ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Беседа за житейския път на отец Георги от с. Жегларци

19 април 2019 15:21, Видинска митрополия
Беседа за житейския път на отец Георги от с. Жегларци

На 06 април 2019г., след вечерното богослужение в митрополитския храм Св. Николай Мирликийски, град Видин, духовници и миряни от града имаха възможност да се запознаят с моменти от житейския опит и свещеническото служение на отец Георги Пейчев от добружанското село Жегларци.

Протоиерей Стоян Василев от Варненска и Великопреславска епархия разказа подробно за живота и служението на о. Георги, с когото е имал радостта да се среща и общува.

Поучителният пример от служението на о. Георги Пейчев, чудните събития от неговия живот, както и множеството лични впечатления и случки в живота на негови духовни чеда за дълго време ще пораждат размисли за осмисляне и поправяне на личния ни живот, утеха и укрепване на вярата.

Радостта от духовното общуване продължи и в неделния ден на светата Василиева Литургия отслужена от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Даниил в съслужение с протоиерей Стоян Василев, иконом Методи Борисов, протоиерей Арахин Станков и дякон Виден Виденов.

В проповедтта след службата митрополит Даниил припомни на богомолците накратко житието на св Йоан Лествичник, на когото е посветена четвъртата неделя от Великия пост. Митрополитът посочи, че не случайно три от неделите през Великия пост са посветени на православни светци, чийто живот нагледно ни показва какъв е смисъла на поста в който се намираме и въобще смисъла и целта на християнския живот – освещаването на човека и придобиването на нетварната Божия благодат, по думите на свети Серафим Саровски.

„Бог ни най-малко не се е изменил в сравнение с времето, когато са живели празнуваните през поста светци. Неговата благодат също не се е изменила – не е намаляла и не е по-малко действена. Животът на о. Георги Пейчев от село Жегларци, за когото присъстващите в съботната вечер на беседата на о. Стоян Василев имахме възможност да научим ни свидетелства за това.“, каза митрополит Даниил.

„Това, което ни различава от светиите е нашата вяра и съответно нашия живот. Вярата на мнозина православни християни днес е подобна на вярата, която изповядал бащата на бесноватото момче, за което се разказва в Светото Литургийно Евангелие за днешния неделен ден: „Вярвам Господи, помогни на неверието ми.“

„Тези думи ни показват, че има различни видове вяра в Бога. Една е вярата от слушане, от виждане, от размисъл при която нашия ум се съгласява и убеждава в истинността на вярата. Например, бащата на момчето е бил осведомен за множество случаи на изцелени от Господ Иисус Христос човеци. Той е бил убеден в силата на Господа да освободи детето му от насилието от тормоза, които му причинявал бесът. Но сърцето му все още е нямало своите основания, за да изповяда тази вяра в пълнота.

Липсвала личната връзка на този човек с Бога. Едва, когато той искрено изповядал своята немощ и призовал Бога в молитва: „Вярвам Господи, помогни на неверието ми.“, Господ се смилил и изцелил детето му. Тогава, вярата на този човек станала вяра от опит.

Този случай ни показва, че сърдечната вяра в Бога, вярата от опит е дар: нашето сърце не може от самосебе си, без да има свидетелството на Божия дух да изповяда този вяра. Нашият ум може да бъде убеден с разумни аргументи, но сърцето, където е най-интимната част от нашето същество се нуждае от друг тип свидетелство и това е действието на Божията благодат в него, както и е казано, че никой не може да изповяда, че Иисус Христос е Син Божий, освен чрез Светия Дух (ср. 1 Кор. 12:3).“

Митрополит Даниил обърна внимание на това, че дарът на вярата ни се дава от Бога, чрез нашето доверие в Него и приемането в нашият живот да постъпваме по Неговата блага воля. Важно е да разбираме, че вярата е дар, а не даденост, т.е. дори след като сме удостоени Божията благодат да споходи нашето сърце, ако ние проявяваме безразличие към този дар и немарим за искреността на взаимоотношенията с Бога, не се каем, не се изповядваме, не участваме в богослужението или започнем да мислим високо за себе си, или изобщо пренебрегваме нашите християнски задължения, то този дар ни напуска, защото Бог прави разлика между добро и зло, между истина и неистина и не благоволи към зли и лукави постъпки.

„В живота на празнуваните във втора, четвърта и пета недели на Великия пост светий виждаме до какви други духовни плодове довежда тяхното постоянство във вярата и богоугодния живот. Подобни духовни плодове виждаме също така и в живота на о. Георги Пейчев от с. Жегларци“, каза митрополит Даниил.

В края на проповедтта владиката направи сравнение с това, как о. Георги е живял в малко-известното добружанско село и дори, когато през шейсетте години на миналия век, безбожната власт искала неговото преместване от селото в по-богата градска енория, с цел за да се разпръсне малката църковна общност, която се е създала в Жегларци, той не се съгласил да напусне затънтеното селце.

Нито липсата на подходящо образование за децата му, нито липсата на перспектива за тяхното развитие в селото, нито бедните условия и тежкия физически труд, който е трябвало да полага, за да изкара прехраната за семейството си са го разколебали да напусне село Жегларци. О. Георги е знаел, че камъкът тежи на мястото си и че Господ там, в това село му е поверил да разпръсква светлината на светото Евангелие, да свидетелства за Бога, да сее Божието слово в душите на хората, да ги подпомага в православната вяра и благочестие.

По този начин в духовната пустиня наречена Жегларци произрастнал малък духовен оазис, където се идвали мнозина, за да почерпят духовни сили, утеха и подкрепа във вярата, каквато в големите градове, дори в столицата трудно са могли да намерят.

„Това е много силен пример за нас, особено в тежката икономическа и демографска криза, в която се намира нашия хубав видински край днес,“, каза митрополит Даниил. „Необходимо е да възпитаваме нашите деца да търсят преди всичко друго Бога и Неговата правда. Това да бъде най-важното нещо в живота им. А нашия Видин и всички градове и села в епархията ни предлагат прекрасни условия за богоугоден и спасителен християнски живот.

Има родители, които съветват децата си още в гимназиалните класове да мислят да устройват живота си в чужбина. А какво ще се случи, ако там те предпочетат материално устроения живот, професионалната кариера или израстването в общественото пред духовния живот и пред устройването на царството Божие в душите им? Може ли материално устроения живот да замени Божията благодат без която не може да живеем истински християнски живот и без която не може да се спасим?

Затова е необходимо да учим децата ни да обичат Бога и Църквата и да не се блазнят от едно икономически богато общество, в което обаче няма място за Бога.“

Митрополит Даниил изказа сърдечна благодарност на о. Стоян Василев от Варненска и Великопреславска епархия за проникновения разказ за живота и служението на отец Георги Пейчев: „Вашата беседа умили сърцата на слушателите и запали в тях синовна любов към този богоозарен духовник от нашето съвсем близко минало.“

Всички присъствали на беседата засвидетелстваха за духовната радост, на която са станали причастни и молитвено пожелаха братското общуване с гостуващия духовник и придружаващите го енориаши от манастира Св. Св. Константин и Елена, гр. Варна да продължи и занапред.

 

 

Снимки

Беседа за житейския път на отец Георги от с. ЖегларциБеседа за житейския път на отец Георги от с. ЖегларциБеседа за житейския път на отец Георги от с. ЖегларциБеседа за житейския път на отец Георги от с. ЖегларциБеседа за житейския път на отец Георги от с. Жегларци
« предишна новинаследваща новина »