се пазим от него, той ще ни нанесе смъртоносни рани. И това виждаме при светиите, в техните писания. Те се каят, те плачат и изричат думите: "Погубих си душата, убих я". Как? - Чрез греха. Защото ако за нас Христос е живот, липсата на Христос в нашия живот, отдаването на противоположното, на греха, означава мъртвост. И затова много от светиите са се страхували не чисто психологически да не изпаднат в грях, не че Бог няма да прости, защото Бог не е като човека да каже: "Не искам да ти простя, нервираш ме, ядосваш ме и няма да получиш никаква прошка". Бог винаги се смирява над човека, винаги прощава, но страшни са последиците от греха, защото те носят рана в човешката душа и за да се излекува тази рана, е нужно човек не само да се покае и да каже: "Прости ми, Господи!", а покаянието да бъде действено, изразяващо се в духовен труд, в духовна борба, в молитва. Изисква се време, изисква се внимание, за да може отново човек да се върне в първоначалното си състояние. Онзи, който обаче възненавиди греха, който се отказва от него, който се съкрушава, който се бори, който се кае истински, намира Божията милост и Божията прошка. И постепенно чрез молитвата, чрез подвига в сърцето му влиза мирът, идва спокойствието, идва кротостта и Божията благодат отново започва осезателно да се чувства“, каза още отецът.

Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан заяви в своето слово, че свети Йоан пророк, Предтеча и Кръстител Господен е започнал своята проповед с думите: "Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мт 3:2). Господ Иисус Христос пък казва: "покайте се и вярвайте в Евангелието" (Мк 1:15). Архиереят уточни, че ако се вгледаме в думите на свети Йоан Предтеча, ще видим, че когато е изисквал някои да се покаят, а те не са го правили, той ги изобличавал твърде ясно, открито, остро, наричайки ги рожби ехиднини. „Той не го правеше от злоба, нито пък, както тълкува свети Йоан Златоуст, е имал за цел да обиди някой, а защото е искал да подбуди съвестта на човека. Когато човек се кае и има сърдечно разположение и осъзнатост за своите грехове, което стана ясно от словото на отеца, да извърши и едно второ условие - да принесе плодове достойни за покаяние, т.е. онова, което ние наричаме с едно изречение - борба с греха. Едното е много важно, покаянното и осъзнато чувство и другото е много важно и то е за цял живот“.

Митрополит Йоан каза, че покаянният подвиг е началото, средината, завършекът и съвършенството, което може да достигне един човек. „Затова и бяха приведени отделни примери, но не е учудващо, че свети Антоний Велики се е считал за дълбок грешник, не е учудващо, че преподобни Павел Препрости е смятал, че е по-лош от бесовете... И всичкото това, ако го принесем към канона на свети Андрей, ще видим, че това е също един покаен плач, непрестанен, с дълбоко чувство...“.

Снимки и текст: Георги Великов

 

 

Снимки

Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"Велико повечерие с IV част от Великия покаен канон в храм "Св. Атанасий"
« предишна новинаследваща новина »