ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"

03 август 2019 01:21, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"

На 2 август 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий" - град Варна. Множество духовници и християни от целия град взеха песенно и молитвено участие в канона, наричан още Параклис или в превод от гръцки език "утешение", който бе отслужен пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Всецарица" (на гръцки "Пантанаса"), пренесено в храма от Света Гора през 2014 година.

Митрополит Йоан се обърна към многожеството християни и разясни историята на Богородичния пост, който се „явява втория по строгост след Великия пост така, както указва дисциплинарния тогава ред, с употреба на риба на Преображение Господне и разбира се с употреба на олио в събота и неделя. Това важи в Йерусалимския типик на манастирите. И един Константинополски събор от 1166 г. утвърждава този пост, потвърждава това, което говорихме“ - каза Архиереят.

Той насочи вниманието на присъстващите и към празника Успение Богородично, който включва изключително много богословски идеи. Негово Високопреосвещенство продължи проповедта си от предната вечер с думите: „Майката на Светлината слиза в мрака. Родилата Началника на живота и Победителя на смъртта, дори след Възкресението Христово, се предава в областта на смъртта. Ако в дните, когато грехът царува, причинявайки смърт и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адам, свидетелства свети апостол Павел към римските християни, удивително било, че Енох и Илия не умрели, както останалите човеци. Но в дните, когато благодатта се възцари с правда за живот вечен чрез Иисуса Христа, нашия Господ, отново светият апостол говори към римските християни, не по-малко удивително е това, че Мария умира, както другите човеци. Светата Църква, която е пазителка на много различни Божии премъдрости, в едно от своите песнопения на Успение Богородично възкликва: "О, дивно чудо! Източникът на живота в гроб се полага" (Първа стихира на "Господи возвах"). Ако Пресветата Дева отдава дан на владичеството на греха, защото плодът що дава грехът е смърт, и ако над Преблагословената от части се извършва проклятието, отнесено към древното проклятие на Адам, "защото пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит. 3:19), то какво можем да очакваме ние, които и макар да сме приети за наследници на новото благословение на Христос, но едва ли не повече живеят като наследници на ветхия Адам със земните си помисли, с чувствените си въжделения, с плътските си дела. Съвършено справедлив е въпросът на свети апостол Петър: "И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?" (I Петр. 4:18).

Митрополит Йоан припомни думите на свети апостол Павел: "Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт" (Евр. 11:5). „Колко повече безпримерна благодат у Бога е придобила Мария. И ако Илия е бил достоен да бъде взет на небето с огнена колестница, колко повече е достойна тази, която вътрешно е небе и жилище Божие?“, заяви още Негово Високопреосвещенство.

Варненският и Великопреславски митрополит отбеляза, че за съвременния човек, за човека в новозаветно време има непоклатна надежда във Възкресението Христово. „Но Успението Богородично ни напомня за това, че тази надежда не бива да се превръща в безгрижие. И другото, че Христовата светлина, която дойде в света трябва да бъде възприета от очите, които са готови да приемат светлината, а не тези очи, не готови, да се ослепят от нея. Следователно онова, за което вчера стана дума, че "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44:14), е онова дълбоко смирение, което винаги беше в облака, който закрива Света Богородица. Да, тя беше положена в гроб, да, светите апостоли видяха, те поплакаха, но после имаха повод да се зарадват, защото тя отиде при Бога и каза: "Аз ще бъда с вас през всичкото време до край света". Следователно нашето спасение е в надежда, казва светият апостол, обаче това е нещо, което се постига с много труд, с Божията благодат и със старанието на човека“.

Снимки и текст: Георги Великов

Снимки

Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"Молебен канон на Пресвета Богородица в храм "Свети Атанасий"
« предишна новинаследваща новина »