ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„За любовта в нашите сърца...”

11 януари 2011 10:30, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Г-жа Кина Златева

Познавам г-жа Кина Златева от известно време от социалните мрежи в Интернет. Винаги са ми правели добро впечатление мъдрите й християнски разсъждения, силната й вяра, надеждата и любовта й към Бога и хората. Затова реших да я представя и на читателите на официалния сайт на БПЦ - Българска Патриаршия за тяхна лична духовна полза. За стила й на писане сами ще се убедите.

- Представи се на читателите на официалния сайт на БПЦ - Българска Патриаршия!

- Здравейте! Казвам се Кина Златева. Родена съм през 1952 г. в едно китно селце, разположено в полите на Бакаджиците. Живея от много години в гр. Казанлък, Долината на розите, и чувствам този град като свой роден! Завършила съм българска филология в ВТУ "Свети Кирил и Методий" и цял живот съм била учителка. Втора година не работя, но човек се чувства винаги учител, защото живее със спомените си за своите ученици през годините, с мисълта си за тях в настоящето, с мисълта за децата въобще.

- Как, кога и защо, според теб, стигна до вярата в Бога?

- Трудно, много трудно, според мен, човек би могъл да каже кога е стигнал до вярата си в Бога. За мен това е един изключително труден, дълъг и много болезнен процес, ако човек не е израснал като дете в семейство на православни родители, както много често обичаше да казва един отец, с когото Бог ме срещна преди много години и ме поведе чрез него по Своя път на православната вяра. Трудно е също така, ако човек се е родил в семейство на вярващи, но... напълно непросветени в духовно отношение родители, които казват на своето дете, че има Бог (както баща ми беше изключително вярващ човек и все това говореше, че има Бог), но къде е, какъв е този Бог, как човек да Го открие без Църквата, без духовен отец, без Божието Слово - без всичко това, което за всеки един просветен християнин е изключително важно.

Но Бог не оставя никого от нас, хората! Той Сам ни призовава към Себе Си, откривайки ни Своето реално присъствие в най-трудния момент от нашия живот и наистина, като Спасител, протяга към нас ръката Си, за да ни помогне, за да ни спаси от мрака на собственото ни духовно невежество, което ни погубва не само физически, но и духовно.

Да, аз съвсем не мога да кажа, че намерих Бога, че стигнах до вярата в Него, защото не аз, а Той ме намери, Той стигна до мен – Той!!! Той стигна до мен по много странен начин и никога не ме изостави, колкото и да се бунтувах в невежеството си, колкото и да Го огорчавах, колкото и много да Го наранявах с думите си, с въпросите си към Него, с помислите си... Той не изоставя никого от нас, защото Неговото слово е истинно – любовта Му е вечна любов!

Пиша всичко това, защото аз повярвах в Бога чрез хора от Евангелската общност и преживях големи сътресения, пролях много сълзи, лутах се, търсейки Истината и само Истината, преди да достигна до Православието. Православието, което осмисли живота ми.

- Имала ли си случки в живота си, които тълкуваш като Божий промисъл за теб и живота ти?

- Да, когато се замислим, ние виждаме, откриваме за самите себе си, че целият ни живот е бил Божий промисъл, който в момента не сме осъзнавали, не сме го приемали дори, а по-късно разбираме, че всичко е било за наше добро и за спасение на нашите безсмъртни души. Да, разбираме, че всичко в живота ни е било Божий промисъл.

Фактът, че не се отказах от желанието си да завърша Богословие, си е Божий промисъл, според мен. Прекрасните хора, които срещам в живота си и остават в сърцето и душата ми - също са си Божий промисъл, а това се отнася не само за мен, а за всеки един от нас.

Например, когато се явявах на защитата на дипломната си работа, проф. Киров, който беше мой научен ръководител, каза много неща... Бяха някакви много хубави думи, но аз много се вълнувах, т. е. притеснявах се, затова почти нищо не чух, не запомних нищо от това, което говореше на членовете на комисията.

Нещо обаче ми направи много силно впечатление, а той, мислех си, не ме познава изобщо, защото беше ме виждал само няколко пъти... Да, той каза, че всичко онова, което е написано в дипломната ми работа, е преминало през сърцето и душата ми. Това ме впечатли много, защото беше самата истина! Истина, която Бог му беше открил!

И не само този случай ме впечатли, а всичко у него ме впечатляваше много: и погледът, и думите, и подходът му към нас, студентите, и... оценките, които поставяше - винаги отлични оценки. Отлични, защото погледът му беше като скенер - духовен скенер, който откриваше и регистрираше и най-леките движения на всичко онова, което беше в сърцата и душите ни.

Да, там, в Богословския факултет, аз срещнах прекрасни хора. Хора, които останаха завинаги в сърцето и душата ми. Хора, към спомена за които винаги се връщам - и ще се връщам, с Божията помощ, цял един живот. Всички те, за мен, са пример за човечност, етичност, любов към Бога и хората.

Има много още случаи, които предпочитам да съхраня в сърцето и душата си, защото са ми много, много скъпи.

- В кой храм в Казанлък посещаваш богослуженията и кой е твоят духовен наставник (изповедник), кажи няколко думи за него?

- Аз посещавам богослуженията в храм "Света Богородица" в нашия град - храм, който се намира в центъра на града. Но моят път към Бога, като начало, може би, започна от манастира в нашия град още през 83-та година. Там, пред иконата на Света Троица, без дори да знаех коя е тази икона. Пак там, в манастира на нашия град, започна и пътят ми към Православието. Там, в параклиса на манастира, беше и първата ми изповед, която никога не мога да забравя - никога. Казвам никога, защото не отидох за изповед - не! Просто една сестричка ме изпрати, т. е. Бог чрез нея, и без и аз да разбера как и защо казах на свещеника, че аз искам да си направя изповед, след като той, свещеникът, толкова подробно, толкова търпеливо и деликатно ми посочи разликите между Евангелската общност и Православната църква, посочвайки ми истинската светлина и красота на Православието.

От доста години ходя в храм "Света Богородица", където е моят духовен наставник - отец Теодор! Той е най-младият духовник в нашия град, в сърцето на когото има много обич и много ревност за Бога! Това, което много ми харесва у него, е топлото, сърдечно отношение, което има към хората в храма! И липсата на дистанция между него и хората – имам предвид сковаваща дистанция. Пред него човек свободно може да сподели всичко, което го вълнува, тревожи, огорчава. Може да се покайва за греховете си, проливайки сълзите си на воля, а това е много, много важно за нас, грешните и недостойни хора: да знаем, че нашият отец ни разбира и обича така, както ни разбира и обича Самият Бог - с оная Проникновена и Всеопрощаваща Божия Любов.

Тук, в този храм, е и отец Мотев - архиерейският наместник, за когото могат да се кажат също толкова хубави думи и с чието благословение и с благословението на светата Митрополия оная година започнаха съвместни богослужения на духовниците в нашия град с монашеското братство от Шипченския манастир "Рождество Христово"... Съвместни богослужения за благословението на страната и народа ни... Тук, в този храм, от много години, винаги има Неделно училище за децата, а тази факт, сам по себе си, говори много за обичта на духовниците ни към Бога и децата.

- С какво обичаш да се занимаваш в свободното си време?

- Най-често мисля за хората, които съм срещнала през деня... Хората, които са ме впечатлили с нещо много обикновено, много топло, много сърдечно, макар и да не ги познавам лично, или просто съм станала неволен свидетел на някаква сцена на взаимоотношенията между тях... Обичам да чета духовна литература; да споделям вълненията си с някои от приятелите си, с приятелите си в скайпа (там най-много обичам да си пиша с едно семейство, което много обичам и което изключително много ми помага в духовно отношение, както би трябвало да бъде най-вече между нас, вярващите хора). А най-много от всичко обичам да пея, когато ми е много тежко - или радостно за нещо.

- Какво мислиш ти, като дългогодишна учителка, за въвеждането на редовен задължителен предмет "Религия" в българското училище?

- Мисля, че въвеждането на редовен предмет "Религия" в нашите училища ще бъде най-големият дар не само за децата ни и за Бога (знаем какво е казал в словото Си за децата Божият Син), но и дар за страната ни! Дар за България, поднесен от всички нас: духовници, държавници, родители, учители! Дар от цялото ни общество! Дар за България, която всички ние обичаме и искаме да й помогнем, да помогнем на народа си, на децата си, на себе си!

- Искаме да помогнем на страната си да се справи с кризата, но не трябва да забравяме, че тя, кризата, преди всичко е духовна криза! Тя е криза на ценности - на непреходните духовни ценности, които са непоклатима основа на моралния кодекс на човечеството още от древността.

- Да, ние живеем в 21 век, а не в 9 век, например, както бях прочела в един от коментарите по повод проведеното Национално литийно шествие на 24 септември 2010 година! Но Бог е Самата Правда, Истина, Любов, Състрадание!!! Та нали на всичко това ние искаме да научим децата си? Нали те - утре - ще бъдат такива, каквито ги възпитаме днес? Тогава трябва ли да се страхуваме от Бога и Неговото Свято Слово? Трябва ли да държим децата си далеч от истините за живота и... смъртта? За Бога и човека? За духовния и земния свят? Далече от истината за Вечността? Не трябва – нали!?

Да, аз лично не виждам проблем във въвеждането на този предмет като задължителен в българското училище, защото сме разумни хора, които (горещо се надявам), че ще вземем, като едно цяло, своето правилно решение в това отношение...

- Кои са твоите любими светци и защо?

- Трудно мога да посоча кои от светците са ми любими, защото човек обича всички тях - като цяло, носи ги в сърцето си с благодарност и обич, защото те са му помагали в труден момент или просто, четейки за тях, той ги обиква завинаги. Но сред всички светци бих посочила преди всичко св. Николай Чудотворец, защото точно на 9 май, когато се почита отново паметта му, точно тогава Бог ни призова към Себе Си (мен и децата ми) и аз считам този светец за свой покровител! Св. Петка, която също много обичам като закрилница на всички деца! Св. Йоан Рилски Чудотворец, който всеки българин изключително много почита, макар и не всеки да осъзнава това! Много обичам и св. Йоан Кръстител, от чийто зов за покаяние се нуждаем и днес; а също и нашия Покръстител, княз Борис, чрез който Бог ни е подарил светлината на вярата, без която не можем! Обичам Солунските просветители, учениците им. Обичам също и отец Паисий, заради любовта му към Бога, към народа и родината. Обичам много руските светци, Царското семейство, св. Елисавета, Оптинските новомъченици, които плениха сърцето ми с огромното си смирение и обич към Бога и Църквата.

- Кои живи примери в живота си следваш?

- И на този въпрос трудно бих отговорила, защото човек има желание да следва доброто, а все нещо не му се отдава, все разбира колко грешен и недостоен е пред Своя Творец, пред Майката Божия, пред светците, пред близките си, пред хората, които обича - дори пред своята собствена съвест.

Старая се, като цяло, да не забравям думите на нашия Спасител: да постъпваме с хората така, като искаме и те да постъпват с нас! Но, за голямо съжаление, не винаги ми се отдава това, както вече посочих. И никой от нас, без Божията благодат, не би могъл нищо да направи, т. е. нищо добро, както Бог е казал: "... защото, без Мене не можете да вършите нищо"( Йоан 15:5).

Бих искала да не осъждам никого, дори в сърцето си, и да не повишавам никога тон, подражавайки на своите духовни наставници, но за голямо съжаление - това НЕ ми се отдава. Толкова лесно се огорчавам, а това е грях.

- Каква е молитвата ти за България?

- Искам да видя България отново силна и... могъща, както е била през 9-и век, затова най-много обичам молитвата на нашия, Зографския манастир, в Света Гора! Там са нашите монаси, които неуморно се молят векове наред за благословението на страната и народа ни! Затова, когато видях тази молитва, вероятно на поклонници, посетили Зографския манастир, тя много ми хареса и аз я чета като молитва за България (с лека редакция в самото начало само). Пред зографските монаси и пред всички монаси, които са се отрекли от всичко свое в името на любовта си към Бога и хората, както и пред всички Божии служители (т. е. свещениците на страната ни), ние може само да благоговеем в смирение и обич, защото на Бога и на тях дължим спасението на своите безсмъртни души. А ето и самата молитва, която е малко редактирана, както посочих по-горе.

МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА ЗА БЪЛГАРИЯ

Господи, покажи ни великата Си милост и щедрости! Помогни ни отново да видим страната си силна и могъща в духовно отношение! Нека духовните богатства на нашия, Зографския манастир, да достигнат до всяко кътче на страната ни!

Нека светлината на Православието да изгрее над родината ни в пълнота и да насити душите ни с правда!

Помогни ни да въздигнем вярата си, както е било преди!

Нека отново да се изправи народът ни!

Нека отново придобие някогашните добродетели и да се утвърди в тях и да стане по-добър, отколкото е бил и в най-светлите си времена!

Нека отново да си припомним Твоето забравено име, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш!

Нека Ти отново да бъдеш наше упование, надежда и заветна цел, начало и край, пристан и убежище!

Нека Твоята Светлина отново да изгрее над изстрадалата ни земя!

Ние имаме нужда от Тебе, Господи! Ние сме в беда и погиваме в греховете си. Вдигни ни и ни просвети, изцели ни и ни спаси, както Ти знаеш! Дойди, Господи, и влез в живота ни!

Амин. Да, дойди Господи Иисусе!

С тази чудесна молитва може да се моли всеки един човек, който обича народа и родината си; желае тя, родината ни, да бъде отново една силна и могъща страна, както в оня далечен 9-и век, когато е приела християнството!

Молитвата е от филма, посветен на българския Зографски манастир в Света Гора „Свети великомъченик Георги Победоносец”.

А това е стих на г-жа Кина Златева, откриващ мислите и начина на възприемане на света:

ЧОВЕЧНОСТ

Човечността не се измерва с думи,

защото думите са леки без дела;

делата ни – без думи те говорят

за любовта във нашите сърца...

Човечността – тъй нужна е на всеки

във този свят, тъй груб и тъй жесток;

във този свят на смърт и на суетност,

във този свят без нежност и любов...

Човечността е висша добродетел,

вградена в нашите сърца от древността,

тя - водеща, когато е в живота -

ще бъде променен за миг света!

Интервюто взе: свещеник Васил Василев

 

 

« предишна новинаследваща новина »