ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Поклонение на софийското християнско братство „Св. архангел Михаил” в Неврокопска епархия

09 декември 2010 06:14, Софийска митрополия
Поклонение на братството „Св. архангел Михаил” в Неврокопска епархия

През м. ноември 2010 г. братството „Св. архангел Михаил” при катедралния храм „Света Неделя” в гр. София организира и осъществи поклонническо пътуване в Неврокопска епархия. Участниците тръгнаха рано сутринта на 13 ноември (събота) от София и първо посетиха възрожденския квартал „Вароша” в Благоевград и църквата „Въведение Богородично”.

Преди години китният квартал бе обявен за културен паметник от местно и национално значение и е едно от малкото кътчета, където се е съхранило напълно времето на възрожденската епоха, с красивите сгради, издигнати с невероятен стил и вкус към архитектурното изкуство и традициите и занаятите на предишните поколения. Дякон Петър разказа историята на храма „Въведение Богородично”, строежът на който започнал през 1840 г. Четири години по-късно, с общите усилия на местните жители и с техните собствени средства и труд, храмът „Въведение Богородично“ бил завършен и осветен, като за времето си бил един от най-богатите и пищни храмове в региона, построен по подобие на съборната църква в Рилския манастир. През 1879 г. българите в Горна Джумая (старото име на Благоевград) поканили зографи, които да изпишат църквата.

Това били майстори от две художествени школи – Банската и Самоковската. През 1882 г. започнало зографисването на откритата галерия с колонадата, а през 1888-1889 г. била завършена и цялата декорация на храма. Днес той е национален паметник на културата заради изключителните качества на стенописите и иконостаса. Характерна негова особеност, освен прекрасните икони, е и дълбоката ажурна дърворезба, изработена по подобие на тази в църквата на Рилския манастир.

Макар да му отстъпва по размери и изящество, храмът „Въведение Богородично” се нарежда сред най-добрите образци на българското дърворезбено изкуство от възрожденската епоха.

Участниците в поклонението продължиха през местността Предела в посока гр. Банско, намиращ се подножието на Северен Пирин. По пътя дякон Петър запозна поклонниците с историята на града, както и с тази на храма „Света Троица”, една от най-големите негови исторически и културни забележителности. Подготовката за изграждането му започнала около 1810 г., като първи дарител бил един заможен банскалия на име Лазар Герман (дядо Лазко). По уточнения предварително проект храмът трябвало да бъде много голям и просторен, което щяло да доведе до конфликт с турската управа. Поради тази причина бил подготвен мъдър дипломатически ход, условието на който било в строежа да присъства и турският религиозен символ. Така на големия камък над централния вход на храма бил изобразен кръст, а от двете му страни полумесец със звезда, които могат да се видят и в момента.

Църквата била изградена със султански ферман, получен в 1833 г. Строежът бил започнат с около 350 майстори (каменоделци, зидари и дърводелци), калфи, чираци и доброволци от селото. Разказват се легенди как нощно време работниците разширявали основите на храма с по една крачка, за да не се разбира колко голям ще бъде. Завършен, храмът "Св. Троица" представлява трикорабна базилика, изградена изцяло от камък, с дължина 44 м, ширина 22 м, и височина 12 метра. Стените й са дебели повече от метър в основите, а входните врати и прозорците са изработени от дялани камъни. Архитектурата на храма е направена така, че да мами окото и той да изглежда по-малък. Всъщност, този храм се счита за един от най-големите в страната. Конструкцията му се гради на здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че дори и днес удивяват архитектите. Вътре се влиза през три масивни мурови врати, обковани с желязо. Те, както и многобройните високи прозорци имат сводеста форма.

Таванът отвътре е обшит с дървена изографисана ламперия. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, обшити спираловидно с дебели въжета, напоени с катран и после покрити с мазилка с изрисувани пъстри гирлянди. Художникът Велян Огнев е превърнал дървения таван в звездно небе, по което преминават облаци и ангели и от който се спускат дебели синджири с полилеи и кандила.

В задната част на храма са разположени женските отделения, с партер и два етажа балкони над него, закрити с красива ажурна дървена решетка. През 1850 г., петнайсет години след построяването на храма, банскалии се заели да построят и кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. В кулата има специално оставено помещение за часовниковия механизъм (дело на прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов), който и до днес работи безупречно.

След кратка разходка в центъра на гр. Банско участниците в поклонението продължиха пътуването си по поречието на р. Места, към района на град Гоце Делчев (до 1951 г. Неврокоп). Поради благоприятния климат Неврокопската котловина и нископланинските хълмисти места били населени още в дълбока древност. Многобройни са останките от материалната култура от каменно-медната епоха, на траките – през първото хилядолетие пр. н.е., от периода на римското господство и Късната Античност до Късното Средновековие.

Неврокоп възникнал в близост до древния град Никополис ад Нестум, основан през 106 година от император Траян на мястото на тракийското селище Александрополис. Той е единственият запазен античен град в България и единствен в Родопите от периода на римското господство на Балканите. В края на VI в. градът бил разрушен от славяните и аварите. Епархийските списъци (Notitiae Episcopatuum) от XI в. го споменават като епископско седалище. Градът бил присъединен към българската държава през IX в. и се възродил отново под името Никопол, с което просъществувал до XIII век, когато бил разрушен от кръстоносците. През 1808-1811 г. християнската общност в града построила малка църква, носеща името на архангелите Михаил и Гавриил, а през 1833-1841 г., в резултат на реформите в Османската империя, бил построен и по-голям и монументален храм - „Света Богородица“.

Българското население под ръководството на Неврокопската българска община водило упорита борба с Цариградското духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. През 1894 г. със султански берат в града била учредена Неврокопска българска митрополия, подведомствена на Българската Екзархия, с първи предстоятел митрополит Иларион. Същият бързо сплотил около себе си българите от Неврокоп и другите райони в епархията. Под негово ръководство се възстановили много от българските църкви, били открити училища, читалища и библиотеки. Митрополит Иларион издирил десетки будни и талантливи българчета и ги изпратил да учат в руски и европейски училища и университети. Самият Екзарх Йосиф с готовност подкрепял всяко негово патриотично начинание.

Неврокоп бил освободен от турско господство на 19 октомври 1912 г., по време на Балканската война. Включването на района в границите на Царство България довело до масово изселване на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселили български бежанци от района на Драма и Серес, чиито родни места попаднали под властта на кралство Гърция.

Град Гоце Делчев е център на Неврокопската епархия, която е на шесто място сред епархиите на Българската православна църква. След Иларион (1894-1912) митрополити на Неврокоп били Макарий (1916-1934) и Борис (1935-1948). Митрополит Борис имал много духовни чеда. Един от тях бил Левкийският епископ Партений, който в началото бил негов протосингел, а по-късно викарий на Софийската света митрополия. Когато при комунистическото управление започнала разправа с духовенството, митрополит Борис преживявал съдбата на всеки един от християните. Той поел товара от грижи за моралното и физическо оцеляване на паството си, като сам бил подложен на постоянен тормоз и заплахи от разправа. Митрополит Борис бил убит от един низвергнат от духовен сан свещеник, който, според всички свидетелства, бил подучен от атеистичната комунистическа власт. Това трагично събитие станало в деня на неговата 60-годишнина (8. XI. 1948 г.).

След св. Божествена Литургия, владиката за последен път поучавал своите възлюбени чеда да не се боят от физическата смърт, щом живеят за Христа. Броени минути след това дядо Борис пада бездиханен, пронизан от куршум. След убийството на митрополит Борис Ловчанският митрополит Филарет временно управлявал Неврокопската епархия. Под негово ръководство била построена църквата “Св. вмчк Георги”, която той осветил на 2 ноември 1952 г. След него Неврокопската катедра била поета от митрополит Пимен, избран за такъв през 1952 година. Като епархийски архиерей митрополит Пимен остана до м. юли 1992 г. и бе един от митрополитите, които на 18 май 1992 г. поставиха началото на разкола в Българската православна църква.

На 1 юли 1996 г. в църквата „Св. Параскева“ в столицата митрополит Пимен бе провъзгласен за алтернативен български патриарх. Той почина през 1999 г. и бе погребан в двора на катедралния храм “Света Богородица“ в Благоевград, където се намира и гробът на митрополит Борис. От 24 април 1994 г. до днес Неврокопски митрополит е Негово Високопреосвещенство Натанаил, който до въдворяването си като такъв изпълняваше длъжността викарий на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

Следобед участниците в поклонението посетиха Неврокопския манастир “Живоприемен източник”, който се намира на 2 км от гр. Гоце Делчев. Той е основан през XI в., а по време на османското господство бил разрушен. Възобновен е в края на ХІХ в. (1888 г.) и понастоящем е девически, постоянно действащ. Манастирът представлява комплекс от малка, еднокорабна църква, построена през 1901 г. и жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата. Храмовият му празник е на Светли петък. Сестрите от манастира приеха радушно поклонниците и им разказаха историята на светата обител, като накрая ги почерпиха.

Отпочинали и освежени, участниците в поклонението продължиха към град Хаджидимово, като по пътя дякон Петър разказа историята на манастира „Св. вмчк Георги Победоносец”, намиращ се на хълма над него.

Той е построен през 1865 г., като преданието е съхранило и следния разказ за построяването на храма: На един овчар българин, дядо Атанас Лазаров, му се явил насън млад мъж, възседнал бял кон. „Стига вече съм стоял закопан в земята, време е да ме изровиш”, това казал младият мъж на стареца и му заръчал да започне разкопаването на могилата, на чието място по-късно бил построен храмът. Този сън се повторил още две нощи и на третия ден сутринта дядо Атанас оставил овцете и се заловил за работа. Турците, които имали имот около могилата, го видели и започнали да го уговарят да се откаже от начинанието си. Макар да не отстъпвал, старецът видял, че не може да се разбере с тях и си отишъл. Вечерта младежът отново му се явил и му казал да не се бои от хората, които му пречат, защото те ще бъдат заставени да отстъпят. Така окуражен, дядо Атанас отново отишъл и се заловил за работа.

Турчинът, чиято нива била разположена от южната част на могилата, излязъл с воловете си да я изоре. Като видял, че там се копае, той отишъл да провери какво става. Щом разбрал, че тук ще става “вакъф” (църква или свещено място), така се ядосал, че по най-вулгарен начин изпъдил стареца, като си послужил дори с бой, след което се върнал спокойно на нивата си. През това време воловете му били легнали да почиват. Той ги подканил да станат, но те не помръдвали. Започнал да ги бие, но те пак не ставали. Турците, които му се притекли на помощ, се заинтересували каква е причината воловете да не могат да се изправят на крака. Като разбрали, че е изпъдил гяурина и дори го набил, те никак не одобрили постъпката му. “Защото – казвали – щом този човек е дошъл тук да копае без никой да му плаща, тук вече има ръка Аллах”. Накарали го да повика стареца да продължи работата си. Когато дядо Атанас се върнал, турчинът отишъл при воловете и още при първото подканяне животните се изправили, готови за работа. Слисаният турчин ги закарал в дома си, а нивата дарил на манастира.

Това е първата подарена на манастира нива, която днес е негово владение (намира се под оградата, южно от църквата). Повече никой не се опитал да попречи на разкопаването. Дошли дори помощници и работата потръгнала. След няколко дни дядо Атанас открил напълно запазена икона на св. Георги. Това въодушевило всички. Присъединили се още помощници и за кратко време било издигнато параклисче, в чест на св. вмчк Георги. Дядо Атанас заедно с други българи от селото непрекъснато работели за неговото благоустрояване.

След завършването на параклиса първа грижа било да се изгради сграда за поклонниците. Такава била построена на етапи западно от храма. Посещаемостта на това свято място още от първите години на създаването му била голяма. Когато се събрали средствата, нужни за построяването на по-голям храм, станало необходимо и разрешително за строеж. По онова време без султански ферман било немислимо започването на строеж на обществена сграда. Църковниците заедно с дядо Атанас отишли и помолили бея на селото да отиде в Цариград и да извади необходимия султански ферман. Беят, който бил благосклонен към българите, се съгласил. Заминал за Цариград и не след дълго донесъл фермана, който определял храмът да бъде вкопан два метра в земята. Майсторите се опитали да изпълнят това указание, но се оказало невъзможно, тъй като опрели на камък. Наложило се беят отново да отиде в Цариград и да извади нов ферман. Всичко било уредено със забележката: „прозорците да бъдат малки”, като се определяли дори размерите им. Няколко от тях са оставени за свидетелство, а останалите били разширени през 1905 г. Със съвместните усилия на вярващите от околността през 1864 г. храмът бил завършен, а през следващата 1865 г. осветен от гръцки владика и бил отворен за богомолци. Когато в Неврокоп дошъл българският владика Иларион, той безпрепятствено посещавал светата обител и отслужвал св. Литургия.

Иконата, намерена при първите разкопки, била пазена в св. олтар и не била изнасяна за поклонение. Затова постепенно била забравена и не й се отдавала нужната почит. През 1961 г., по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател протойерей Трифон Симидчиев тя била изпратена чрез Неврокопската света митрополия за анализ в Българската академията на науките. Установено било, че датира от 1750-1800 година. На 6 май 1961 г. тя била върната в светата обител и изложена за поклонение.

Макар и сравнително неголям, манастирът е играл важна роля за местното население. Дори българите мюсюлмани идват на празника на св. Георги, за да се помолят за здраве и помощ. В днешно време поклоненията продължават. Известни са много чудотворни събития от историята на манастира. Две от тях са станали по времето на дядо Трифон, който през 1943 г. поел грижата за него (до 1996 г.). Един от случаите се отнася към 1979 г., когато избухнал пожар в църквата и изгорил почти всичко: иконостас, икони, тавани, дървени колони, всичко, с изключение на чудотворната икона на св. Георги. Църквата, от която след пожара останали само четирите стени, била възстановена само за пет месеца – нещо, което никой не очаквал по онова време.

Местните власти изпратили на място булдозери и пожарни коли с празни резервоари. На следващия ден Людмила Живкова, министър на културата по това време, изненадала всички, като пристигнала с хеликоптер и изпратила писмо до Тодор Живков за 60 тона цимент, с бележка: „…да не го закачат стареца (дядо Трифон), да си гледа работата спокойно…”

Друг случай е описан от следователите в гр. Гоце Делчев. Трима души, водени от един българин-мюсюлманин, влезли през камбанарията в храма и откраднали чудотворната икона на св. Георги. Петдесет метра извън манастира българинът-мюсюлманин си глътнал езика и паднал в безсъзнание. Другите се уплашили, помогнали му да не се задуши и го закарали в болницата в Гоце Делчев, където лежал в продължение на три месеца. В края на третия месец излезли две думи от устата му: “Иконата – Ихтиман”. Впоследствие полицията направила акция в гр. Ихтиман и намерила не само иконата на св. Георги, но и много други икони, приготвени за изнасяне в чужбина. След като върнали чудотворната иконата в манастира, човекът окончателно дошъл в съзнание.

От по-ново време датират много чудеса, станали в манастира, на които са били свидетели не само Неврокопският митрополит Натанаил и братството, но и много вярващи. Монасите водят дори специален дневник, в който до последната подробност са описани станалите чудеса.

Записани са случаи на изцелени неми и слепи по рождение деца, страдащи от детски паралич и пострадали младежи при катастрофа. Най-много са случаите на онези, които след молитви пред чудотворната икона са се сдобили с рожба. Засвидетелствани са също така случаи, когато кандилата в църквата на манастира се запалват сами при изгрев слънце. От 1994 г. в светата обител се провеждат детски лагери. В последните 2-3 години идват по неколкостотин ученици от цялата епархия. Учат по специална програма: вероучение, кратки молитви, химна на страната и народни песни.

Поклонниците от катедралния ни храм успяха да се настанят навреме в манастира и да участват във Възкресната вечерня, отслужена от архимадрит Епифаний и в присъствието на Неврокопския митрополит Натанаил, от когото взеха благословение. След вечернята бяха поканени на трапеза и уморени се прибраха по стаите, за да отпочинат. Рано сутринта на 14 ноември в манастира започна полунощницата и утренята, а след тях и Възкресната света Литургия, оглавена от самия Неврокопски митрополит Натанаил. На клироса пееше смесен хор от псалти, дошли специално от гр. Серес за възкресната служба, сестра София, игуменка на Неврокопския манастир “Живоприемен източник”, и много младежи и ученици от гр. Неврокоп. Манастирският храм се изпълни с богомолци, дошли да се помолят в деня, посветен на Христовото възкресение. В края на службата Неврокопският митрополит изнесе от светия олтар свети мощи на св. ап. Филип, чиято памет се чества на този ден и на св. вмчк Георги и ги положи в средата на храма за поклонение.

След светата Литургия всички поклонници и гости бяха поканени в трапезарията на манастира на чаша кафе и закуска. От името на братството „Св. архангел Михаил” и църковното настоятелство при катедралния храм „Св. Неделя”, гр. София, дякон Петър Симеонов благодари за сърдечния прием в светата Неврокопска епархия и в манастира „Св. вмчк Георги Победоносец”, а също така и за възможността, която поклонниците имаха да се поклонят на чудотворния образ на този велик Христов мъченик и на частица от неговите свети мощи, както и от тези на св. апостол Филип. „Успяхме много да видим и научим – каза дякон Петър, – и си тръгваме изпълнени с вяра и трепет сърца, надявайки се скоро отново да имаме възможността да посетим светата Неврокопска епархия. Предаваме се на отеческите Ви молитви и оставаме предани в Христа духовни чада на светата ни Православна църква и ваши братя в Христа”.

След това участниците в поклонението имаха възможността да посетят и катедралния храм в гр. Гоце Делчев, носещ името на славянските първосветители „Св. Кирил и Методий”, да се полюбуват на прекрасната атмосфера и красота на този възраждащ се храм и да се разходят в центъра на града. На връщане към София те се отбиха и в Ресиловския манастир „Покров на Пресвета Богородица”, който се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1,5 км югоизточно от село Ресилово и на 10 км от гр. Дупница.

Ресиловската девическа света обител стана известна напоследък като един от забележителните с благоустройството си епархийски манастири. Въпреки напредващия час, поклонниците успяха да се поклонят на изложените частици от мощите на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения и да отпътуват за София, където щастливи, преизпълнени с възторжени впечатления и духовно удовлетворени, пристигнаха в неделя вечерта.

Текст: дякон д-р Петър П. Симеонов
Снимки: Нина Комарова

 

 

Снимки

На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  Неврокопски митрополит НатанаилНа поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия   На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия   На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия  На поклонение в Неврокопска епархия
« предишна новинаследваща новина »