ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово на Видинския митрополит Даниил по повод годишнина от кончината на Българския патриарх Максим

02 ноември 2019 18:57, Българска Патриаршия
 Видински митрополит Даниил

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

„Във вечна памет ще остане праведникът.“ (Пс. 111:6)

Днес, когато поменаваме всички от века починали с вяра и надежда за възкресение и вечен живот в Господ Иисус Христос православни християни и възнасяме молитви за тяхното упокоение, Господ ни събра в тази Света Обител, за да почетем паметта и на обичания от всички ни блаженопочинал и приснопаметен Български Патриарх Максим.

Преди седем години – на 06 ноември 2012 г., вестта за земната кончина на Светейшия ни патриарх предизвика у целокупния български народ спонтанна, искрена скръб. Народът беше единен в тъгуването си за своя духовен баща. Хиляди минаваха да се поклонят и простят със своя първойерарх при упокоеното му тяло, да засвидетелстват своята обич, признателност, дълбоко уважение, почит.

Почувстава се едно единение сред народа в тази спонтанна, неподправена скръб. Никакви възражения, никакви разногласия, никаква пристореност или противоречиви чувства към човека, когото изпращаме от временния живот, както често се случва днес в т.н. плуралистично общество, в което живеем. Духовенство, управляващи, институции, медии, обикновен народ – цялото общество в страната, представителите на поместните църкви, инославните изповедания и дипломатически мисии бяха съпричастни на тази всенародна скръб, почит и признателност. Народът оцени в пълна степен, че загуби временно тук на земята своя Патриарх, но спечели във вечността един молитвеник и закрилник.

Такива чувства се пораждат у нас само тогава, когато човекът с когото се прощаваме има за нас особено значение, допринесъл е нещо съществено за нас и има място в нашите сърца – станал е част от нас. С една такава частица от нас се прощавахме тогава всички.

Това говори много. Това единение на народа в свидетелството му за значимостта и приноса на човека, когото Господ беше повикал от времменния живот, означава, че дядо Максим в своя почти едновековен живот, 86 години от който бе отдал в послушание и служение на Църквата, бе живял с Христовите думи: „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели.“ (Йоан 15:13)

Той бе влагал сърце в послушанията възлагани му тук в Троянската света обител от 12 годишна възраст, бе влагал усърдие и прилежност в усвояване на богословските дисциплини в семинарията и богословския факултет, бе възрастнал в себеотдаденост, изпълнителност и отговорност в монашески образ и духовен сан, бе съзрял в мъдрост, благоразумие, такт като правоправещ архиерей. Проявяваше Христоподражателна, самоотвержена отеческа любов и братолюбие като Първосветител на родната ни Църква в продължение на 41 години.

Неговата добродетел се прояви първом в мирно време – за мнозина тогава време на застой – но не и за него, който знаеше, че дните са лукави и затова скъпеше времето (Еф. 5:15). Той проявяваше самодисциплина в личния духовен живот, включително в смиреното понасяне на кръста на болестта от която страдеше, поради което спазваше допълнително стриктно въздържание. Към себе си беше строг, проявявайки пословична скромност и пестеливост, но същевременно щедър в грижата си за нуждаещите се.

Известно е свидетелството на негови близки сътрудници, за това, че Патриарх Максим винаги внимателно следеше всичко, което се случва в обществото, ежедневно изчиташе и отговаряше на голяма кореспонденция, никога не беше безразличен към проблемите и страданията на народа. Макар да беше пестелив на думи, той никога не се изолираше от случващото се в обществото и в Църквата, имайки съзнание за своята отговорност и ясна позиция по всички важни въпроси от живота на българския народ и на св. Църква.

Но неговата Христоподражателна любов пролича най-ярко във времето на тежко изпитание за родната ни Църква и особено за него, като пръвоиерарх, кормчия, който с отговорност пред Бога и народа ръководи Св. Синод.

В годините на разкола той понесе с кротост хиляди удари и хули. Цялото общество чрез медиите бе ставало през годините свидетел на какви ли не хулни и лъжовни думи за него. Измени от събратя, отрицания от силни на деня, опит за разделение у народа... Как ли не бяхме чували да наричат и да постъпват спрямо Светейшия ни Патриарх, включително от духовници – а от него в отговор на всичко това чувахме само благи думи, казани с кротост. Виждахме, че той наистина бе пример на дълготърпение, на всеопрощаваща любов, снизходителност към ближните, но и на принципност и твърдост в отстояване на истината.

Опитаха се да разделят паството му, чедата, народът му. Със своята вяра и упование в Бога, кротост, незлобие, мъдрост, дълготърпение, благоразумие, твърдост, братолюбие, всеопрощение и любов той понесе и преодоля всичко това. Опази единството на Св. Синод, опази единството на Църквата ни – независима от политическата конюнктура, от политически и чужди влияния и внушения на отделни личности.

Чрез истинното свидетелство за Христовите добродетели въплътени в неговия живот, той докосна, остави следа, възпита и у нас своите чеда една духовна опитност, че когато се мисли не за това, което е човешко, а за онова що е Божие (Мат 16:23), тогава действително Христова сила се проявява напълно дори в немощ (2Кор. 12:9); че когато стоим твърдо единни в православната ни вяра и държим за съблюдаването на каноничния църковен ред, то Господ е с нас и никой не може да бъде против нас в отстояването на истината. Господ на практика ни показа това, чрез преодоляването на разкола.

Патриарх Максим ни показа на дело как с Христоподражателна кротост се отстоява богозаповяданото ни единство в и на Църквата. Той ни опази през изпитанията в единство и ни завеща да бъдем единни във вярата, любовта, истината, в опазването на независимостта и достойнството на родната ни БПЦ. Остави ни своя висок пример и своите молитви. Като миротворец, той ни завеща своя блажен мир!

С чувство на синовна признателност и благодарност към блаженопочиналия ни Патриарх вседушевно в братско единство духовенство и народ отправяме молитва към Всеподателя Бога, на днешния ден, когато поменаваме всички наши покойници, починали с вяра и надежда за Възкресението ни в Христа, щото Господ да го упокои със светиите в селенията на праведните, там където няма никаква болка, скъб или въздишка.

Вечна и блаженна да бъде паметта на дълбокообичния ни Български Патриарх Максим: нека по неговите свети молитви Господ ни укрепи да следваме неговия пример и опази в единството на Светата Православна Църква! Амин!

Видински митрополит Даниил

https//www.youtube.com/watch?v=BCWpBOst-8k

 

 

« предишна новинаследваща новина »