ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Проф. Йохан Крамер – инициатор за създаването и понастоящем съветник в Социална асоциация „Св. Андрей” БГСНЦ

22 октомври 2010 11:02, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Проф. Йохан Крамер

В Деня на Независимостта на България, 22 септември, генералният консул на България в Мюнхен, г-н Атанас Кръстин, връчи грамота на проф. Йохан Крамер за изключителни заслуги в областта на социалната дейност и за неговия принос в развитието на сътрудничеството между католическата и българската православна църковна общност.

По повод Общото събрание на СА „Св. Андрей” проф. Крамер гостува във Варна и бе любезен да отдели време и сподели за читателите на Официалния сайт на БПЦ:

- Проф. Крамер, бихте ли се представили накратко на читателите на Официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия?

- По произход съм австриец. От десетилетия съм енориаш, четец и иподякон на руската православна катедрала „Св. Николай Чудотворец” във Виена. До 2007 г. работих като професор в един институт за повишаване квалификацията на учителите в Австрия. Вече съм пенсиониран професор, но продължавам да работя като доцент по катехизис в един философско-богословски институт в малкия град Санкт Пьолтен.

- По какъв повод получихте тази грамота? Разкажете ни нещо повече за нея.

- Преди 12 години беше създадена Социална асоциация „Св. Андрей”, за чието основаване тогава имах възможност да помогна. Оттогава редовно участвам в дейността на СА, по-рано като член на Управителния съвет, а в последно време като съветник. В нашата асоциация си сътрудничат източни православни християни, а от германската страна - католици, в областта на социалната дейност. И в това сътрудничество можех да давам съвети и да помогна, понеже като богослов, живущ на Запад, имам опит и в контактите между християни.

- Очаквахте ли това внимание от българската държава, в лицето на министъра на културата?

- За мен наградата от министъра на културата беше голяма изненада. Преди две години чествахме 10-годишния юбилей на СА „Св. Андрей” и се запознахме с генералния консул на България в Мюнхен. Тогава той ми отдели много внимание и мисля, че по негова инициатива получих тази награда.

- Бихте ли се върнали назад във времето, за да разкажете как бе учредена СА „Св. Андрей”?

- Преди около 14 години със семейството ми, както всяка година, бяхме на почивка в курорта „Дружба”, който, слава Богу, отново се казва „Свeти Константин и Елена”, край Варна. Тогава случайно - обаче за християнина, както знаем, няма случайности - се запознах с членове и сътрудници на немски социални фондации, които също бяха на почивка във Варна. Те се интересуваха от социалните проблеми и социалната реалност в страната.

Имах възможността да ги запозная с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил. След това те разгледаха различни социални учреждения – училища, болници, домове - и решиха, че искат да направят нещо и за България. Дотогава работеха само в Германия. След известен период – година, две - назря времето за създаването на СА „Св. Андрей”.

Тя е учредена и се състои от трима членове. Две немски фондации: фондация „Либенау”, фондация „Св. Франциск” - Хайлигенброн и българския партньор, Варненската и Великопреславска св. Митрополия, в лицето на Негово Високопреосвещенство митрополит д-р Кирил. И вече 11 години асоциацията изпълнява своята мисия във Варна и околността на Варна. Особено в с. Кичево, общ. Аксаково, където имаме един изключителен Детски комплекс.

- Днес в България все още има обществени домове за деца. Много организации, тв програми „експлоатират” темата за децата сираци, за децата в домовете. Разкажете ни за Детския комплекс „Св. сестри Вяра, Надежда, Любов и майка им София” в с. Кичево – част от СА ”Св. Андрей”?

- Създаден е с много любов – и от ръководството, и от служителите! Много важно в Детския комплекс е духовното възпитание на децата, възпитание в духа на християнските ценности. Нашите деца имат родители, но предимно са от „трудни семейства”. Още в детската градина малчуганите се запознават с основите на Православието от свещеник, а по одобрена от Митрополията програма, служителите участват в проект „Религия за възрастни”. Митрополитът често посещава комплекса и беседва със служителите. Много деца се чувстват там като в своя собствен, роден дом...

- Едно от направленията в СА „Св. Андрей” е социалният патронаж. Каква е разликата между помощта, която получават хората от държавните и общински институции и тези, които я получават от СА?

- При социалния патронаж обгрижването е в по-широк аспект. Тук за хората се грижат не само за телесните им недъзи или в някакъв здравен аспект, но и за психическата и духовна хигиена. Защото въпросът за смисъла на живота, особено за по-възрастните хора, става все по-важен и по-важен. И е добре, че Църквата участва по този начин, тъй като така има голяма възможност за духовно обгрижване – да благовести за Възкресението, за Вечния живот.

- СА „Св. Андрей” е един уникален проект за България. Тя е неправителствена организация. Единият учредител от българска страна е Православната църква, чрез Варненската и Великопреславска св. Митрополия. От друга страна, СА подпомага държавата, като обслужва социалнослаби, грижи се за деца от трудни семейства, без значение каква е веровата им принадлежност. Често обществото има високи претенции към Църквата. Доколко Църквата при тази си дейност може да иска от обществото и държавата?

- Грижата за хората, за гражданите, е задача на държавата. Но тя не е една личност, нито е една безлична организация, а се състои от хора. Всички ние сме държавата. Същото се отнася и за Църквата – тя не е една организация, а се състои от вярващи личности – и всички ние сме Църквата.

Ние като граждани - и като вярващи - имаме задължение да се грижим за нашите събратя и сестри в обществото, понеже трябва да изпълняваме заповедта на Иисус Христос „Да се обичаме един другиго!”. Затова е добре, че Църквата и държавата имат възможност да си сътрудничат в социалната дейност. Държавата като голяма структура не може да влезе във всички тези детайли, във всички области и затова трябва да има хора, които по места – и като граждани, и като членове на Църквата – да допълват пропуските. И е естествено да има сътрудничество в тази област.

- СА „Св. Андрей” учреди тази година „Клуб на приятелите”, по немски образец, с цел да бъдат приобщени към дейността й обществени организации, фирми и физически лица, които да подпомагат функционирането й. Вие сте женен за българка от много години, познавате нашите традиции и манталитет и имате преки наблюдения върху нас, българите. Как мислите: има ли сега в България оформено, активно и отговорно гражданско общество?

- Моите впечатления са, че по-рано социалните грижи се разбираха от хората като задача само на държавата. По времето на комунизма тук, частни лица и организации нямаха възможност да участват в тази дейност. И това съзнание е още живо при много хора в България. Те си мислят: „А държавата ще направи това и онова”, когато някои хора страдат, имат проблеми, болни са и т. н. В Австрия е обратното: от векове хората имат социално съзнание.

Затова е добре, че е създаден този „Клуб на приятелите на СА”. Това е една крачка към по-дълбоко съзнание на хората за социалната отговорност в обществото, което не е отговорност само на една държавна структура, но е на всеки един от нас.

- На 24 септември т. г. в София се проведе литийно шествие, организирано от Българската православна църква, с искане за въвеждане на вероучение в училищата. Каква е практиката в Австрия? Изучава ли се вероучение и как е организирано?

- В Австрия преподаването на вероучение е задължително за всички членове на тези конфесии, които са признати от австрийските закони. Те са 13 или 14 конфесии. И ако в един клас или училище има достатъчно число ученици, всяка от тези конфесии има право да организира часове. И този предмет е задължителен за членовете на дадената конфесия.

Родителите обаче имат право в първата седмица на учебната година писмено да се откажат от участието на учениците в уроците по вероучение. Тогава те са освободени от този предмет. Когато навършат 14 години, тогава вече сами могат да избират.

Би било добре да има задължителен предмет „Етика” за тези ученици, които не посещават вероучение, тъй като те имат два свободни часа през седмицата, а това не е справедливо. Ако всички имат вероучение или етика, тогава това неравенство няма да го има.

- Има ли много такива, които се отказват?

- В различните училища е различно. В основните са много малко – 3-4 %. При по-големите - гимназии и професионални училища – отказите варират от 10 до 30%.

- Има ли конфронтация между различните конфесии при изучаване на този предмет? Има ли проблеми между децата на основа на тяхната верова определеност?

- Няма никакви трудности в това отношение. Защото само човек, който познава своята вяра и религия намира своята идентичност и може да е толерантен и открит към другия. Може да говори без страх и да го посреща без страх. Човек, който не е образован, не знае своите корени и своята вяра, той е в опасност. Той може да е нетолерантен, съответно и агресивен, и да не разбира другите… Аз мисля, че е добре всеки да има добро религиозно образование, защото това подпомага мирното съжителство на различните конфесии и въобще между хората в обществото.

- Като добре запознат със славянството човек (б. а. – проф. Крамер се черкува в руската православна енория „Св. Николай Чудотворец” във Виена и е постриган за четец), каква разлика намирате между днешното западно общество и нашето?

- Обществото в Австрия и в България се състои от вярващи и навярващи хора. В Австрия мнозинството от вярващите са католици, в България са източноправославни християни. Между тях, естествено, има доста конфесионални различия, обаче като християни се чувстват близки един на друг и имат общ език. Религията обединява хората. Невярващите от двата народа – ако нямат лични или културни връзки – за съжаление, имат по-малка близост. Освен това психологическо различие, основното съзнание и главните проблеми на двете европейски общества тук и там са много подобни.

- Вие бяхте избран за делегат на Виенската епархия на РПЦ при избора на Всерусийския патриарх Кирил. Как се довериха живеещите в Австрия руснаци на един австриец? Бихте ли споделили впечатленията си и за Събора?

- За мен участието в Поместен събор на РПЦ беше най-вълнуващото събитие в моя живот и голямо щастие! Имаше над 700 делегати от всички епархии на Руската православна църква. Тя не се разбира като национална руска Църква, но като многонационална Църква. В избора на Всерусийския патриарх участваха и много делегати от други народности, дори японци. Аз лично бях избран като представител на миряните от Епархийския съвет на Виенската и Австрийска епархия на РПЦ, защото съм един от най-старите енориаши от Руската Църква в Австрия.

- Какво бихте казали на раздяла на читателите на Официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия?

- Българската и европейската традиции са основани на фундамента на християнските ценности. Много е важно да не забравяме този факт, понеже днес тези християнски ценности помагат на дървото „Европа” да расте. Ако отрежем тези корени, тогава ще умре цялото дърво „Европа” - не само България - и няма да имаме бъдеще. Затова за всеки християнин социалната дейност трябва да бъде една мисия, която да се изпълнява не само еднократно през годината, а постоянно. Тя помага и за умиването на душите ни!

Интервюто се предоставя с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил.

 

 

Снимки

Проф. Йохан КрамерПроф. Йохан КрамерПроф. Йохан КрамерПроф. Йохан КрамерПроф. Йохан КрамерПроф. Йохан КрамерПроф. Йохан Крамер
« предишна новинаследваща новина »