ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Духовна радост за Доростолска епархия

16 септември 2010 13:35, Доростолска митрополия
Духовна радост за епархията

На 13.09.2010 г. в 10,00 ч. на площад "Свобода" бяха посрещнати свети мощи на преп. Йов и преп. Амфилохий Почаевски, св. Киприан и Юстина, частица от пояса на Пресвета Богородица и чудотворната икона на св. Богородица - "Кикотиса".

Светините бяха посрещнати от Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий заедно с духовенство от Доростолска епархия - протосингела на епархията ставроф. ик. Добри Чаков, архиерейския наместник на Дуловска околия свещеноик. Райчо Върбанов, ставроф. ик. Георги Пейчев, прот. Стефан Димитров, прот. Георги Попов, прот. Добри Върбанов, свещ. Роман Михалев и духовенство от съседна Румъния - архиерейски наместник на гр. Кълъраш протопоп Еужен Барс, архиерейския наместник на гр. Урзачене (Копривщица) протопоп Богдан Стоян и духовенство от гр. Слобозия, Констанца, представители на гражданската власт - кмета на гр. Силистра г-н инж. Иво Андонов, зам.-кметове, секретаря на фондация "1300 г. България" г-жа Цветана Цанова, граждани и гости на гр. Силистра.

Светините бяха пренесени в катедралния храм с литийно шествие, при биене на клепалото от монахиня Йоана, сестра на Айдемирския манастир, както и под звуците на духовия оркестър на гр. Силистра, който свиреше "Тебе поем".

След като светите мощи и чудотворната икона бяха посрещнати в катедралния храм, Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий заедно с духовенството извърши водосвет.

Вечерта от 17,00 ч. с благословението на епархийския архиерей бе дадено началото на вечерната служба с бдение, която бе водена от прот. Добри Върбанов в съслужение с прот. Георги Попов и свещ. Роман Михалев.

На 14 септември в 9,00 ч. Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий, Великотърновският митрополит Григорий и Агатоникийският епископ Борис - игумен на Бачковската св. обител, бяха тържествено посрещнати в катедралния храм "Св. апостоли Петър и Павел" - Силистра. След благословението на митрополит Амвросий бе дадено начало на св. Литургия. Храмът едва побираше множеството миряни, дошли от съседни градове и села и съседна Румъния, за да се поклонят на светините и да отнесат благословението в домовете си. В храма за поклонение бяха изложени и мощите на св. Дасий Доростолски и св. Димитра Доростолска.

След края на св. Литургия пред храма бе извършен водосвет, след което се извърши лития около храма. Когато литията стигна до гроба на приснопаметния Доростолски митрополит Иларион, там бе извършен трисагий и бяха положени цветя на гроба му.

Поздравителни слова бяха прочетени от представителя на архиепископа на Кълъраш - Слобозия, кмета на гр. Силистра, председателя на Общинския съвет, областния управител на гр. Силистра.

На 15.09.2010 г. в 11,00 ч. Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий в съслужение на свещеници отслужи молебен за здраве и път и за последно преди заминаването им се поклониха на светините, които бяха изпратени с тържествено биене на камбани.

Кратка история на иконата „Пресвета Богородица – Кикотиса”

Чудотворната иконата води началото си от Кипър. Съгласно една от версиите наименованието й идва от храста Κύκκου и датира от византийската епоха. Според друга версия названието на иконата се свързва с името на планината Кикос и светинята води началото си от края на 11 век. Много е писано за тази икона, прототипът на която се твърди, че е излязла изпод ръката на св. апостол и евангелист Лука. Светата икона е известна още и като „Пресвета Богородица – Елеуса” (т.е. източник на милосърдие). На нея е изобразена Пресветата Дева, държаща Христос с дясната ръка. Тази икона е свидетелство за огромната почит, с която се ползва Пресвета Богородица сред православните народи. През 1576 г. иконата е била покрита със сребърен и златен обков. Новият обков е бил направен през 1795 година. Той покрива изцяло лика на Пресвета Богородица и това покритие, по волята на император Алексий не се маха никога, за да внушава светинята по-голямо почитание. През 1669 г. Александрийският патриарх Герасим се усъмнил и понечил да повдигне обкова, за да види лицето на Божията Майка, но бил наказан за своето кощунство и принуден със сълзи на очи да проси прощение от Господа. Руският цар Василий - Барский посетил манастира през 1735 г., пише, че монасите смъквали покрова от иконата само в периода на суша, като предварително я пренасяли на съседния връх, известен под названието "Престол", където отслужвали съответния молебен. Правели това без да гледат нейния образ, който обръщали към небето. Народът изпитвал дълбока любов към светата икона. Съществуват много народни песни, в които се възпява Божията Майка - Кикоска, както и исторически свидетелства, че по целия остров са оказвани големи почести на светинята. В храма може да се видят свидетелства за чудесата на иконата. Веднъж един чернокож нечестивец се опитал да открадне иконата и ръката му изсъхнала. Благодарение на силата на светата икона по време на суша е валял дъжд, бездетни са раждали и болни са оздравявали.

Кратко житие на преп. Йов

Преподобният Йов е живял в много тежки времена. Той се родил през 1550 г. в Галиция и в светския живот се наричал Йов Железний. Едва десетгодишен той постъпва в Угорницкия манастир. На 12 години бил постриган за монах, а когато достигнал пълнолетие, бил удостоен с великата схима, при което му било върнато името Йоан. Той много обичал това име и винаги се подписвал с него, но на иконите е изписан като Йов. По молба на княз Острожени, преп. Йов е преместен в намиращия се в неговите владения Дубенский манастир, където преподобният останал да се подвизава и писал в защита на православието. Жаждата за подвижническо уединено житие го заставя да се пренесе в Света гора Почаевска, но там бил избран за игумен. За молитвените си подвизи той се уединил в каменна пещера, краката му били покрити в рани чак до костите. Той постоянно изричал Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния", която го довежда до висока духовна степен. Ето какво казва неговият ученик и сподвижник Доситей, който след смъртта на преп. Йов станал негов приемник по игуменство: "Веднъж, когато преподобният се молеше в тази пещера, изведнъж го обля светлината на Божията благодат, която сияеше в цялата църква непрестанно в течение на два часа. Аз като видях това, с голям ужас паднах на земята победен от такова чудно видение. Преподобният Йов починал на 28.10.1651 г. Мощите му били открити през 1659 г., след като на три пъти се явявал на Киевския митрополит Дионисий. Скоро след това в тази обител дошла на поклонение Ева Домашевская. През нощта тя видяла, че в църквата "Света Троица" сияе светлина и чула песнопение. Нейната послушница девица Анна отишла да разбере какво служение се извършва и за свой ужас видяла, че църковните врати са отворени, а в средата на храма между два ангела стоял преп. Йов. Обръщайки се към девицата, той й наредил да извика игумена Доситей, който в този момент е бил безнадеждно болен. Преп. Йов подал напоен с миро плат и наредил игумен Доситей да бъде помазан с него. Когато получил този плат, болният игумен се помазал с него и получил изцеление.

Кратко житие на преп. Амфилохий

В украинското село Мала Иловица на 10.12.1894 г. в семейството на Варнава и Анна се ражда син, който при светото кръщение наричат Яков. През 1912 г. Яков бил извикан в царската армия, където служил като фелдшер. През 1925 г. Яков бил приет за послушник в Почаевската лавра. В трудолюбие и смирение изпълнявал всички послушания. На 8 юли 1923 г. с благословението на митрополита на Варшава и цяла Полша еп. Дионисий, Яков бил постриган в монашество с името Йосиф. През 1933 г. бил ръкоположен за йеродякон, а през 1936 г. - за йеромонах.

Из спомените на духовните деца на стареца. "Веднъж дошли при него млади хора, които се оплаквали от душевна тъга, липса на сън и апетит. Старецът ги заставил да стоят в двора и им казал да направят по 450 земни поклона. После им заръчал да правят това всяка вечер в къщи, да носят кръстове, да не пият и пушат, да ходят редовно на църква и да спазват поста. При това добавил, че когато е болна душата, това не се дължи на нерви, а бесове ги мъчат и трябва с пост и молитва да се борят срещу тях.

По-късно йером. Йосиф се върнал в родното си село и заживял при своя племенник. При него започнали да идват много страдащи хора. Местните власти, обезпокоени от притока на хора в селото, започнали да настройват роднините срещу него и един от тях се поддал. Излъгал стареца и със своя трактор го откарал извън селото, като го пребил жестоко и го хвърлил в леденото езеро. В студения декемврийски ден мъченикът престоял 8 часа в ледената вода.

Духовните му чеда намерили умиращия старец и го откарали в Почаевската лавра, където още същата нощ той бил постриган във велика схима с името Амфилохий. След кратко боледуване старецът оздравял напълно и отново започнал да помага на болните.

Из спомените на К. Шумалович: През лятото на 1961 г. на ръката на моя син излезе киста. Тя се увеличи почти два пъти, водихме детето на лекари, но те не ни помогнаха. Тогава се обърнахме за помощ към стареца, който се помоли и държа ръцете на детето. На другия ден от кистата нямаше и следа.

На 3.04.2002 г. Светият Синод на Украинската православна църква взема решение за причисляването на стареца към лика на светиите. Това станало в неделя на 12.05.2002 г. в Почаевската лавра. По време на неговото прославяне в небето над лаврата се появили два облака във форма на кръст. В продължение на един час вярващите могли да наблюдават това чудо. Поклонниците казвали: ето, те вече са двама - св. Йов и св. Амфилохий.

Текст и снимки : Йордан Петров

 

 

Снимки

Духовна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаДуховна радост за епархиятаПред гроба на приснопаметния митрополит ИларионПред гроба на приснопаметния митрополит ИларионПред гроба на приснопаметния митрополит ИларионПред гроба на приснопаметния митрополит ИларионПред гроба на приснопаметния митрополит ИларионЗа споменПоследно благословение преди заминаването на светинитеДа си вземем последно благословениеДа си вземем последно благословениеДа си вземем последно благословениеДа си вземем последно благословениеДа си вземем последно благословение
« предишна новинаследваща новина »