ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Приветствено слово на Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод на БПЦ-БП до папа Франциск

05 май 2019 12:40, Българска Патриаршия
Приветствено слово на Българския патриарх Неофит от името на Св. Синод на БПЦ-БП до папа Франциск

Христос Воскресе!

Ваше Светейшество!

От името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия приветстваме Вас и Вашите спътници с „Добре дошли”. Добре дошли в земите, носителки на наследството на светите равноапостолни Кирил и Методий, на свети княз Борис-Михаил Покръстител, на свети Климент Охридски и на много други Божии светци и угодници, благодарение на чието просветителско дело през IX и X век християнството се разпространи в Европа и отвъд нейните предели.

Известно е, че Рим винаги е имал отношение към България, като от 11 века насам периодично полага усилия за установяване на близки контакти със синклита на българската държава. Това намери израз и в първото посещение на Римски папа в България през 2002 година, когато Вашият предшественик папа Йоан-Павел II беше наш гост. Само след 17 години Вие сте вторият папа, който идва в България, което няма как да си обясним освен като наистина специално отношение. Вашето желание да ни посетите в Светия Синод възприемаме като израз на уважение към Българската Православна Църква. Уверяваме Ви, че уважението е взаимно.

Стараем се, доколкото ни е възможно, да следим Вашето дело и се радваме, когато чуваме Ваши силни думи в защита на християнските корени на Европа и предупреждения за опасностите, ескалиращи до откровено богоборчество и физическо преследване на християни в собствените им страни. По тези въпроси мненията ни съвпадат.

Глава и кормчия на кораба на Едната, Света, Вселенска и Апостолска църква е сам Господ Иисус Христос и в днешните бурни времена наш безусловен дълг е да пазим Неговия кораб от каквито и да е пробойни, за да се спасят повече човешки души. Стараем се да опазваме Църквата, която е „без петно, или порок, или нещо подобно” (Еф. 5:27) и полагаме всички усилия да не допускаме компромиси с вярата. Радваме се всеки път, когато научаваме, че и други духовни водачи споделят сходни на нашите убеждения.

Ваше Светейшество,

При посещението си в Светия Синод през 2002 година Вашият предшественик папа Йоан-Павел II изрази съжалението си от продължаващата липса на пълноценно общение между нас, като констатира, че „Господ Иисус Христос основа една единствена църква, а ние днес се представяме на света разделени, като че самият Христос е разделен”. Нека кажем, че тук, в престолнината на българската държава София, носеща името на Премъдростта Божия, ние винаги сме се молили за единството на света в Христа, защото единни християните ще са по-силни.

Неведоми са, наистина, пътищата Господни! Само на Божия промисъл може да се отдаде фактът, че тези тук земи са станали свидетели на някои от най-големите върхове в единението на християнския свят, но също така и на печални спорове и разколи. Така например, през 343-та година тук се е провел Сердикийският поместен събор, който ние почитаме наравно със Седемте Вселенски и останалите поместни събори, които Православната църква приема за канонични. На този събор, в присъствието на 300 епископи от западните и на 79 епископи от източните епархии на Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква, под председателството на Кордовския епископ Осий е препотвърден тържествено Никейският Символ на вярата, потвърдена е издадената от папа Юлий I оправдателна присъда над свети Атанасий Велики, осъдена е отново лъжливата арианска ерес и са приети важни правила за устройството и добрия ред в Църквата. Сердикийският събор е тържество на Вселенската Църква и наследство, което трябва да ни насърчава и вдъхновява.

От друга страна, архивите пазят писма, написани от Вашия предшественик папа Николай I и от Константинополския патриарх свети Фотий до нашия свети княз Борис-Михаил Покръстител, както и редица други писма, послания и протоколи от поместни събори, всички те свидетелстващи за определени обстоятелства около покръстването и приемането на българския народ в лоното на християнската вяра. Обстоятелства, довели до спорове, обременяващи и до ден днешен отношенията в християнския свят. Струва ни се, че макар и добре документирана, тази част от историята на Църквата не е достатъчно безпристрастно анализирана и не са направени нужните изводи. А е възможно да се окаже, че в онзи миг, в който историята на Вселенската Църква се е преплела с историята на българската държава, се крият някои от отговорите на въпросите, които ни занимават и днес.

Животът на Църквата се направлява от нашия Господ Иисус Христос. Ако Бог е допуснал нещо да се случи, то Той знае защо го е допуснал и очаква и ние да разберем защо. Ние, Българската православна църква, сме твърдо убедени, че по отношение на вярата компромиси не може и не бива да има.

Използваме случая, за да изразим благодарността ни за радушния прием, който всяка година на 24-ти май оказвате на нашите пратеници в Рим и за съгласието Ви те да извършват Богослужба над гроба на свети Константин-Кирил Философ, и да измолват неговото застъпничество пред Бога за благочестивия и христолюбив български православен народ.

Желаем Ви приятен престой в нашето Отечество!

 

 

« предишна новинаследваща новина »