ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Интервю с православния австрийски професор Йохан Крамер

25 декември 2010 22:51,
Проф. Йохан Крамер

Всяко лято в гр. Русе пристига проф. Йохан Крамер от Австрия. Редовно участва в богослуженията в катедралния храм „Света Троица”, като иподякон и четец на апостолския перикоп. Не е безразличен към живота на Българската православна църква, напротив, с радост и откритост общува със свещенослужители и вярващи. Готов е да сподели своята богата преподавателска педагогическа дейност и натрупания опит в областта на социалната дейност на Църквата. Активно продължава да работи върху превод на богословска литература от немски, руски и български език.

- Професор Йохан Крамер, бихте ли се представили на православния български читател?

- Казвам се Йохан Крамер и съм роден през 1944 г. в Австрия. Живеех в Австрия до завършване на гимназията и в това време, началото на 60-те години, много се интересувах от Източно-православната църква. Дори помня, че като ученик през последния клас за пръв път посетих руската православна църква във Виена, това беше през 1961 година. Реших да уча богословие, философия-богословие и особено история на Руската православна църква. Учил съм в университети във Виена, Рим и Инсбрук и завърших богословското си образование с титлата „доктор на богословието” във Виенския университет. Освен това съм завършил славянска филология, по-точно руска филология, също с титлата „доктор на филологията”. Работих в Австрия в областта на училището, религиозната педагогика, катехетиката. Тези области особено ме интересуват и затова се специализирах в тази област и след години на практическа работа в училищата бях назначен за професор в един институт за повишаване квалификацията на училите в Австрия. Там работих до 2007 година. Вече съм пенсиониран професор, но продължавам да работя като доцент по катехизис в един философско-богословски институт в малкия град Санкт Пьолтен, на 60 км от Виена. Санкт Пьолтен означава град на св. Иполит, понеже тук се намират мощите, главата на светителя Иполит Римски.

- Как намерихте пътя към Православната църква?

- Имах много лични познати в Австрия от руски произход. През това време имаше богата руска стара имиграция. И когато учех в Инсбрук, там имаше енория на руската задгранична църква, в която започнах да пея в хора, да помагам в църквата. Впоследствие, когато бях в Рим, там учеха първите православни свещеници, които получиха разрешение за обучение от Москва, за специализация и много дружах с тях и все повече навлизах в духа и познанието на православната вяра. Станах редовен енориаш на руската православна катедрала във Виена, посветена на светителя Николай, и познавам всички архиереи, които са служили там през последните десетилетия.

Започнах да прислужвам в светия олтар, като четец и иподякон, особено при митрополит Ириней, който 25 години ръководеше Виенската и австрийска епархия на РПЦ. След него бях иподякон на архиепископ Павел, който сега е архиепископ Рязански и Касимовски. А след него при нас беше епископ Иларион Алфеев, който сега е ръководител на външния отдел на РПЦ в Москва. Сега във Виена имаме временно управляващ архиерей, архиепископ Марк, който е начело на управлението на Московския патриархат за задгранични учреждения.

Започнах да превеждам книги от руски на немски език. Например «Книга за Църквата», написана от московските свещеници Андрей Лоргус и Михаил Дудко, която беше няколко пъти преиздавана на немски език и е широкоразпространена в Австрия, Германия и Швейцария (немско заглавие: Orthodoxes Glaubensbuch). Митрополит Ириней още през 90-те години ми поръча да основа неделно училище в руската православна катедрала „Св. Николай” във Виена и няколко години сам водих училището, имаше една единствена група, сега вече има други хора, които се занимават с него, но мога да кажа, че вече имаме 6 групи. Обучението се провежда не в неделя, а в събота.

- Вие активно участвате в социалната дейност на БПЦ. Разкажете ни по-подробно за това.

- В живота на БПЦ участвам и в Австрия, и в България, според моите скромни възможности и сили. В българския храм „Св. Иван Рилски” в Австрия четири пъти в годината се издава енорийски лист на български и немски език и аз от много години съм преводач на този лист на немски език. Познавам всичко за живота на БПЦ в Австрия, чета и превеждам за българските църковни събития. Винаги съм поддържал силни връзки с България, понеже съпругата ми е православна българка. Нейният чичо, ставрофорен иконом Константин поп Евтимов, беше председател на русенския катедрален храм „Света Троица”. Поради това изпитвам силна привързаност към този катедрален храм. Всяко лято, когато съм в Русе, считам този храм за мой енорийски храм. Старая се всяка събота и неделя, и на всеки празник да участвам в светите богослужби.

Преди години, когато се реставрираше и позлатяваше иконостасът, имах възможност да намеря добри хора в Австрия, особено от страна на Католическата църква, които събраха пари и така можахме да участваме в това богоугодно дело.

В България имам връзки с Богословския факултет на СУ, с моя колега проф. Иван Денев, който също преподаваше Катехетика. Тогава в България имаше малко духовна литература и ние можахме да им изпратим от Австрия, особено от университета в Залцбург, нужната литература, .

Участвам и в социалната дейност на БПЦ. Преди 12 години във Варна създадохме сдружение с нестопанска цел за работа със социално слаби деца и възрастни „Св. Андрей”. В тази асоциация участват трима членове: Варненска и Великопреславска митрополия от българска страна и още две фондации от Германия – фондация „Лийбенау” и фондация „Св. Франциск Хайлигенброн”. Това е общо сдружение и затова се радвам, че мога да свързвам западните християни с България, за да се използва целият църковен опит и богатството на Дух, който диша навсякъде.

В Русе съм участвал в малки проекти. Направихме един предимно педагогически проект с о. Добромир Димитров и Мартин Иванов за децата от домовете за сираци в Русе, които имаха възможност да се запознаят не само с църковния, но и с обществения живот на града. Смятам, че този опит им е бил полезен и ще им бъде полезен и при други бъдещи начинания.

Свещеник Димитър Димитров от Брестовица редовно се занимава във възпитателен и катехизаторски дух с децата с увреждания от тамошния дом, а аз намерих възможност за малка финансова подкрепа на тази дейност.

Водя много групи туристи в България и Русия, и винаги всички знаят, че важен момент в тези пътувания е запознаването с местните църкви. Затова винаги в програмите ми за посещения включвам манастири и други учреждения на БПЦ: богословски факултети, социални учреждения. Много съм благодарен на митрополитите на БПЦ, които винаги с голямо благоволение ни приемат, включително митрополит Неофит.

- Разкажете ни за вашето обучение и какви титли сте получили.

- Учил съм много на различни места и съм получавал различни титли, които днес за възрастта ми вече нямат значение. В Рим три пъти получих титлата „лиценциат” (диплом за преподавател): за философия, богословие и източни църковни науки. В Австрия получих титлите "магистър на теология", "магистър на философия", "доктор на теология" и "доктор на философия".

Научната ми дейност е предимно с практическа насоченост, защото ние се занимаваме предимно с хора. Целта на нашата работа са децата и възрастните, на които искаме да предадем евангелското и библейско благовестие, християнската вяра и затова научната ми и писателска дейност е съсредоточена върху тези въпроси и публикувам статии в катехезисни и специализирани списания в тази област.

Доцент съм и по предмета „История и богословие на източните църкви”. Това много ми харесва, понеже имам възможност да преподавам на инославните в Австрия богатството на Източно-православната църква. Неотдавна написах статия за почитането на Пресвета Богородица в Православната църква.

Преди да започна да преподавам в института „Св. Иполит”, съм преподавал в институт за повишаване на квалификацията на учителите от 1985 до 2007 година. Преди този институт бях в различни училища, в които преподавах вероучение и руски език. Инсбрук е столица на провинция Тирол в Австрия. В Русия съм учил като стажант, участвал съм в курсове. Много съм пътувал в Русия и другите републики на бившия Съветски съюз, близо 100 пъти съм ходил до тези страни.

- Участвал сте в избора на новия Руски патриарх Кирил?

- Най-вълнуващото събитие в моя живот беше възможността да участвам в последния поместен събор на РПЦ за избор на нов патриарх на Москва и цяла Русия. Бях един от трима делегати от Виенската и австрийска епархия на РПЦ. Можах да участвам в Москва във всички заседания на поместния събор и в самия акт за избор на новия патриарх. Никога в живота си няма да забравя това събитие. Толкова беше великолепно и тържествено! Такова нещо човек има възможност да преживее само веднъж в живота си.

- Под каква форма се преподава вероучение в Австрия?

- В Австрия във всички училища има задължително преподаване на предмет „Религия”. Задължително в смисъл, че всички вярващи, които принадлежат към една от законно регистрираните църкви или вероизповедания са задължени да посещават преподаването на религията на собствената си конфесия (с правото на отписване от този предмет в началото на учебната година). Затова в Австрия има католическо вероучение в училищата, протестантско, православно, ислямско. Всички вероизповедания, които са законно регистрирани и разрешени в страната. Сега се намираме в етапа на създаване на православно преподаване на предмета “Православна религия”. Вече имаме едно всеавстрийско православно ведомство за организация на това преподаване и около 80 православни преподаватели, които в различни училища, от началните до последните класове, до професионални училища преподават православно вероучение. Казах, че сме в етапа на създаване, понеже сега трябва да изработим нови учебни програми и аз също имам честта да участвам като научен консултант и съставител на тези учебни програми. Имаме вече програмата за началното училище и до средния етап, т. е. до 14-15 годишна възраст. От 1 септември тази година е в сила новата учебна програма за преподаването на православна религия в прогимназиите и в политехническите училища.

Тази учебна година 2009/2010 за пръв път в Австрия излезе православен учебник за началните училища под формата на детска библия с приложение за всички празници, с молитви. Представянето на този учебник беше много тържествено. Участваше гръцкият православен митрополит на Австрия, той сега ще бъде председател на новата православна епископска конференция, която ще се създаде през есента на тази година. Във всички медии, включително и в интернет, писаха с голям интерес и възторг за този нов учебник, понеже е първият във всички немскоговорящи страни. В Германия и Швейцария, например, нямат още такъв учебник и нямат често дори и такава възможност, каквато ние имаме за свободен достъп във всички училища.

- Тоест, в Австрия по-лесно ще се въведе православното вероучение?

- Да.

- Почвата е по-предразположена, отколкото в Германия и Швейцария?

- Да. В Германия всички училищни въпроси са в компетенцията на отделните провинции. Затова там има голямо многообразие в практиките. А в Австрия образователната система е централизирана и затова е много по-лесно. Освен това ние сме малка държава и затова това положение е по-целесъобразно. В Австрия около 80% от православните са със сърбскии произход. Те са най-многочислени. Втората група са румънци, а на трето място по численост са руснаци и българи. Има също така и православни грузинци. Но православните в Австрия решиха в училищата да няма разделение по поместни църкви на преподаването на религия. Да има едно единно православно вероучение за всички и в него да участват православни сърби, руснаци и българи.

Освен това в някои църкви има неделни училища, а децата, които редовно се учат в тях имат възможност да получават оценката си в училищното свидетелство в края на учебната година в случай, че те нямат възможност да посещават друго православно вероучение.

Днес в Австрия има над 400 000 православни християни (от всички живущи там).

- Това е много голяма цифра.

- Официалните данни са за по-малко; понеже нямат точни данни, споменават за 250 000, но вероятно вече са почти двойно. И най-много от тях са сърбите. Те имат поне 20-30 църкви в Австрия. Дошли са преди десетилетия като работници, особено след разпадането на бивша Югославия, много хора и от Черна гора се преселиха в Австрия.

- В момента върху какво работите?

- Тук в Русе всеки ден развивам голяма преводаческа дейност. Работя над един проект „Създаване на речник по богословска антропология”, който ще се издаде в Москва и на Запад, вероятно в Мюнхен. Това е общ проект между православни и католически професори по богословие и антропология. За всеки термин в този речник ще има две статии. Едната статия - руска, православна, а другата католическа и всичко се превежда или от немски на руски, или обратно, и ще има две пълни издания на този речник. В това начинание участват различни научни институти и академии в Русия и богословски факултети във Виена и Мюнхен. Имахме предварително много срещи и научни конференции във връзка с неговото съставяне.

Във Виена има фондация „Про ориенте” и с нейна помощ се надяваме, че ще се намерят необходимите средства за този не прост, но много важен за съвременния свят проект.

- Какви са темите на докторските ви дисертации?

- По богословие писах, на времето беше много актуален въпрос - за съветския атеизъм. Това влиза в рамките на въпросите на основното богословие, апологетиката. По руска религиозна философия и филология писах за известния професор Николай Трубецкой, който беше имигрант в София и във Виена. Писах за неговата философия на историята и културата. В Съветския съюз той беше забранен като философ, но много уважаван като лингвист, понеже навсякъде тогава пишеха за него като основател на фонологията. Той беше лингвист и философ. Като философ беше един от създателите на течението на евразийството.

- Благодаря Ви за това интервю.

 

 

Снимки

Проф. Йохан КрамерПроф. Йохан Крамер с Русенския митрополит НеофитПри избора на новия руски патриархПри избора на новия руски патриархНовият учебен план по религияСъавторите на новия учебен план по религияС Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
« предишна новинаследваща новина »