ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Храмов празник във Варна

08 ноември 2010 18:18, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Храмов празник

Днес – Архангеловден – църквата, посветена на св. архангел Михаил в гр. Варна чества своя храмов празник. Председателят на църковното настоятелство протойерей Василий Шаган в съслужение със свещеник Стойко Стойков и свещеник Ясен Керчев и дякон Алексей Атанасов отслужи св. Божествената литургия в празнуващия храм. На празника присъстваха множество миряни от всички енории. След светата Литургия беше осветен и раздаден оброк за здраве и благоденствие. Беше отслужена и панихида пред гроба на свещеник Константин Дъновски, който е първият служил на църковнославянски език в града.

Храмът се помещава в сградата на първото българско училище в град Варна. По онова време в никой храм не се служи на църковнославянски език. По настойчивото искане на тогавашния вицеконсул на града Александър Рачински, гръцкият митрополит Порфирий дава съгласие службите в храм "Св. великомъченик Георги" да бъдат на славянски език. През 1860 г. тази привилегия е отнета, тъй като на 3 април същата година епископ Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград отделянето на Българската църква от Цариградската патриаршия.

След забраната за славянска реч в храм "Св. великомъченик Георги" в града се създава училищна община, чиято задача е построяване на българско училище и черква. Училището отваря врати на 25 юли 1862 година. Остава да бъде открит и православният храм. Първоначалната идея е черквата да носи името на светите братя Кирил и Методий. Още през 1865 г. е взето решение долният етаж на построеното вече училище да бъде приспособен за църковен храм.

Принадлежностите необходими за богослужението са взети от черквата в село Николаевка, през нощта срещу 14 февруари от иконом Константин Дъновски, който служи там. През деня на Сирни заговезни е отслужена и първата литургия в новия храм, носещ името "Св. архангел Михаил", от свещ. Константин Дъновски, първия който служи там. Според историческите данни на службата се стекли много хора не само от града, но и от близките села.

Художниците Никола Василев и Александър поп Георгиев рисуват иконите на иконостаса. Те са отлично запазени и до днес – на Иисус Христос, св. Богородица, св. архангел Михаил, св. Петър, св. Йоан Кръстител, св. Николай и св. Спиридон. Особен интерес предизвиква иконата на Александър поп Георгиев "Св. Седмочисленици" от 1866 година. На нея са изобразени светите братя Кирил и Методий и техните последователи и ученици св. Климент Охридски, св. Наум, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий.

През 1915 г., при честването на петдесетгодишнината на храма, църковното настоятелство издава малък исторически очерк, който завършва с думите: "Хвала и чест на първите виновници за откриване на българската църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците на духовно националното пробуждане на българщината тук!" Благодарение на инициативата на Янко Славчев, Константин Тюлев и Димитър Станчев през 1870 г. се открива читалище "Възрождение".

На 27 юли 1878 г. отново тук, в двора, българското население посреща руската освободителна армия с хляб и сол. И днес този паметен ден се отбелязва особено тържествено от цялата варненска общественост и от гостите на града.

От 1959 сградата е превърната в Музей на Възраждането. От май 2002 г. комплексът е върнат на Църквата и е организиран като епархийски Духовно-просветен център, към който се развива сериозна дейност и е обособена книжарница за православна литература.

В двора на църквата се намира и паметникът "Посрещане на братята освободители". Създаването на бронзовия войник с момиченцето е дело на Христо Песев.

Снимки: Явор Георгиев

 

 

Снимки

По време на проскомидиятаХрамов празникХрамов празникХрамов празникХрамов празникХрамов празникХрамов празникПанихидаЗа здраве и благоденствие!За здраве и благоденствие!
« предишна новинаследваща новина »