ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Съдът в Страсбург сложи точка на делото, заведено от разколниците в БПЦ

18 септември 2010 19:20, Българска Патриаршия
Съдът в Страсбург

Съдът в Страсбург сложи точка на делото, заведено от разколниците в БПЦ. Отряза основните им претенции, някои от които отиваха не просто отвъд правото, но и отвъд здравия разум. И поля с леден душ кресливите политически и “правозащитни” подстрекатели на църковния разкол, който тровеше живота на Църквата цели десет години в периода 1992-2002 г.

Ето претенциите на вече бившите жалбоподатели, които страсбургските магистрати попариха безапелационно:

Първо, искаха да им бъдат “върнати” 107 храма в цялата страна, или вместо това обезщетение от 678 милиона евро. Съдът отхвърли това искане! Защото храмовете никога не са били техни, а са собственост на БПЦ и никой никога не ги е отнемал от нея.

Второ, поискаха също 194 708 евро за шестимата жалбоподатели, начело с Иван Стоянов Петров (лъжепатриарх Инокентий). Тази неоснователна претенция също е отхвърлена!

Трето, не стига горното, ами пожелаха и 4 милиона и 262 хиляди евро компенсации за 121 техни сподвижници, които били “лишени от постовете си в църквата” и още 1 милион за други 720 лица, които били “страдали” от разкола. Съдът отхвърли и тези фалшиви претенции!

Нещо повече, не се прие и искането на разколниците да бъде възстановено статуквото преди принудителното им извеждане от храмовете по искане на Светия Синод през 2004 година.

В крайна сметка съдът присъжда 50 000 евро на всички разколници заради действията на полицейските и прокурорските органи.

Магистратите указват също, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията, според които вътрешните спорове във вероизповеданията да се решават от самите тях и по съдебен път и да не се пречи на “алтернативния синод” да се регистрира. Правителството би трябвало да внесе необходимите пояснения в Комитета на министрите на Съвета на Европа, който ще следи как се изпълнява това решение. Защото и сега законът е базиран изцяло на този принцип, а разколниците винаги са могли да се регистрират като вероизповедание в съда.

Добре е, че съдът в Страсбург още веднъж подчертава, че сам по себе си известният член 10 от Закона за вероизповеданията, който в съзвучие с Конституцията прогласи БПЦ за юридическо лице ex lege (по силата на закона), не противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Това твърдение на съда безпрекословно развенчава приказките, че тази разпоредба нарушавала правата на човека.

Магистратите отправят укор единствено, че този текст е приет в момент, когато според тях в БПЦ е имало “дълбоко разделение”. Дори да приемем безкритично това твърдение, фактите сочат, че такава ситуация днес няма и след като текстът не противоречи на конвенцията, няма причина за неговата ревизия.

Разбира се, сигурно ще има среди, които ще се опитат да спекулират със съдържанието на тези решения и ще настояват текстът за БПЦ да бъде заличен от Закона за вероизповеданията. Те правят това вече осем години. Но същностните текстове от закона останаха непокътнати при три парламента, три мнозинства и три правителства. Това е показателно за качеството и държавното значение на този акт.

Из статията на Борислав Цеков в днешния брой на в. Труд

 

 

« предишна новинаследваща новина »