ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Да правим само добро, за да бъде животът ни хубав празник”

28 декември 2010 16:55, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Йеромонах Климент

Йеромонах Климент от храм „Св. архангел Михаил” във Велики Преслав е духовник от 7 години, служил е във всички преславски църкви, във Върбица и селата и като възпитаник на "Томас коледж" със специализация във Виена, го поканихме за разговор на Рождество Христово.

- Ваше Всепреподобие, вярващ народ ли сме ние, българите?

- Вярващ народ сме, но има още много да се желае за морала, нравствеността и за това, да не бъдем невежи в нашата вяра. През последните две години сякаш повече хора започнаха да търсят контакти със свещеници, може би защото са психически по-изтормозени и потиснати. В годините на криза християните започнаха да влизат по-често в църквата, отправят повече молитви и търсят повече упование в Бога.

И младите хора в храма не са малко, но според мен, водени първо от любопитство, а след това от желанието да научат повече за вярата. От малкия си опит като духовник установих, че най-често свързваме вярата с традициите и сега е най-уместно да кажа, че около Рождество трябва да използваме православния поздрав „Честито Рождество Христово”, вместо да си честитим Коледа, което също е правилно, но е по западен стандарт.

- Коледните или рождественските подаръци са плод на цяла индустрия и въпреки че не изместват новогодишните, отдаваме все по-голямо значение на тях, без да осъзнаваме какво точно символизират. Нека сега го припомним.

- Според православието, в деня на идването на Христос на бял свят тримата мъдреци от Изтока намират Божия Син в яслата и падайки на колене, Му поднасят подаръци - злато, ливан и смирна, като на Цар. От своя страна, Бог дарява на човечеството Своя Единороден Син за опрощаване на греховете. Това е единственият случай в историята на християнството с такъв ярък пример как божественото и човешкото си разменят дарове. Оттогава е традицията на Рождество Христово да си подаряваме един на друг подаръци и затова при избора им трябва да се търси тази символика. Подаръците за Рождество трябва да са по-различни от тези за имен ден или за рожден ден и да са свързани с духовното, за да оставят траен спомен.

- Смятате ли, че вярата повдига духа на човека?

- Човешката природа е устроена така, че в тревога и напрежение хората търсят изход, обръщайки се към Бога и Църквата. Лошото е, че няма постоянство и че хората търсят бързо решение на проблема си. Липсата на духовно възпитание допринася до това да търсим упование в други неща, които няма да ни донесат желания успех. Човек получава толкова, колкото вярва. Това, което искаш от Бога, Той ти го дава въз основа на твоята вяра.

- Само по празници ли проявяваме милосърдие и християнска добродетелност?

- През последните години стана мода да се тръби от медиите, че трябва да бъдем добри, милосърдни и състрадателни по Коледа, на Пасха, на Възкресение. Това не е лошо, защото подтиква хората към благотворителност било с пари, с подаръци или чрез SMS-и, но трябва да се научим да бъдем добри и през останалото време. За да бъде животът ни хубав празник, трябва да правим добро винаги.

- Молитвите на голям празник опрощават ли греховете на онези, които често престъпват моралните норми?

- Не бих казал, че на големите празници молитвата е по-различна от тази в останалите дни. Молитвата е общуване с Бога и дотолкова, доколкото човек е искрен, се чува неговата молба. Когато вътрешно се каеш за греховете си, това значи, че разбираш ясно какво си направил и че имаш желанието да го поправиш. Трябва постоянство и искреност. За да изкупим греха, трябва да направим голямо добро, което не само да замести, но да измести стореното зло. Ако човек има стимул да върши добро, ще бъде воден към добрите неща.

- Защо целият християнски свят посреща Рождество на една и съща дата, а Възкресение – на различни?

- Църквата има неподвижни празници с фиксирана дата, като Рождество, като Успение Богородично или Димитровден, и подвижни празници, като Възкресение, който се мени в зависимост от пълнолунието и от Пасха. Христос е възкръснал в неделния ден и православната и католическата Пасха са в неделя, но на различни дати поради разминаването в Юлианския и Грегорианския календар. И в двата случая, обаче, се акцентира на неделята. В православието има празници, за които се знае точният ден, има и празници, с условно приети дати. През първите години на християнството имало много езичници, които празнували Деня на Слънцето на 25 декември и за да ги приобщи, Църквата запазва този ден и Рождество остава на 25 декември.

- Раждането на Спасителя е празник, свързан с промяната, какво да променим, за да живеем по-добре и в хармония с вярата си?

- Първо трябва да променим начина на мислене и на възприемане на света около нас. Рождество само по себе си е промяна и ние сме призовани да се променяме към добро. Покойният митрополит Андрей казваше: „Мислете добро, правете добро, гледайте и чувайте само доброто и тогава Бог ще ви благослови”. Аз мога да кажа, че когато човек започне да вижда доброто, това е сигурен знак, че той се променя. Въпросът е: осъзнаваме ли как се променяме ние?

Интервюто взе: Росица Стайкова, в. "Шуменска заря"

 

 

« предишна новинаследваща новина »