ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Изпълват се 100 години от кончината на Сливенския митрополит Гервасий

04 април 2019 11:22, Българска Патриаршия
Сливенски митрополит Гервасий

Митрополит Гервасий Сливенски ­

подвижник, благодетел, родолюбец

В историята на Българската православна църква не са малко архиереите, които са оставили дълбока следа в духовния живот на родната ни поместна православна църква. През 2019 г. се изпълват 100 години от кончината на Сливенския митрополит Гервасий.

Животът на бъдещия митрополит Гервасий не е от леките. Малко са хубавите неща, които му се случват през живота, отреден му от Бога, но пък за получените несгоди вместо да похули Създателя, митрополит Гервасий още по-силно възревнувал за подвиг.

Той е роден през 1838 г. в гр. Габрово и произлиза от родолюбивото семейство Караолановци. Авторите на биографията на митрополита от официоза на БПЦ “Църковен вестник”, добавят, че митрополит Гервасий се ражда само 40 дена след кончината на баща си.

Светското име на митрополит Гервасий е Генчо Георгиев. Момчето израства под опеката и грижите на майка си, но и тя умира, когато той е едва на 6 години. Бъдещият митрополит има трима братя и три сестри. Семейството на Генчо Георгиев освен че било родолюбиво, било и много религиозно. Най-големият му брат бил монах на Св. Гора ­ Атон ­ монах Теофан. Преди да замине за монашеската република, Генчо се учи при известните учители Илия Попов и Цвятко Недев Самарджиев, който е един от създателите на девическото училище в Габрово през 1856 г. и пръв възприема звучната метода на преподаване и класно-урочната организация на обучение, въведена от Йосиф Ковачев. За нейното популяризиране съставя кратко ръководство, което се преписва и разпространява между учителите в ръкопис. В него са отразени въведените от Ковачев новости за начина на ограмотяване и особеностите на класно-урочната система.

Младият човек с желание се изучил в Габровското училище, където изкарва целия петгодишен курс, а след това се учи за кратко и в гр. Пирдоп. Според биографията на митрополит Гервасий “той много желаел да се учи и по-нататък, но нямал ни пари, нито пък се явявал някой благодетел”. Поради това обстоятелство Генчо отива да се учи на занаят. Приютява го майстор чехлар. Цели две години младият Генчо се учи на занаята. Това става в периода на неговите 12-14 години.

През 1852 г. с помощта на най-големия си брат, монах от Св. Гора, Генчо заминава заедно с проигумена на Хилендарския манастир Йосиф, който впрочем бил родом от Кратово. По молба на монах Теофан, Йосиф взема със себе си брат му Генчо и го закарва в Пирдоп, където да се учи при известните по онова време учители Тодор Евтимов и Никола Филипов. При тях той се учи още две години и през 1854 г. заминава при брат си в Хилендарския манастир, където продължава да се образова в манастирската библиотека. През следващите 4 години младият юноша се учи на “църковен ред и църковно пение”.

През март 1858 г. Генчо Георгиев е постриган в монашество с името Гервасий. Следващата година младият монах е ръкоположен за йеродякон, като такъв той постъпва на обучение в Духовното училище в Карея. След четиригодишно служение като дякон Гервасий е ръкоположен в йеромонашески чин през 1863 г.

Три години по-късно манастирското братство на Хилендарския манастир изпраща йеромонах Гервасий да бъде изповедник в гр. Станимака (днешен Асеновград). През 1867 г. той е избран за игумен на Араповския манастир “Св. Неделя” от Пловдивската църковно-училищна община. В манастира отец Гервасий е игумен шест години, като често оказва подслон на Бенковски и Левски, както и на много други поборници за българската свобода. В своята дейност като игумен йеромонах Гервасий е запомнен и с това, че създава училище, в което се учат повече от 100 деца от околните села, “от които мнозина стават отпосле свещеници и учители и много спомогнали за народната култура”.

За ръкоположението на йеромонах Гервасий в епископски сан има леко разминаване в пресата, като в “Църковен вестник” е упомената датата 28.01.1873 г., а във в-к “Народно слово”, който пише подробна биография на митрополита след неговата кончина, е спомената годината 1875 г. По-вероятно е споменатата в официоза на БПЦ дата да е вярната, като се има предвид, че тя почива на документи.

През 1873 г. Пловдивският митрополит Панарет, “в съгласие с почтените членове на църковно-училищната община в Пловдив”, избира йеромонах Гервасий за свой викарен епископ. С благословението на Българския екзарх Антим I в катедралата “Успение Богородично” Панарет Пловдивски ръкополага Гервасий в епископски сан с титул “Левкийски”. На ръкоположението на епископ Гервасий присъстват митрополитите Иларион Търновски, Панарет Пловдивски и епископ Серафим Велички.

Като викарен епископ Гервасий помага на митрополит Панарет десет години, “правейки всичко за подобрение участта на населението по време на Средногорското въстание в 1876 г. и при потушаването му, по време на страшното Баташко клане”.

Епископ Гервасий взема участие и в особения турски съд в Пловдив. Неведнъж се застъпва пред американския дипломатически представител, “не забравил българолюбец Скайлера”, който пък съдействал за уведомяването на Европейската комисия, която констатирала турските зверства над българите.

През тези съдбоносни и тежки години Гервасий проявява особена мъжественост, като неведнъж отказва да подпише предложеното му верноподаническо изявление в полза на турците и с риск да си навлече особено големи беди, той “скрепява с подписа си и с печата на митрополията съставения от г-н Ив. Гешов и др. протест против турския режим, който се изпращал чрез Скайлер до Брайта”, а от това пък се усилвали още повече “съчувствията” на английското общество към нещастията на българите.

Не само от турците е недолюбван епископ Гервасий, но и от гърците, и особено от българите фанариоти. Последните наклеветяват епископ Гервасий пред турската власт, че подбуждал народа към въстание и непокорство, вследствие на което той е заточен в Мулдавския манастир “Св. Петка”, където бил и “малтретиран”. Там останал три години, когато по молба на Българския екзарх е повикан в Цариград. Според дописката във в-к “Народно слово” епископът е повикан в Цариград, защото в манастира продължавал да дава убежище на различни бунтовници.

На 20 август 1877 г. епископ Гервасий заминава за Цариград, а там му била възложена задачата да събира помощи за заточени българи. В Цариград епископът остава до сключването на Сан-Стефанския мирен договор, а след това заедно с Панарет Пловдивски (който по същото време бил в Цариград), се прибира обратно в Пловдив. Епископ Гервасий обаче продължава да бъде третиран като неблагонадежден и бил мразен, този път поради своите русофилски чувства.

На 18 май 1886 г. е изпратен в Харманли, за да “урежда ония покрайнини на Старозагорска епархия”. Там той трябвало да поеме и уреди отцепилите се след Съединението на Северна и Южна България духовни околии ­ Харманлийска, Каваклийска, К. Агачка и част от Търново-Сейменска със седалище в Харманли. Тези околии той управлявал до август 1890 г., когато Св. Синод го изпраща за помощник на Сливенския митрополит Серафим. Шест години по-късно, а именно през 1896 г., Сливенският митрополит Серафим се преставя в Господа и Св. Синод определя временно управляващ делата на епархията да бъде Левкийски епископ Гервасий.

Година по-късно, през 1897 г., Софийският митрополит Партений е изпратен да проведе изборите за Сливенски митрополит. Това се случва на 21 януари. Жребият се пада на епископ Гервасий и само два месеца по-късно, на 2 март с.г., той е провъзгласен за митрополит на Сливенска епархия.

За своята си епархия митрополит Гервасий положил много усилия да възстанови и възобнови духовния живот. Проявявал много труд и постоянство. Едно от нещата, които особено оставило дълбока следа в паметта на населението от Сливенска епархия, било това, че по препоръка и спомоществователство на митрополит Гервасий много български младежи са завършили своето образование в Русия, не само в духовни, но и в светски училища и университети. “Затова и в Русия е бил много уважаван и награждаван с ордени”, пише “Църковен вестник”.

Митрополит Гервасий е и един от големите дарители на Софийската духовна семинария. Когато през 1900 г. започва строежът на духовното училище, митрополит Гервасий дава 10 000 лв. лични средства и се нарежда до Видинския митрополит Кирил, като едни от най-големите дарители на духовното ни училище. “За своите благодеяния, в полза на народното просвещение, той е зачислен между дарителите на народната просвета”, пише в-к “Народно слово”.

Митрополит Гервасий се преставя в Господа през април 1919 г., като за своето дванадесетгодишно митрополитско служение той остава като един от основоположниците на много духовни начинания в своята богохранима епархия. На 5 април митрополит Гервасий е погребан, като опелото и погребението извършва Величкият епископ Иларион, а на погребението се стичат стотици православни християни, които оказват последна почит на незабравимия си архиерей. За временно управляващ Сливенска епархия Св. Синод определя Величкия епископ Иларион.

На 6 април с.г. Св. Синод, под председателството на Доростоло-Червенския митрополит Василий, отслужва панихида за блаженопочившия митрополит Гервасий в храм “Св. София”. Кончината на митрополит Гервасий съвпаднала като дата с годишнината от кончината на Търновския митрополит Антим.

“Той умира с отворени очи за България, раздал всичкото си състояние на бедни и нуждаещи се приживе, оставяйки на своите приемници и на потомството едно добро име и един отличен пример със своя живот и със своите дела”.

Вечна да бъде паметта на митрополит Гервасий!

Автор: Ангел Карадаков
Църковен вестник, бр. 4, 2019 г.
« предишна новинаследваща новина »