ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Децата копнеят да учат за Бога...”

18 януари 2011 17:30, Варненска и Великопреслaвска митрополия
С децата от ОУ "Елин Пелин"

Познавам г-жа Атанасия Петрова от известно време. Винаги ми е правело добро впечатление в нея желанието й да помага на хората и особено на децата – по-точно на учениците. Затова реших да я представя и на читателите на официалния сайт на БПЦ-Българска Патриаршия за тяхна лична духовна полза.

- Представете се на читателите на официалния сайт на БПЦ-Българска Патриаршия!

- Аз съм една обикновена жена, отче, грешна, стремяща се да не повтаря греховете си. Без Бога животът ми няма смисъл. Без любов към Него и хората. Живея от почти 4 месеца в град Бургас. Учителка съм по религия в 6 училища в града, към Общинския детски комплекс и главен редактор и издател на православното месечно издание вестник ”Благовестник”.

- Как, кога и защо, според теб, стигна до вярата в Бога?

- До 2000-та година бях в търсене на Истината. Лутаща се. Един приятел ми подари Библия. Без да каже нито дума. Знаех, че учи в Богословския факултет. Не ми каза: ела при нас, виж тук, прочети... Просто ми я подари. Той виждаше как се лутам. Така дълго време не я отварях. Един ден през 1998 г. я отворих и... останах... Така се утвърдих във вярата. И едва през 2000 година се кръстих. Дълго ми се пречеше да се кръстя, но слава Богу - отец Любен Коларски (Бог да го прости!) ме кръсти в манастира ”Св. Мина” до кв. "Бенковски" в София.

- Имала ли си случки в живота си, които тълкуваш като Божий промисъл за теб и живота ти?

- Бог знае. Знам, че е велик, премъдър и това ми стига. Само се моля за прошка на греховете ми. Всичко е по Негово допущение. И както казва великият светец Антоний: „Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове”.

- В кой храм в Бургас посещаваш богослуженията и кой е твоят духовен наставник (изповедник), кажи няколко думи за него?

- Когато знам, че в неделя аз заедно с всички от храма ще бъда в молитва, ме обзема радост и аз копнея да дойде по-скоро неделята. Това е любимият ми ден. Но не защото е почивен! А за мен е отново ден на делата за слава Божия. Както и всеки Господски, Богородичен празник. И празник на светия. Ще каже някой - всеки ден в Православната църква е празник на светия. Много празнувате. Да, така е. Аз празнувам всеки ден. Защото съм радостна в Господа. И защото имам весел нрав. И приканвам всички хора да посетят храма за света литургия. Хора, това е един час за Господа веднъж в седмицата - неделя! Нима не намирате време един час, само един, за Господ, а отдавате толкова часове пред телевизорите, например, в губене на време?!

Посещавам храм ”Свети Кирил и Методий” и храм ”Света Богородица”. И в двата отците са дейни и с добри дела. Помагат в нуждите на всеки. Отец-ректорът на Софийската семинария д-р Захарий Дечев духовно ми липсва и прося неговите молитви. Той е пример какъв трябва да бъде един свещенослужител. Възхитена съм и от ставрофорен иконом отец Борис Беров от храм ”Св. Богородица”, и от отец Радослав от същия храм с приятелското им чувство към мене, грешната и обикновена жена. За първи път бях на служба в храма тази неделя - 16 януари и съм възхитена от това как води службата отец Велик. Хорът там е ангелогласен.

В храм „Свети Кирил и Методий” служи скромният и смирен отец Севастиян. Той е моят духовен изповедник. Поисках благословение за разговора ни, той благослови, но ме помоли да не говоря за него. Аз, разбира се, ще го послушам.

Жените в храма също са много мили. Те също са едни светила, които не бива да стоят на тъмно. Едно такова светило е Ивайла - наша сестра в Господа, която обикна мен и дъщеря ми и помогна с дрешки за малката.

- С какво обичаш да се занимаваш в свободното си време?

- Къде свободно време, отче!? Докато врагът действа неуморно, не мога да си позволя почивка никаква. За мен свободното време, почивката, е в изповедта. Всяка минута я отдавам за някого, по различен начин, ако мога да помогна с нещо. И не аз помагам, а Бог. Много хора не обичат да бъдат използвани, а аз казвам: използвайте ме. Наистина, използвай ме, Господи, да помагам на ближния!

И когато се грижа за дъщеря ми, която е на 2 години и 4 месеца и знае вече "Отче наш" и "Богородице Дево", то отново се грижа - за душата й, освен за прехраната й. Бих искала да намеря време и в свиренето на китара, защото имам толкова написани текстове за Бога и въобще религиозна лирика, която много бих искала да я чуят хората с цел - отново благовестие и за слава Божия. Обичам да водя учениците на поклоннически пътувания, за да мога да ги въведа в храма, да видят усамотеното място на отдадените на Бога монаси, как живеят, да се запознаят с тях, те да им поговорят.

Някога организирах поклоннически пътувания с приятели, сега отново бих искала да възобновя това дело. Едно такова пътуване ще бъде сега, като се стопли времето и ще разговаряме с архимандрит Йеротей, един млад игумен на светата обител - манастира ”Св. Георги” в гр. Поморие. Имаме благословението му. Посетихме манастира „Св. Богородица” в гр. Бургас с училищен автобус от Общината, където учениците от ОУ ”Найден Геров” и ОУ ”Елин Пелин” се възхитиха на това богоугодно място. Те слушаха с отворени уста, жадни да чуят истината, гледаха светите икони с благоговение и отправихме молитви за тях и домовете им. Копнеят пак да посетим такова подобно място и аз вярвам, че Бог ще ни даде възможност занапред.

Предстои ми авторско православно предаване „Православни светулки” с водещи, освен мен - всички ученици, по двама на всяко предаване; с цел благовестие и за слава Божия. Ще се излъчва по Канал 0 на Бургаската телевизия.

Издаването, печатането и разпространението на православния вестник ”Благовестник” е част от живота ми от 5 години. То е радост и ме среща с много хора, чиито трудове публикувам, за да могат да излязат наяве тези незнайни хора, които имат невероятни дарби. Светила. Откривам много добри хора, трудещи се за Господа ни. Ето защо организирах конкурс за празника Благовещение, който да бъде отново за Божия прослава, за Пресвета Дева Мария, нея да величаем отново и отново. Конкурсът е творчески и за него можете да прочетете в сайта на вестника или в самия вестник, и тук - в сайта на БПЦ.

Така стои колелото ми, може би ще ми остане време да покарам, така стои тамбурата ми, може би ще ми остане време да посвиря... така стоят и някои книги, непрочетени докрай, може би ще стигна и до тях... художествена литература... Когато все още не съм прочела светите отци, Библията, душеспасителни книги. Не мога! За приятелите винаги ще намеря време! Обичам ги! Толкова са разнородни, всякакви възрасти. Какво бих правила без тях!? Те ми дават много! Та заедно се веселим, заедно обсъждаме, заедно работим на Божията нива. Благодаря ти, Господи, за всички тях!

- Какво мислиш ти, като учителка, за въвеждането на редовен задължителен предмет "Религия" в българското училище?

- Ох, отче, боли ме... Децата копнеят да учат за Бога, за учението Му. Но има директори, учители, родители, които пречат за изучаването на СИП-Религия, а какво остава за задължителен предмет. Какво е това да спираш децата на България, всички деца, да учат вероучение! Какъв човек трябва да си!? Нямат ли страх Господен? Тези хора имат право да спират само собствените си деца, не нашите. Казал е Бог да спазваме и земните закони. Затова ние ги спазваме, но тези закони, когато са против Бога, можем с общи усилия и Божия помощ да ги променим! Православна страна... Но в българското образование без да се изучава най-висшият предмет "Вероучение" или "Православие" - наистина няма да я има България, ако стане така. Та в този смисъл, някога е имало предмет (не СИП, а задължителен) "Вероучение" и хората са били по-добри. Това са именно тези наши баби и дядовци, които са в храмовете. Ако нямаме геометрия, примерно, повтарям примерно, няма да умрем, но ако нямаме вярата в Истината, в Светата Единосъщна и Неразделна Троица, нито ще добруваме на земята, нито ще имаме живот вечен на небесата. Защото трябва да имаме знанието за Христа!

Не някаква абстрактна, а Неговата етика. Не някаква повърхностна история на всички религии, а историята на Неговия живот, на Неговите дела, на Неговия подвиг и на Неговото възкресение, както казва високопреосвещеният Пловдивски митрополит. И какво значи "нямаме учители". Как да нямаме? Имаме!!! Стоят без работа богословите, защото не е въведен все още предметът. Неделните училища се водят от един. Най-много от двама. И това са предимно свещеници, презвитери. А другите? Господата министри, ако четат този сайт, този великолепен амвон, нека се замислят за това, че забраната да се изучава Вероучение, е огро-о-о-мен грях. Знаем кой стои зад всичко това. Нека Бог го изгони от душите ни и от пътя ни, за да бъде въведен часът по Православие колкото се може по-скоро. Защото така се погубва една душа, но ако тази душа отрано е пробудена, то тя ще даде своя плод, и така... децата са бъдещето на православна България. Децата са като пъпки на дърво, а дървото сме ние, възрастните. Ако се въведе да се учи редом с български език, математика, рисуване, физическо възпитание и др., то ние ще видим как полятата с православната вяра България ще разцъфти, децата ще дадат своя плод и така ще се нароят много и много цъфтящи дървета и България ще се превърне в Божия цветна градина. И не е правилно да се казва, че в часа по Православие децата ще се докоснат просто до човешки добродетели, защото всички православни ценности са добродетели от Бога. Нима човек е измислил всичко!? Не, но Бог! Слава Нему! Нима е нужно да бъдем теисти? Не! У всеки друг бог, чела съм доста литература, търсейки истината, у всеки друг намирах нещо гнило, нещо не както трябва да е, откривах как ни учат да грешим!!! Само у Едничкия няма в учението Му да ни учи да грешим! По никакъв начин. Един е Бог и учениците трябва да знаят, че няма и частица, която да е порочна у Господа. Това е Господ Иисус Христос - Синът Божий, "Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек". Заради всички нас бе разпнат Господ... Затова не бива да допускаме дяволът да си играе с нас. Защото... Аз някога учих геометрия. Не исках да уча, но беше задължителен предмет. И ходех. И получавах своята тройка. Заслужена. Затова нека се въведе предметът "Религия", а после – който не желае да се учи, ще получава и двойка, и тройка, но ще има и много отличници, добри българи и верни чада на светата Православна църква и на Господа.

Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри, нека се помолим Бог да прости греховете ни и тези на ближните. Призовавам управляващите да прозрат неотложността на религиозното образование като част от редовната подготовка на децата. "Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно", казва св. Антоний Велики. Нека помислим върху тези думи и посеем с делата си вярата в Господа у нашите братя и сестри, а защо не и сред водачите в политиката.

- Кои са твоите любими светци и защо?

- Велики са всички светци, мъченици за вярата, борците за Христова правда. Възхищавам се на всички и само мога да преклоня глава пред делата им. Целият им живот е подвиг!

Майката София, тази светица, пред която измъчваха трите й дечица, за да се откажат от вярата си в Господа. Потръпвам, като си представя как са действали злодейците. Това са същите, които разпнаха нашия Господ. Но тези четири светици просияха в Господа и сега са с Него на небесата. Слава Богу!!!

Възхищавам се на мъдростта на цар Соломон. В книга Притчи Соломонови от Стария Завет откривам много истини за живота ни. Сякаш ми е баща, който учи мен самата. Така приемам словото му, толкова близко...

Аз не зная кой кога ще бъде канонизиран, затова по свой начин изказвам своята обич и към архимандрит Серафим Алексиев, и към архиепископ Серафим Соболев. Първият ме впечатли с любовта към Бога и дарбата да изкаже тази любов в рими, за мен той е един от най-големите религиозни поети в света. Вторият обеща, че ще бъде с нас след смъртта си и ще ни помага, и го изпълни. Велик ходатайник пред Господа.

Старецът Паисий. Няма да забравя как казва: ”Бог допуска сега да стане едно здраво разтърсване. Идват трудни години. Ще имаме големи изпитания... Нека приемем това сериозно, да заживеем духовно. Обстоятелствата ни принуждават и ще ни принудят да работим духовно. Добре е обаче да го правим с радост и доброволно, а не принудени от скърбите. Мнозина светии биха желали да живеят в нашето време, за да се подвизават. И аз се радвам, когато някои ме заплашват, че ще ми видят сметката, понеже говоря и им провалям плановете. И когато някоя вечер в колибата чувам да прескачат оградата, сърцето ми започва да бие сладостно. Но когато се развикат: “Дойде телеграма, да се молиш за еди-кой си болен”, си казвам: “Това ли било? Отиде и тая възможност...” Не че животът ми е омръзнал, но все пак се радвам за това. Нека се радваме, че днес ни се дава тази възможност. Наградата е много голяма”.

Свети Йоан Кронщадски... О, не мога да спра. Любими са ми всички. Света Петка, свети Георги, свети Димитрий, свети Йоане Рилски, целувам десницата ти... свети Мина, вярвам, че ти ще измолиш от Господа това, за което съм в нужда, като верен мой приятел...Свети Атанасий, свети Антоний, свети Василий - и тримата Велики в Господа! Такива мъдри мъже рядко се раждат! Свети Йоан Златоуст!!! Самото му име говори. Без думи! Братята свети Кирил и Методий и техните ученици. Ами свети апостол Павел?! Свети Йоан Богослов? Всички ученици!

- Кои живи примери в живота си следваш?

- Дядо Йоаникий, Сливенския митрополит, велики трудове е написал, това може да го създаде само един изстрадал ги човек с обич в Господа. Пловдивския митрополит Николай, неговите дела за Господа, може да е строг, но е справедлив. Радвам се на неговите служби, защото той не просто служи, той обича, той пее, той се моли! Харесвам дейния отец-ректор Захарий Дечев. Тича неуморно. Воюва за Господа. Бори се да се въведе "Православие" като задължителен предмет, с обич, с истинска обич в сърцето си. Отец Севастиян - възхищавам се на неговата скромност и смиреност. Харесвам и веселите обикновени миряни и техните добродетели, неугасващото интелигентно чувство за хумор на една приятелка Татяна и един много нежен приятел в Господа Димитър, друг верен приятел Иван, а пък Ангел наистина като Ангел... и много други. Опитвам се да следвам и майка ми като учителка, като домакиня, като трудолюбива жена в Господа. Леля ми Катерина, приятелката ми Юлиана Пешева и нейния съпруг Александър - пример за православно семейство в Господа, Нели Христова - голям приятел и с добро сърце за всеки, Стела в Христа - ангелче, Петя Пачелиева - творческа натура, дейна за Господа, обична към своите ученици (класен ръководител е) и др., много други приятели, с които Бог ме свърза. От всеки свещенослужител се възхищавам!

Всички вие, всеки с по нещо сте ми пример, отче. И Вие самият. Неуморен в благовестието си в Интернет. Браво на вас! Поздравления!

- Каква е молитвата ти за българските деца?

- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, пази децата на България, за да израстат достойни Твои чада. Да възхваляват Теб - Отец, Син и Дух Светий сега и всякога, и вовеки веков. Амин!

Пресвета Богородице, бъди им покров. Свети Кириле и Методие, молете Бога за децата на България, да ги подкрепи в учението и в делата им.

Свети Стилияне, моли Бога и ти, който си закрилник на децата по целия свят, застъпи се за децата на България! Всички светци, ангели и архангели, молете Бога за нас, грешните!

- В края на интервютo искам да те поздравя за именния ти ден! Нека по молитвите на св. Атанасий Велики, Бог ти дава крепко здраве и духовни сили да сееш неуморно семето на словото Божие в сърцата и душите на членовете на Едната света, съборна и апостолска църква - Православната! За много години!

- Благодаря, отче, за този голям дар за именния ми ден - да мога да благовествам отново! Нека свети Атанасий се моли да се развиват нашите умове, да бъдем силни във вярата, смели застъпници за учението на Господа и предаде нашите хваления Господу! На многая и благая лета на всички читатели на сайта на Българската православна църква!

Интервюто взе: свещеник Васил Василев

 

 

« предишна новинаследваща новина »