ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Нека бъде Божията воля!”

07 януари 2011 14:01, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Ангел

Ангел познавам отдавна. Говорили сме с него много пъти. Винаги ми е правил впечатление с разсъжденията си, които днес младежите на неговата възраст рядко имат. Дори и възрастни хора, наричащи себе си вярващи, нямат такова разбиране за това как Бог присъства в живота им. За това, че няма случайности. Спонтанно реших, че повече хора трябва да „присъстват” на един наш разговор. И ако могат да се замислят върху казаното и върху своя живот.

- Представи се за читателите на Официалния сайт на БПЦ.

- Казвам се Ангел Карадаков и съм роден съм на 08.11.1993 г. – Архангеловден. Уча в Софийската духовна семинария от 13.09 2007 г. От 2009 г. съм помощник иподякон в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

- Откога вярваш в Бога?

- Не зная, аз още от малък съм вярващ. Дали за радост, или не - но аз се научих сам да се кръстя. Май винаги съм вярвал в Бога.

- Защо реши да учиш в Семинарията?

- Направих това по предложение на моята майка. Исках да уча в профилирана гимназия, но тя ми каза да пробвам в Семинарията и аз се съгласих. Подадох си документите, изкарах изпита и, слава Богу, ме приеха. С минаване на времето осъзнах, че това е бил правилният избор. Че съм последвал пътя, който е бил избран за мен от Бога. И мото на моя живот стана следният библейски стих: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде” (Йоан 15:16).

В началото на обучението си мислих, че сам съм решил да дойда да уча в Семинарията. Но когато чух този стих, разбрах, че не аз съм решил това, а преди мен Бог е направил този избор. Да уча в Семинарията и след това да възраствам духовно за Негова слава и за слава на св. Православна църква.

- А имаш ли и други случки в живота си, които тълкуваш като пряка намеса на Бога? Как виждаш нещата сега, след като вече имаш един, да го наречем, по-образован духовно поглед върху живота си?

- В интерес на истината - да. Когато се замислям, си давам сметка, че това е ставало неведнъж. Например, когато бях на 3 години ми мина каруца през главата, която бе натоварена с дърва. Аз се бях качил в нея, но конят се подплаши, аз паднах и си ударих главата в един камък. Когато съм паднал, конят тръгнал и така каруцата ми минала през главата. След 3 дни, когато отидохме на лекар, лекарката първо не повярва, че съм още жив. Прекръсти се и каза на родителите ми, че това е истинско чудо.

Втори път Бог ме спаси, когато бях на 5 г. и си ударих главата в един пирон. Той влезе доста навътре в главата ми, малко под лявото око. Когато отидохме на лекар, разбрахме, че още сантиметър и съм щял да умра на място, т. е. ако е бил 1 см по-навътре, вече съм щял да бъда мъртъв.

И третия случай беше, когато бях на 7 години. Паднах в един басейн и започнах да се давя, но тогава за слава Божия, ме спаси моят вуйчо, който беше наблизо, на 10 метра от мен.

- Кои са любимите ти предмети в Семинарията и защо?

- Първо, всички предмети са много хубави, защото учим все за Бога. Но на мен лично много ми допадат източното църковно пеене, догматиката и литургиката. Източното пеене - защото с него се учим да пеем на Бога и да Го хвалим, като ангелите и светиите. Догматиката - защото там е изложена цялата истина на Православната църква и чрез нея можем да я защитим, когато се наложи. И литургиката - защото учим за богослужението и най-вече за св. Литургия, която е най-важното богослужение в Църквата.

- Отскоро имате нов ректор - отец Захарий Дечев, как го приемате?

- Той е един много добър човек, но в същото време и строг. Хубаво е да има такъв ректор, който да промени не само облика, но и всичко вътре в самото училище. Зарадвах се много, когато имахме изява в телевизията, когато направихме благотворителната кампания "И ние искаме да помогнем". Надявам се и по-нататък да имаме още и още изяви, с които хората да видят, че в Софийската духовна семинария има ученици, който ги е грижа за нашата страна и че и ние искаме да променим нещо.

- Какво мислиш за въвеждането на редовен задължителен предмет Религия в училище?

- Според мен трябва да има такъв предмет. Предмет, който да научи децата и подрастващите на морал и най-вече как те да станат християни. Защото това е целта на Църквата - да докосне всяко едно детско – и не само детско – сърце, да го промени и да му вдъхне светлата Христова любов, та да се намалят всички тия злини, които стават в днешно време.

- Какъв искаш да станеш?

- Клирик на БПЦ. Мисля, че ще бъда по-полезен като свещеник сред хората. Но все още е рано за това. Нека бъде Божията воля.

- Какво трябва да правим, за да живеем по-добър живот? И според теб какво е необходимо да се промени в нашето общество?

- Като спазваме закона Христов, а именно да обичаме ближния си както себе си. Трябва да има повече вяра в Бога и много нелицемерна любов. Не тази, показната, а истинска, която прави нещо, а не само говори и говори, какво да се свърши.

- Имаш ли си любими твои светци? Кои са те и защо?

- Почитам всички, но все пак към св. Петка имам малко по-особено отношение, защото много ми е помагала и св. Йоан Рилски - защото много ме е пазил.

- Какво ти даде Семинарията?

- Семинарията ми даде да разбера, че има и друг живот, живот по Бога. В Семинарията ме научиха да вярвам повече в Бога и да Го обичам повече. Семинарията ми даде много знание не само за тукашния живот, но и за бъдещия.

Разговора проведе: свещеник Васил Василев

 

 

Снимки

Иподякон АнгелВ Семинарията
« предишна новинаследваща новина »