ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Актуален разговор за религиозното образование с прот. Любомир Казашки и богослова Цветослав Ковачев

11 януари 2011 11:46, Българска Патриаршия
Да послужим вярно на Христа и на доброто бъдеще на нашите деца!

С настъпването на Новата 2011 година предстои Светият Синод да поднови усилията си за положителна промяна в образователната ни система, касаеща въвеждането на предмета „Религия” в задължителната подготовка на децата и учениците в България.

Този въпрос продължава силно да вълнува православната общественост в България, чиито членове - деца, родители, духовници, специалисти, преподаватели и всички останали като вярващи и като българи държат неговото добро разрешаване да се състои колкото се може по-скоро, за да не бъдат морално и духовно изгубени още поколения млади българи.

С читателите на Официалния сайт на Българската Патриаршия споделяме разговора между Негово Всеблагоговейнство прот. Любомир Казашки, г-жа Десислава Панайотова и г-н Цветослав Ковачев относно модела и значението на религиозното образование в България.

Въпрос 1: Смятате ли, че обществото ни може да си позволи още да отлага разрешаването на въпроса за необходимостта от въвеждането в учебните програми на предмета „Религия-Православие” в задължителната подготовка на българските деца и ученици?

Цв. Ковачев: Въвеждането на религиозното обучение в училище е жизненоважно за обществото и не бива да се отлага по никакъв начин и под никакъв предлог. За съжаление, тази неотложна нужда все още бива подценявана от ръководствата на държавата, които въпреки предизборните си обещания през последните години умишлено стопираха положителното разрешаване на въпроса. Но опитът доказва (пресни случаи в криминалната хроника сред малолетните и тийнейджърите колкото искаш), че когато в човешката душа вярата в Бога бъде изгубена или убита, то всичко, дори и най-жестокото престъпление, става позволено. И всички ние сме свидетели, че у голяма част от младите хора в България не само че и дума не може да става за висока нравственост и добродетели, но липсват дори и нормални човешки взаимоотношения.

Въпрос 2: През 2007 г. Министерството на образованието, младежта и науката възложи на т.нар. Обществен съвет, ръководен от проф. Георги Бакалов, да изготви проект за концепция за въвеждането на Религията като задължителен предмет в българското училище. Тази концепция не бе приета от Светия Синод на БПЦ. Впоследствие архиереите бяха обвинени в непоследователност, липса на далновидност и пр. Защо смятате, че християните не могат да приемат такава концепция като ръководно начало за обучението по религия?

Цв. Ковачев: Отправната гледна точка на концепцията, изготвена от Обществения съвет под председателството на проф. Г. Бакалов, е така нареченият религиозен плурализъм. С този термин се обозначават няколко типа светогледни нагласи, свързани с религията. В контекста на разглежданата концепция той се използва като синоним на разбирането, че пълна богооткровена истина не съществува в никоя религия и, следователно, да се твърди обратното е признак на „фундаменталистична затвореност”:

"Религиозният плурализъм отхвърля като фундаменталистична затвореност както претенциите за монопол върху истината само на една религия, така и опитите за ‘сливане’ на различните религии в една обща, еклектична и синкретична религия. (Част втора - коментари и пояснения. Общообразователни принципи)".

Изхождайки оттук, съставителите на тази концепция съвсем логично настояват на равнопоставеното представяне на религиозните системи, като бъдат отхвърлени техните „претенции” за пълнота на истината и вниманието на учениците бъде съсредоточено върху съдържащите се в тях „богатства от мъдрост и духовност”:

"Изучаваните религиозни традиции не бива да се редуцират до техните догматично-систематични и морално-етични компоненти. Вниманието следва да се насочи в по-голяма степен към съдържащите се в тези традиции богатства от мъдрост и духовност.

…Необходимо е да се разгледат и конкуриращите истини на религиите.

(Част втора - коментари и пояснения. Общообразователни принципи)".

Според мен по своя смисъл въпросната концепция e много близка до окултното разбиране за религиите. Дори самият й изказ е твърде мъгляв, двусмислен и хлъзгав. Постоянно ще срещнете изрази от типа на:

- „усет и уважение към религиозното” - какво точно стои зад понятието религиозно? Не е ясно.

- морал в „хоризонта на святото” – кой, обаче, е критерият за святост? Християнският критерий е принципно различен от всички останали религии.

- „пиетет към святото”, „среща със свещеното” - срещата с личността на Господ Иисус Христос в пълнотата на богоединството няма нищо общо, например, с разтварянето в океана на безличния абсолют, към който се стреми будизмът, и пр.

Сами разбирате, че тази концепция е пряко отрицание на богооткровеността на християнството, оттам и зачеркване на цялото Христово учение, а с това и на убежденията на истинските православни християни. Ако Христос е просто един от учителите на човечеството, а Неговата проповед е не повече от една от „конкуриращите истини на религиите”, то какъв е смисълът от Христовото въплъщение, всеотдайна любов, кръстна жертва и възкресение? Какво остава от спасението на човека и неговия Спасител? Къде е дадената на хората нова възможност за богоуподобяване, къде е християнското съвършенство и евангелска святост? В коя духовно-нравствена и дори житейска логика да впишем подвига на апостолите, кръвта на мъчениците и богословието на отците? И в крайна сметка, не сме ли тогава ние, християните, „най-окаяни от всички човеци” (1 Кор. 15:20)?

Забележете и подмяната на понятията и несмислените обвинения, с които боравят авторите на въпросния документ. Дълбоката убеденост на нас християните, че именно Господ Иисус Христос е Истината, а Неговото учение – вярата, „веднъж завинаги предадена на светиите” от Самия Бог, попада под квалификациите: „фундаменталистична затвореност”, „претенция за монопол” и пр. Но не за претенции и фанатизъм става дума при християните, а за любов към Истината. Християнството не е просто една от всичките религии, а, както казва един известен православен богослов, то е край на всяка религия, защото дава на човека пълнотата на истината за Бога и съществуването, дава му Самия Бог.

Следователно, не само че архиереите на Св. Синод не се оказаха непоследователни и недалновидни, но напротив имаха достойнството да заемат позицията на истински православни епископи, защото, както един от тях казваше: „Ако ние приемем една подобна концепция, по-добре да си стягаме куфарите и да си ходим у дома, защото не бихме били никакви епископи на Православната църква!”

Иска ми се да се спра и на една логическа неиздържаност в концепцията на Обществения съвет. От една страна, се твърди, че никоя религия не може да предложи авторитетно и пълно обяснение на екзистенциалните въпроси, свързани с Бога, човека и света, и всяка претенция за подобно нещо се охарактеризира като фундаметализъм. От друга страна, се предлага метод и подход за изграждането именно на едно такова обяснение, т.е. на това, което е заклеймено като претенция и фанатизъм. С други думи, опитвайки се да застане над всички религии, концепцията всъщност се нарежда до тях, като една от „конкуриращите истини” и като един от „претендентите” за истина. Всеки християнин, обаче, не би заменил авторитета на Евангелието и светите отци с този, който ни се предлага в случая, така че нека оставим Словото Божие и светите отци на Църквата да ни разясняват тези въпроси и да ни учат как и ние да ги преподаваме на българските деца и ученици.

И последно ми се иска да обърна внимание на нещо, за което съвременният свят винаги си е затварял очите: истинността на християнската религия почива не просто на вяра от страна на нейните последователи, но на обективни аргументи с неоспорима сила. Такива аргументи откриваме в самото християнско учение, което няма прецедент, нито аналог в историята на човешкото религиозно съзнание, съдържат се в историята на човечеството и на Църквата, има ги и в обективната реалност, от която ние сме част. Ето, наскоро ние чествахме един от трите най-големи християнски празници - Богоявление. Никоя друга религия няма такава светиня, каквато е богоявленската светена вода, нито пък някоя друга християнска деноминация, освен Православието. Освен целебните свойства, които притежава богоявленската светена вода, при обикновени условия и в обикновени съдове тя се запазва свежа години наред и когато отворите съдовете, в които се съхранява, тя е като току-що налята.

Въпрос 3: Защитниците на некофенсионалното и уж неутрално обучение по религия вярват, че това е единственият начин да се възпита в учениците религиозна толерантност и, обратното, конфесионалният метод на преподаване би довел до насаждането на неразбиране за религията на другия и нетърпимост на религиозна основа.

Цв. Ковачев: В никоя от книгите на световните религии няма да откриете истината, записана от ръката на св. Йоан Богослов в неговото първо съборно послание – истината, че „Бог е любов”. Забележете силата и дълбочината, с която светият апостол и евангелист ни открива една от най-големите тайни на Бога. Не е казано, че Бог просто обича човека, че има безкрайно голяма любов към цялото творение и пр., а че Той Самият е любов. В светлината на тази истина, е ясно каква всъщност цел си поставя християнското вероучение: да възпита у детето не просто толерантност, но истинска, нелицемерна любов. Господ Иисус Христос ни учи да обичаме дори враговете си. Тогава за каква нетърпимост на каквато и да било основа може да става дума в душата и поведението на един християнин?

Въпрос 4: Отец Любомир, вие, като дългогодишен и настоящ преподавател по религия в ОУ “Васил Левски” в гр. Ловеч, как определяте действащия в момента модел на религиозно образование у нас?

Прот. Любомир К.: Реално сега в СИП- и ЗИП-Религия конфесионално се преподава Православие. Програмата е от Министерството на образованието, младежта и науката и е добре разработена, макар че има възможности за още усъвършенстване. Децата са чисти души. Те от малки се научават да благоговеят пред Вседържителя Бог, да почитат светците и да се възхищават от техния живот. В училище даваме знания и насоки, от които родителите (няколко поколения назад) са били лишени. Често се случва родители да ми казват с какъв интерес детето им разправяло в къщи за урока, че и на тях им било интересно, заедно с тях четели написаните уроци. По този начин се изгражда една здрава основа. Правилно и в пълнота се оформя представата на детето за Бога, за Христос, за Божиите угодници, за необходимостта на дело, в живота си, да покажем плодовете от нашата православна вяра, т.е. да живеем, като спазваме Божиите заповеди, от които най-голямата е за любовта.

От 8-годишния ми опит като преподавател по Религия в началния и прогимназиалния етап с убеденост твърдя, че ако тези деца биха изучавали повече от една религия, това би довело до пълното им объркване и най-вероятно би било сигурен път към безбожие. Учениците трябва да се запознават с другите религии в по-горните класове – от 8-ми клас нагоре. Благотворното влияние от преподаването на Православие върху децата е твърде осезателно.

Въпрос 5: Смятате ли, че Концепцията на Светия Синод относно статута на предмета „Религия” в българското общообразователно училище е в противовес на практиката в ЕС?

Цв. Ковачев: Бих казал, че концепцията на Светия Синод е в унисон със съществуващата в държавите на ЕС практика. В 16 от държавите членки на ЕС се прилага конфесионално преподаване на предмета „Религия”, в 2 - едновременно конфесионално и неконфесионално и в 2 -екофенсионално. В повечето от тези страни предметът „Религия” е или задължителен, или задължителноизбираем, или задължителноизбираем с алтернативен избор между два предмета. Така че, предложеният от Светия Синод модел съответства на съществуващата педагогическа практика и методически опит на страните от ЕС. И това е закономерно, като се има предвид, че Синодалната концепция е изработена с помощта на водещи специалисти от ФНПП на СУ „Св. Климент Охридски”- педагози и методици в областта на предучилищната и началната училищна педагогика, на социалната педагогика, както и на духовници и богослови.

Въпрос 6: Нерядко участници в обществената дискусия за религиозното образование алармират за липса на подготовка у ръководството на БПЦ по отношение осигуряването на преподавателските кадри. Тези пропуски се изразявали в неосъзнаване на високите изисквания към личните качества на преподавателите, отсъствие на взаимодействие с богословските факултети, неотчитане дори на реалността, че необходимият брой завършили богослови не е налице.

Прот. Любомир К.: От страна на Светия Синод има определени митрополити, които да осъществяват връзката с дадения богословски факултет и да бъдат като техни духовни наставници. Относно подбора на преподаватели по предмета "Религия-Православие", във връзка с въвеждането му в задължителната подготовка и за да се отговори на високите изисквания за личностните качества на преподавателите, Светият Синод иска, ако е възможно, преподавателите да бъдат одобрявани и от съответните митрополии на дадената епархия. За 20 години богословските факултети произведоха и произвеждат кадри, при това с педагогическа правоспособност, които да могат да задоволят нуждата от такива специалисти. За детската градина и началния етап ще може, както и сега, да се преподава и от детски и начални учители, които са получили преквалификация.

Въпрос 7: В България някои считат и се страхуват, че в районите, в които се изповядва преобладаващо мюсюлманското вероизповедание, въвеждането на предмета “Религия” като задължителен ще доведе до масовото изучаване на исляма, което няма да е полезно за България.

Прот. Любомир К.: Ислям и сега се изучава в тези райони, но когато това бъде въведено от правителството в задължителната подготовка, той ще се изучава много по-стриктно по изготвени от МОМН програми и ще се преподава от официално одобрени преподаватели. Съответно и ще се контролира много по-съвестно от отговорния Регионален инспекторат по образованието, което ще е максималната възможна гаранция, че няма да се злоупотребява и няма да се допуска фанатизъм и фундаментализъм на ислямска основа.

Въпрос 8: Често се изказват предложения БПЦ да засили дейността на църковните си училища, вместо да гледа към детските градини и общообразователните училища?

Цв. Ковачев: Тези предложения се изказват обикновено от хора-теоритици по въпроса за организирането и ръководенето на едно неделно училище. Обаче, практиката показва, че съществуват обективни пречки голяма част от децата и учениците да посещават неделните училища на Църквата. Обикновено, в приоритетите, които родителите си поставят за почивните дни, неделното училище далеч не е сред първите места. От друга страна, самите деца трябва да жертват част от времето си за почивка и игри, а не всички са способни на това. Нека не забравяме и това, че повечето от родителите принадлежат на поколение, дълго време възпитавано в атеизъм, израснало далеч от Църквата, и следователно, непритежаващо необходимото съзнание за ползата, която децата биха имали от посещаването на едно неделно училище. На практика се получава така, че чрез въвеждането на предмета "Религия-Православие" в светското училище значително по-голям брой деца ще имат възможността да чуят Христовото благовестие и да се запознаят в дълбочина с неговите спасителни истини и висока нравственост. Православната църква винаги е имала тази задача като една от най-важните в своята мисия. И може да бъдем сигурни: ако тя отново се реализира, плодовете от нейното успешно изпълнение няма да закъснеят! И те ще бъдат от полза за цялото ни общество!

~ ~ ~

Протойерей Любомир Казашки е енорийски свещеник в Катедралния храм “Света Троица” в гр. Ловеч и няколко села в района, както и секретар на Ловчанска св. Митрополия. От 2003 г. досега преподава СИП-Религия в ОУ “Васил Левски” – гр. Ловеч. Провежда ежеседмично часове с 5 групи - по една от 1 до 5 клас. Завършил е богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2002 г.

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева е член на Работната група по въпросите на религиозното образование към Св. Синод на БПЦ-БП, отговорен редактор на Официалния сайт на Българската Патриаршия и директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий”.

Г-н Цветослав Ковачев е ръководител на една от групите към Неделното училище на Ловчанска св. Митрополия. Завършил е Американския Университет в България с висше по информатика и висше по икономика и след това Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски ”. Работи в София като софтуерен инженер. В момента работи и върху дисертацията си като докторант по Старобългарска литература в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски ”.

 

 

 

 

 

« предишна новинаследваща новина »