ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Добрият пастир е като добрия артист - залата му е препълнена с публика, интервю с митрополит Неофит

25 октомври 2010 14:31, Русенска митрополия
Митрополит Неофит

- Ваше Високопреосвещенство, Вие сте изключително мил и загрижен за децата на България. Защо според Вас родителите им не ги водят на църква всяка неделя, а само на празник?

- Може да се каже, че все по-често децата са с родителите си в храма и това се забелязва с радост от духовниците. Стремежът да запазим интереса у децата относно това, което става в църквата, също е налице. Доколко им е интересно, не мога да кажа, но зависи и от възрастта им. Колкото родителите са по-привързани към храма, толкова и децата не се чувстват в църквата на чуждо място.

- Но родителите са от това поколение, което също не е имало кой да заведе на служба.

- Всички храмове са отворени, църковните празници се отбелязват с полагащата им се тържественост и който проявява интерес, може да влезе и да обогати духовния си живот.

- Кой и на какъв език трябва да говори на децата за религията?

- Новата техника дава възможност за още по-богато следене на църковните теми и вече има много както български, така и чуждестранни сайтове с интересни статии. Стига да има желание, възможности съществуват.

- Признайте обаче, че има духовници, които с изказа си по-скоро отблъскват хората, отколкото да ги привличат към църквата.

- Различни са дарбите. Не всеки от свещенослужителите е на такова ниво, че да се хареса от всички. Достатъчно е да личи у него вярата и убедеността, че трябва да е полезен на хората. Ако говорът и познанието му не е на толкова високо ниво, не можем да го укорим.

В богословските факултети се обръща повече внимание на богословието като наука, а не като общуване. Счита се, че във факултетите трябва да се набляга повече на познанието. Ако свещеникът има тази дарба и богатство на словото и духа, на вникването в проблемите на хората, е добре, но не винаги е възможно. Същото е както търсим добрия артист, на представленията на който залата се пълни. Добрият пастир познава своите, те го познават, търсят го и той ги извиква по име, щастливи са, че имат такава опора.

- Вие бяхте на шествието за въвеждане на религия в училищата на 24 септември. Какво ще се прави в онези селища, където е преобладаващо мюсюлманското население?

- В българското училище може да се учи предимно православие, а там, където има група мюсюлмани, ще се учи ислям, но от подготвени учители - българи, с педагогическа правоспособност. Както преподава българин по английски, френски, немски, така ще бъде и по ислям. Това ще помогне на децата-мюсюлманчета да се ориентират в религията си и да запазят семейните си ценности. Както православните се пазят от секти, така и мюсюлманите ще бъдат опазени от тях. Представителите на другите религии не са толкова много, но може да се предвиди изучаване на юдаизъм, католицизъм и протестантство. Най-важното е, че всичко това ще става със съгласието и желанието както на родителите, така и на децата в зависимост от техните потребности. Няма да е задължително както математика, български, история и други. Който не желае да учи религия, може да се отдаде на компютри, спорт и езици. На мен обаче ми прави впечатление, че има добра промяна у малките, които получават религиозно познание. Знанието за вярата е знание и за морала.

- Все пак винаги е имало убийства, лъжи, изневери, макар религията да е била дори задължителен предмет.

- Така е - имало е, има и пак ще има, тъй като дяволът нито оре, нито копае, а търси кого да привлече към каузата си на злото. Това обаче не ни освобождава от стремежа да победим злото в нашето общество.

- Защо сред ромското население намериха почва протестантските църкви?

- Различни са причините, но често едно от привлекателните неща са получаваните дарения от чужбина. Който отиде на църква, получава дрехи или храна. Православни свещеници са питали тези роми защо ходят в протестантската църква, а не отидат при тях и отговорът почти винаги е бил един и същ - отче, нямаш проблем - дай ми това, което ми дава той и ще идвам при тебе. Не казвам, че не става дума за духовност, но интересът надделява. Самите богослужения в протестантските църкви са по-леки, с песнички, с редуване на слово и музика, достъпни и привлекателни.

- Това ли е модерната църква?

- Но такъв модернизъм в светото Православие не би се възприел, защото ние ценим духовността, скромността, древността, а не атрактивността. Православието се старае човек да вникне в неговите истини, да бъде скромен в своя живот, но богат в своите духовни преживявания.

- Как изглежда животът от камбанарията на храма?

- Не може да се каже, че камбанарията на храма е много високо и не достига до същността на живота. Много пъти камбанният звън звучи близко до сърцето и той затова е въведен - за да събужда у човека вярата, мисълта за Бога, за храма, за добродетелта, за живота и неговите стойности.

- Какво води политиците в църквите точно по изборно време?

- Според мен не трябва да бъдат критикувани, че не са искрени в действията си. Бог е Сърцеведец и Той знае какво е в сърцето на човека. Дверите на храма са отворени за всеки и не можем да кажем кой има право да влиза и кой не. Щом Иисус Христос е застанал между двама разбойници и единият от тях се спаси, защо да не повярваме, че все някой ще получи прозрение и ще се промени.

- Кой строи днес църквите и може ли това да е начин да изкупим греховете си?

- Вярващият народ строи. Не можем да кажем, че един дарител изкупва грехове, но това е вид издължаване към храма, който не е бил посещаван редовно. Сега в Русе възстановяваме съборения храм "Всех Святих". Години наред сме изпитвали чувство на вина, че сме разрушили едно слънце в своя живот и сме се лишили от него. Надяваме се, че храмът ще бъде извор на нова духовна светлина и радост за града. Не съм привърженик на онази теория, че над Русе тегне прокоба след събарянето на храма през 1975-та година. Бог е човеколюбив и не трябва у нас да бъде водещ страхът, а стремежът да поправим грешката си.

- Защо Православната църква няма приюти за бедни, за сираци, за наркозависими?

- Имаме затруднения. Българската православна църква няма този финансов ресурс, който имат другите църкви. Виждате в какво състояние са храмовете в селата. В големите градове пък няма достатъчно помещения за такава дейност. В Русе например в църквата "Свето Възнесение" отец Иван Стойчев прави каквото е по силите му да поддържа няколко бедни семейства от енорията му. Подреди малка кухня и се опитва веднъж на ден да им осигурява топла храна. Отец Стефан от "Св. Николай Чудотворец" пък неведнъж е помагал на наркозависими младежи.

Хубаво би било в Светия Синод да се изработи концепция по този въпрос, който е част от призванието на Църквата да прави добро и да закриля хората. Така е било преди години, но по времето на социализма тази дейност е била грижа на държавата и малкото възможности на църквата са били отнети, за да не изглежда като религиозна пропаганда. Сега, когато се промениха нещата, нямаме пък финансови и кадрови потенциал. Виждате какво става с отец Иван от Нови хан - колкото и старание да полага, не може да се каже, че е достатъчно за цяла държава. Ще дойдат и такива години, но сега Църквата е оставена на самоиздръжка.

- Вие като българин с какво се гордеете? Преди години на посещение в Рим единствен вие от цялата делегация изпяхте химна "Върви, народе възродени".

- Не всеки проявява подчертан интерес към тези неща, макар да са учени в училище. Гордостта като изява на християнско поведение не е препоръчително, но можем да се гордеем с достойнствата на нашия народ, със силата на православната ни духовност. Бих казал по-скоро не че се гордея, а че съм богат с любовта към всичко родно.

Когато в Истанбул служим в църквата "Св. Стефан", за която министър- председателят на Република Турция неотдавна каза, че е един от най-красивите храмове в страната, ми става много драго на сърцето.

- Кой трябва да учи на този патриотизъм? Църквата, училището или семейството?

- Патриотичното възпитание трябва да е навсякъде. Когато си подадем ръка един на друг, вярвам, че ще имаме голям успех. Дори при приемането ни в ЕС, се подчертаваше, че ще запазим своето достойнсто на българи, макар да сме част от една голяма общност.

- Вие пред коя икона се молите?

- Пред иконостаса с главните икони, които Православната църква поставя там, към иконата на даден празник и към всички, които са пред очите ми.

- Все пак на гърдите си носите образа на Богородица.

- Нагръдният знак за епископите е панагията. Винаги съм усещал закрилата на Божията Майка. Аз съм роден под покрова на света Богодорица и в моя живот съм чувствал винаги нейната закрила. Когато майка ми е отивала в родилния дом, е бил празникът Покров Богородичен по стар стил. След това всички мои важни събития са свързани с живота на св. Богородица. Кръстен съм в храма "Успение Богородично" в София, после монашество съм приел през Успенския пост в Троянския манастир "Успение Богородично", ръкоположен бях за йеродякон на Успение Богородично, за йеромонах - на Благовещение, в архимандритско достойнство - на Въведение Богородично. Всички степени на йерархията съм получил на Богородични празници от ръката на Негово Светейшество патриарх Максим - също наша национална гордост.

Автор: Ася Пенчева, в. Утро
Интервюто се публикува с благословението на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит

 

 

« предишна новинаследваща новина »