ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Размисли на Ловчанския митрополит Гавриил за вярата и за България в навечерието на Новата 2011 година

31 декември 2010 13:36, Ловчанска митрополия
Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил

За вас, скъпи читатели, публикуваме последното за 2010 г. интервю на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, дадено за "Вестник за жената" на 27 декември т. г. Разговора води журналистката Лияна Кирилова, а размислите, напътствията и благопожеланията на владика Гавриил са нашето пожелание към целия ни народ по повод настъпването на Новата 2011 година.

 

Във връзка със строителството на новия катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, напомняме, че се набират средства чрез:

~ SMS, изпратен на 1561-MTEL, с който дарявате 1 лев

или

~ Дарения към банковите сметки:

"УниКредит Булбанк" - клон Ловеч

UNCRBGSF

В лева: BG85UNCR76301076566111

В евро: BG15UNCR76301475728676

В щатски долари: BG51UNCR76301175630689

Новостроящ се Катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" - гр. Ловеч

---

„Помени ме, Боже мой… и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!” (Неем. 13:14)

 

ИНТЕРВЮ:

Бог е Любов и Добро…

Ловчанският владика Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил за Пътя, Истината и Надеждата българска

В. за ж.: Ваше Високопреосвещенство, раждането на Спасителя е най-светлият християнски празник. Бог е Любов… Ражда се Надеждата, че Любовта ще победи злото. Няма по-чисто и красиво нещо от тази вяра… С нея ли се раждаме? Някои я търсят цял живот и не я намират, други тя озарява в края на пътя им, трети я носят в душите си сякаш от люлката… Откъде идва тя, вярата?

Митр. Гавриил: Един християнски учител е казал, още в древността, че човешката душа по природа е християнка. Човек е сътворен от Бога и той, съзнателно или не, копнее да се приближи до своя Творец с добри дела, със смирение и любов. Но се случва да тръгне и по пътя на злото, да се отдалечава от своя Създател. Човек е бил създаден свят, безгрешен и ако от детството си е вървял по чистия път на Православието, докрай ще носи Бога на Доброто в душата си. Православието е вярата, запазила най-чисто учението на Христос и на апостолите. Всичко друго, малко или много е променено. Човешката душа е по природа християнка, но е свободна да избира.

В. за ж.: Какво се случва с човека, ако не избере пътя на Истината?

Митр. Гавриил: Има две противоположности – светостта и грехът. Всяка добродетел има своята сянка: Любовта – ненавист, смирението – гордост, чистотата – порочност… Ако човек угася Божията искра в себе си, той попада под властта на сянката, на злото.

В. за ж.: Сам ли човек избира Слънцето или сянката, образно казано?

Митр. Гавриил: Човек се ражда със заложби към доброто, защото Творецът го е създал по Свой образ и подобие. Но се ражда и с наследствения грях на Адам. Когато приеме Светото кръщение, получава благодатта и му се прощава първородният грях. И тогава вече решава според свободната си воля какъв да бъде пътят му. Свободната воля е част от образа и подобието Божие, дадени ни свише. Ако я нямаше, човек не би имал нравствени ценности, не би заслужавал нито награда за доброто, нито наказание за злото. Единствено на човека от всички живи същества е дадено правото да избира. Ангелите също са създадени със свободна воля и са имали своето време на избор. Някои от тях са загубили непорочността си и са се превърнали в пълната си противоположност, в демони. Поддали са се на гордостта, на изкушението. Но са знаели какво правят. Гордостта е най-страшният грях. Така е и при човека. Когато избере доброто, той заслужава награда. И обратното – когато избере злото и не се покае до края на дните си, ще получи възмездие - наказание.

В. за ж.: Човек ражда ли се с „таланта”, образно казано, да различа доброто и злото, или те се възпитават – от семейството, училището, обществото, Църквата?

Митр. Гавриил: Всеки човек има съвест. Но е много важно и да получи възпитание. Случва се обаче тази възможност да липсва. Ако човек обаче искрено желае доброто, Господ ще намери начин да му помогне, да му даде благодат – или човек ще срещне, или полезна книга ще прочете, или нещо друго ще се случи, но Истината ще бъде намерена. Въпреки това възпитанието е много важно. Когато едно дете получи добра основа, добър корен, дори тръгвайки по лош път, много по-лесно може да се върне от него. Някога, когато аз бях ученик, също ни учеха, че трябва да сме добри, трудолюбиви и честни. Но ни учеха, че няма Бог. И идва момент, когато се питаш: ама защо трябва да съм добър, когато с други средства по-лесно и бързо се успява? Нямаше го корена, който да ми даде мотивацията. И когато „стъпих на камък”, когато открих Бога, разбрах, че доброто е сила. Господ чрез тайнствата на Църквата дава духовни сили на човека да върши добро, да се противопоставя на злото, да живее с надеждата. Човек е слаб. Св. апостол Павел казва, че често човек разбира какво е добро, но се случва да върши обратното. Вярата дава сила.

В. за ж.: Кои са оръжията на човека срещу злото?

Митр. Гавриил: Вярата, молитвата, църковните тайнства. Чрез Светото причастие човек се съединява със своя Създател, приемайки Тялото и Кръвта Христови.

В. за ж.: Казано е, че в началото е Словото. Словото е и познание, образованост. Човечеството става все по-образовано, начетено, компютърно грамотно, знаещо чужди езици, но сякаш по-бездуховно… Злото ни залива – убийства, кражби, секти, безкрупулност, немилосърдност, жажда за пари… По-лош ли става човекът?

Митр. Гавриил: “В начало бе Словото”. Тук свети евангелист Йоан говори за Божия Син Иисус Христос. Христос е казал, че Любовта ще изстине, колкото повече се приближаваме към Второто пришествие. Хората ще станат по-материални, ще се интересуват предимно от удоволствията и разкоша. Когато човек загуби духовността си, той влиза в сянката на пороците – злоба, жестокост, егоизъм, алчност… Ето, 19-и, 20-и век са векове на просвещението, на знанието. От друга страна, във войните през тези векове е проявена невероятна жестокост. Ако сравняваме Първата с Втората световна война, по човеконенавистничество Втората печели. А уж науката, просветата са отишли много напред. Когато те не са съединени с духовното израстване на човека, не носят нравствено добро. Могат да бъдат използвани и за зло – за придобиване на повече пари, за създаване на средства за унищожаване на себеподобните… Вече 20 години Светият Синод и българските християни искаме да се въведе задължително изучаване на Православие в училище. Днес децата знаят много неща, но кое ги прави духовно по-богати? Изкушенията са безконтролни. Първото светско училище е било създадено от монах Неофит Рилски. Но в тия училища е било застъпено изключително много нравственото възпитание, паралелно със светските науки. Знания за материалното без духовност не раждат добри плодове. Това не е пътят към доброто. Напредването в определена наука без нравственост не дава мотивация да обичаш ближния си. Ако не обичаш Бога, как ще обичаш ближния си? Създадени сме от любвеобилен Господ, Който ни посочва пътя на добрите дела, на светлината…

В. за ж.: Какво ще стане с човешката душа в един свят, където все повече властва „царица-парица”? Има ли надежда?

Митр. Гавриил: Има. Но всички трябва много да се потрудим за това. Аз вярвам, че в България ще имаме още време на духовен възход, живот в Слънцето на правдата, а не в сянката. И ще се случи…

В. за ж.: По Коледа се събуждат сякаш добрите сили. Дори хора, подвластни на Мамон, отварят душите си за доброто – даряват, стават по-милосърдни… Какво е това? Просветление, „излизане от сянката”, или… индулгенция?

Митр. Гавриил: Различен е подтикът. Може да е добър – човекът е бил зает цяла година и сега да си каже: я чакай, аз нещо май пропуснах… А може и да е точно обратното: да сторва добро от желание да се покаже, да го видят или – от гузна съвест. Господ вижда в човешката душа. Благородството, добродетелта се изписва дори на лицето. Просто трябва да имаме очи да го видим…

В. за ж.: Казахте, че молитвата много помага. Вие за какво се молите, особено в дните преди Рождество Христово?

Митр. Гавриил: Молитвата на един християнин е първо благодарност към Господа. Второ – искане на прошка за всичко греховно, което е сторил, дори в помислите си. Трето – иска помощ и подкрепа, за онова, за което не намира сили да го стори. Такава е и моята молитва…

В. за ж.: Защо се получава така: уж всички прегради пред вярата са „съборени”, пътят към храма е отворен, а православната духовност „изтънява”? Имам предвид нахлуването в битието ни на чужда – нито православна, нито традиционна народностна нравственост – секти (нечувани и невиждани по нашите земи), Св. Валентин, черепите и страхотиите на Вси Светии, Дядо Коледа с Рудолф, дори коледните ни картички са на латиница…

Митр. Гавриил: Има сили, които искат да запълнят живота на човека с чужди празници, като по този начин го отдалечат от корените му, от Православието. Св. Валентин е светец, но това, което е „измислено”, няма нищо общо с него. Аз съм чувал от европейски католици, че сегашният начин на почитане на Св. Валентин идва отвъд океана. Когато бях в Софийската епархия, се обърнаха към нас с молба да пратим свещеник да направи водосвет. После той каза: „Никога повече няма да ида! Защото след водосвета започнаха да раздават противозачатъчни средства…” „Почит към светец?” – не, а дело гнусно и обидно… А освен това Св. Валентин не е католически светец. Той е живял преди разделението на Църквата. Почита го и Православната църква. Но почитта към него няма нищо общо с тази вакханалия, която се вихри уж в негова чест… Да, пътят към храма е отворен, но свободната воля води човека по него. Сами избираме пътя на Доброто и Любовта. Такъв е Божият промисъл.

В. за ж.: В нашето съвремие се налага един много благонравен на пръв поглед мотив, който оправдава натрупването на богатство. Първо трябва да забогатея, за да мога да правя добро за ближните си. Но пък е казано: ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Ако спазваш тази Божа заповед, как ще събереш три, четири ризи, тоест – как ще забогатееш? Не е ли твърде „хитро” подобно обяснение? Може ли да има „подборност” в изпълнението на Божиите повели: това – „да”, това – „не”, това – „по-нататък”?

Митр. Гавриил: Не може да си добродетелен „подборно”. Има една книга – „Лествицата” („Стълбата”) от свети Йоан Лествичник. Там е показано, че да стигнеш до най-голямата добродетел, трябва да почнеш от най-малката. Все едно вървиш по стълба. Не можеш да се качиш до втория етаж, без да си изкачил стълбите до първия. Останалото е въображение. Без смирение не можеш да стигнеш до истинската Любов. Без да преодолееш користолюбието, не можеш да обичаш ближния си. Как да стане това, ако материалното ти е по-скъпо от брата ти? Нещата са свързани. Няма „малки заповеди”. От малкото се гради голямото.

В. за ж.: А защо някои се раждат със „сребърни лъжички” в устата, а други с непосилен труд се борят за къшей хляб?

Митр. Гавриил: Това е тайна. Кой би могъл да каже защо Господ е решил така… Но е сигурно, че Господ най-много желае нашето спасение, затова е изпратил дори Своя Син да умре на Кръста, заради човеците. Пътят към храма, към Бога е труден. Човек не може да съчувства на ближния си, ако не познава скръбта и мъката. Всички светци са минали по този трънен път. Господ ни дава това, което ни е нужно. Някой път е по-лесно да си беден, отколкото да си богат и да си щедър. В този смисъл по-голямо е изкушението за на пръв поглед облагодетелстваните от съдбата. Богатият е сраснат с богатството си и на него му е по-трудно да бъде щедър, отколкото на бедния, изпитанието за първия е по-голямо. Има богати хора, които извършват подвиг, лишавайки се от богатството си в полза на ближните…

В. за ж.: Защо така се получава, че в цялата история на човечеството – до ден днешен, сякаш злото е повече от доброто?

Митр. Гавриил: В Евангелието е казано: “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота и малцина ги намират.” (Мат. 7:13-14) Защото това, което един праведник има в душата си, той не би го сменил за нищо. Много хора избират със свободната си воля широкия път на гордостта, на самолюбието, на материалните радости, но с всичко това те не биха могли да придобият и частица от благодатта на стръмния и каменист път към Царството Небесно, водещ към Любовта и Доброто. Всички ние сме странници на тази земя. Истинската ни родина е Божието царство. За него апостол Павел е казал: “Око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.” (1 Кор. 2:9)

Господ прощава, милосърдието и любовта Му са безгранични към Неговото творение – човека. Казано е в Светото Евангелие да прощаваме, за да ни бъде простено. В библейската притча Иисус Христос защитава прелюбодейката с думите: „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък…” Защо човекът е склонен да съди ближния си, а към собствените си деяния да е някак си всеопрощаващ, да вижда сламката в чуждото око, а да не забелязва гредата в своето? Нещо повече – възхищаваме се от забогателия, преуспяващия, склонни сме да му служим с цената на всичко, за да се облагодетелстваме. Но сме особено стръвни към всяко прегрешение, от което не можем да се облагодетелстваме.

Редно би било духовенството да е пример за хората. Казано е, че монасите трябва да общуват с ангелите, а за хората монасите да бъдат ангели. Но това е пак въпрос на свободната воля. Има и още нещо – тези хора, които с право осъждат някои монаси, че не носят с чест тежкия кръст, който са си избрали, всъщност търсят оправдание за себе си. Св. архиепископ Антоний Воронежки – руски светец от ХІХ в., е казал, че който е строг към себе си, е снизходителен към другите, и обратното – строгият към другите е снизходителен към себе си. Много хора търсят лошото у другия, за да оправдаят себе си. Съвестта ги изобличава. И си търсят оправдания – той духовникът е такъв, от мене какво искате… А е казано: на когото повече е дадено, от тогова повече ще се иска, затова Господ ще съди духовниците по-строго.

В. за ж.: Пътят на България към Доброто, Надеждата, Любовта?

Митр. Гавриил: Да спазваме Божиите заповеди. И да има повече деца. Вярно, съвременният човек иска да създаде повече блага за децата си. Ако има три, няма да може… Господ няма да ги остави. А историята учи, че най-талантливите, успелите хора са родени в семейства с повече деца, забележете – в бедни селца и махали. Господ ги е благословил! Най-важното е едно дете да има вяра и да бъде научено на трудолюбие. Навремето един дипломат ми каза: „Имах трудно детство и затрупах моите деца с блага. Сбърках, много сбърках…”

В. за ж.: Рождеството на Божия Син е Надежда за човечеството, вяра, че има добри чудеса, път към спасението. Какво е вашето пожелание към всички българи за Новата 2011 година?

Митр. Гавриил: Чудеса стават. Например, чудо е, когато един лош човек стане добър. Но трябва да го поискаме с цялата си душа! Искам да пожелая да носим Божията Любов в сърцата си. И тогава вътре в нас ще бъде Царството Божие на Доброто, ще получим Божията благодат. Светите отци казват, че спасението за православните е в тяхното покаяние. Бих пожелал на българския народ да станем по-вярващи, по-смирени, да забелязваме своите грехове, да искаме прошка от Господа и от хората. И ако това го правим, добър ще е пътят на България. Ще има благоденствие – и духовно, и материално!

 

 

« предишна новинаследваща новина »