ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Да правим само добро, за да бъде животът ни хубав празник”

28 декември 2010 16:55, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Йеромонах Климент

Йеромонах Климент от храм „Св. архангел Михаил” във Велики Преслав е духовник от 7 години, служил е във всички преславски църкви, във Върбица и селата и като възпитаник на "Томас коледж" със специализация във Виена, го поканихме за разговор на Рождество Христово.

- Ваше Всепреподобие, вярващ народ ли сме ние, българите?

- Вярващ народ сме, но има още много да се желае за морала, нравствеността и за това, да не бъдем невежи в нашата вяра. През последните две години сякаш повече хора започнаха да търсят контакти със свещеници, може би защото са психически по-изтормозени и потиснати. В годините на криза християните започнаха да влизат по-често в църквата, отправят повече молитви и търсят повече упование в Бога.

И младите хора в храма не са малко, но според мен, водени първо от любопитство, а след това от желанието да научат повече за вярата. От малкия си опит като духовник установих, че най-често свързваме вярата с традициите и сега е най-уместно да кажа, че около Рождество трябва да използваме православния поздрав „Честито Рождество Христово”, вместо да си честитим Коледа, което също е правилно, но е по западен стандарт.

- Коледните или рождественските подаръци са плод на цяла индустрия и въпреки че не изместват новогодишните, отдаваме все по-голямо значение на тях, без да осъзнаваме какво точно символизират. Нека сега го припомним.

- Според православието, в деня на идването на Христос на бял свят тримата мъдреци от Изтока намират Божия Син в яслата и падайки на колене, Му поднасят подаръци - злато, ливан и смирна, като на Цар. От своя страна, Бог дарява на човечеството Своя Единороден Син за опрощаване на греховете. Това е единственият случай в историята на християнството с такъв ярък пример как божественото и човешкото си разменят дарове. Оттогава е традицията на Рождество Христово да си подаряваме един на друг подаръци и затова при избора им трябва да се търси тази символика. Подаръците за Рождество трябва да са по-различни от тези за имен ден или за рожден ден и да са свързани с духовното, за да оставят траен спомен.

- Смятате ли, че вярата повдига духа на човека?

- Човешката природа е устроена така, че в тревога и напрежение хората търсят изход, обръщайки се към Бога и Църквата. Лошото е, че няма постоянство и че хората търсят бързо решение на проблема си. Липсата на духовно възпитание допринася до това да търсим упование в други неща, които няма да ни донесат желания успех. Човек получава толкова, колкото вярва. Това, което искаш от Бога, Той ти го дава въз основа на твоята вяра.

- Само по празници ли проявяваме милосърдие и християнска добродетелност?

- През последните години стана мода да се тръби от медиите, че трябва да бъдем добри, милосърдни и състрадателни по Коледа, на Пасха, на Възкресение. Това не е лошо, защото подтиква хората към благотворителност било с пари, с подаръци или чрез SMS-и, но трябва да се научим да бъдем добри и през останалото време. За да бъде животът ни хубав празник, трябва да правим добро винаги.

- Молитвите на голям празник опрощават ли греховете на онези, които често престъпват моралните норми?

- Не бих казал, че на големите празници молитвата е по-различна от тази в останалите дни. Молитвата е общуване с Бога и дотолкова, доколкото човек е искрен, се чува неговата молба. Когато вътрешно се каеш за греховете си, това значи, че разбираш ясно какво си направил и че имаш желанието да го поправиш. Трябва постоянство и искреност. За да изкупим греха, трябва да направим голямо добро, което не само да замести, но да измести стореното зло. Ако човек има стимул да върши добро, ще бъде воден към добрите неща.

- Защо целият християнски свят посреща Рождество на една и съща дата, а Възкресение – на различни?

- Църквата има неподвижни празници с фиксирана дата, като Рождество, като Успение Богородично или Димитровден, и подвижни празници, като Възкресение, който се мени в зависимост от пълнолунието и от Пасха. Христос е възкръснал в неделния ден и православната и католическата Пасха са в неделя, но на различни дати поради разминаването в Юлианския и Грегорианския календар. И в двата случая, обаче, се акцентира на неделята. В православието има празници, за които се знае точният ден, има и празници, с условно приети дати. През първите години на християнството имало много езичници, които празнували Деня на Слънцето на 25 декември и за да ги приобщи, Църквата запазва този ден и Рождество остава на 25 декември.

- Раждането на Спасителя е празник, свързан с промяната, какво да променим, за да живеем по-добре и в хармония с вярата си?

- Първо трябва да променим начина на мислене и на възприемане на света около нас. Рождество само по себе си е промяна и ние сме призовани да се променяме към добро. Покойният митрополит Андрей казваше: „Мислете добро, правете добро, гледайте и чувайте само доброто и тогава Бог ще ви благослови”. Аз мога да кажа, че когато човек започне да вижда доброто, това е сигурен знак, че той се променя. Въпросът е: осъзнаваме ли как се променяме ние?

Интервюто взе: Росица Стайкова, в. "Шуменска заря"

 

 

« предишна новинаследваща новина »